Натискът върху медиите у нас расте. Икономическите субекти са новите властелини на съдържанието в изданията, телевизиите и радиата, сочи проучване
Дума 10. Октомври 2015 , брой: 233
Устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма в българските медии и все по-широко разпространение на "културата на натиска" показват резултатите от проучване на Асоциацията на европейските журналисти - България, за свободата на словото през 2015 г. Проучването бе представено вчера. То е непредставително, осъществено е онлайн сред 143 журналисти на национално ниво в периода 19 юни - 30 юли. Това е третото проучване за свободата на словото след други две през 2011 и 2013 г.
 Отговорът на традиционния въпрос "Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?" тази година се колебае между оценките "задоволителна" (31,5 процента) и "лоша" (42 процента). В сравнение с проучването от 2013 г. тази година се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост.
 Мнозинството от анкетираните - 53,8 на сто, признават, че лично са ставали обект на натиск в работата си, други 46,2 на сто отричат да са имали подобен опит. Голяма част - 72 процента, споделят, че са били свидетели на натиск, оказван върху техни колеги. Наблюдава се близо 8 процента увеличение на респондентите, признаващи за неправомерна намеса в журналистическата им работа спрямо 2013 г.
 Сред формите на натиск тази година излиза нов за наблюденията метод - този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40,6 процента от участниците в допитването.
 Като любопитен факт от асоциацията отбелязват, че икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2 на сто) и рекламодателите (60,8 на сто) са новите властелини на медийното съдържание. Продължава и сериозното влияние на политически лица (67 процента), заедно с държавни и общински институции (42,7 на сто), показва проучването.
 Повече от половината регионални журналисти, с които асоциацията се е свързала, лично са ставали обект на заплахи в работата си, като най-често са заплахите със съдебно преследване. Разпространен метод за влияние върху съдържанието са договорите за информационно обслужване на общинско ниво, в някои от които дори фигурира условие за "опазване на добрия имидж" на административните власти. Според 81 процента от анкетираните в регионалните медии се упражнява цензура, като тя обхваща основно материалите с регионален характер.
 Непрозрачната собственост, монополизирането на медийната среда и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите са трите най-често споменавани проблема на българските медии. Като сериозни недостатъци са посочени и ниската образователна и практическа подготовка на журналистите.