Бях на проява, в която имаше русофили и русофоби. Русофилите бяха мълчаливи и изчакваха нещата да минат по реда си, а русофобите се бяха подготвили с плакати и озвучаване, а значи бяха шумни и държаха техният глас да се чуе. Доколкото бройката има значение, русофобите бяха по- малобройни, но по- активни. Имаше речи свързани с актуалният сблъсък в Украйна... то вече не зная кой с кого се бие там. 
По едно време русофобите пуснаха българския химн. Това ми заприлича на епизод от Черния обелиск на Ремарк.
Там в заведение, където хората са отишли да се развличат, влизат надъхани нацисти и разпореждат да се свири химна, явно съвсем провокативно, зажото няма повод и не това е мястото. Към групата на героя, която си остава непокорно седнала са запътват и започват да ги тормозят. Това изостря нещата, защото нашият герой и другарите му са били в окопите за същата Германия и знаят кое е слава и кое позор. Кое е мястото и времето за химн, за разлика от новоизпечените нацистчета.
В тон с това, един от групата русофоби отиде при полицай, наруши му служебното и лично пространство и започна да го хока, че стои с шапка пред химна. Досущ, като в споменатия епизод, взе да обяснява на този, който пази реда в България как да стои на провокацията с химна. Е, полицаят запази външно равновесие.
Интересно беше, че колкото повече се повишаваше тона на речите, толкова повече се сплотяваше групата на мълчаливите русофили и разговорите ставаха като между близки.
Прочее, полицаите бяха с лице към русофобите и с гръб към русофилите. Който разбира как се стои към агресори, разбира.
После заваля дъжд и агитката се разотиде, общо взето доволна като хулиган, който е доволен, че е развалил спокойствието някому.
Питане: Кой беше агресор?