Вместо национален идеал - национална катастрофа.След края на Първата световна война страната не само губи всичките си завоевания, спечелени на бойните полета, както и много други територии, но й трябват дълги години, за да се съвземе от покрусата и разрухата
Дума 10. Октомври 2015 , брой: 233
Доц. Йордан ВАСИЛЕВ, д-р по история
 
Войната избухва на 28 юли 1914 г. Противници са Антантата - Англия, Франция, Русия, и Тройното съглашение - Германия, Австро-Унгария, Италия. Още в началото на войната Италия напуска Тройното съглашение и преминава към Антантата. Нейното място заема Турция. България обявява неутралитет, който, както образно се изразява министър-председателят Васил Радославов, е "с пушка при нозе". Защото тя има сметки за разчистване най-вече със Сърбия, но също така и с останалите си съседи, които през 1913 г. са заграбили нейни територии. За всички е ясно, че обявеният неутралитет е временен, въпросът е докога.
 
Голямото наддаване
 
Както Антантата, така и Съглашението оценяват потенциала на Българската армия и затова се стремят да привлекат страната ни за съюзник. Тъй като знаят какви са нашите стремежи, започват да се надпреварват с обещания за тяхното задоволяване. Какво предлага Антантата?
Ако България премине на нейна страна, да нападне Турция и да се върне на границата Мидия-Енос, определена с Лондонския договор от май 1913 г., а дори с корекция по линията Мидия-Родосто. Ще упражни давление над Сърбия да върне териториите от безспорната зона, съгласно Българо-сръбския договор от 29 февруари 1912 г., и ще разпредели справедливо спорната зона. Гърция трябва да отстъпи Кавала и островите Тасос и Самотраки. Румъния да върне Южна Добруджа, а дори и части от Северна.
Недостатъкът на тези предложения е, че те ще се осъществяват след края на войната. При това Сърбия, Гърция и Румъния излизат със съвместна декларация, с която решително възразяват срещу така направените обещания. Според Фердинанд, който вече е научил и някои български поговорки, това е като "Трай, коньо, за зелена трева".
А какво предлагат Централните сили (поради отказването на Италия така се нарича бившето Тройно съглашение)?
Тъй като Сърбия вече воюва с тях, ако България се включи във войната на страната на Централните сили, взаимно да я разгромят и ние да вземем цяла Македония, а също така Нишка и Пиротска околия. Ако Гърция се присъедини към Антантата, пак със съвместни усилия да я разгромят и тогава България ще получи цяла Егейска Тракия и принадлежащите й острови.
Надпреварата се води и на финансовия фронт. България има нужда от пари за превъоръжаване на армията си, изчислено е, че за тази цел са й необходими 500 млн. лв. Първа предлага заема Френската национална банка, и при това с доста изгодни условия - срок на изплащане 25 г. и лихва 5,4%. Но французите само предлагат, а германците настояват те да бъдат кредиторите, и успяват. Заемът е взет от германска банка със срок на погасяване 20 г. и лихва 7,2%. За да се успокоят опозицията и обществото, е обявено, че той ще се използва не само за превъоръжаване на армията, но и за социални цели, обаче не се уточнява какви.
 
Съдбовното решение
 
Така изминава мирната за България 1914 г. и по-голямата част от 1915. На Източния и Западния фронт се разгарят големи сражения, в които загиват милиони войници, офицери и мирни жители, разрушени са градове и села. Но веднъж пламнала, войната иска все нови и нови жертви. В нея се включват и страни извън Европа и тя става световна. При това пред България все по-решително възниква въпросът към коя страна да се присъедини. Става ясно, че Фердинанд и правителството на Васил Радославов имат намерение да приемат офертата на Централните сили. Опозицията обаче е за продължаване на неутралитета или за присъединяване към Антантата. Нейните лидери искат среща с Фердинанд и той ги приема.
Всеки от тях изказва своето становище в рамките на 5-10 минути. Земеделският водач Александър Стамболийски обаче говори 2 часа и 16 минути. Заключителните му думи са: "Ако Фердинанд привърже България към колесницата на Германия, ще последват гибелни за нея събития, а той ще изгуби короната си".
Тесните социалисти отказват да присъстват на срещата. Те организират митинги и демонстрации под лозунга "Не на войната!"
Съдбоносното решение обаче вече е взето. На 6 септември Васил Родославов подписва тайна  Българо-германска спогодба, а подполковник Петър Ганчев - военна конвенция. Следващите дни такива документи се подписват и с Австро-Унгария. Според тях с обединени усилия те първо трябва да разгромят Сърбия. В тази офанзива Германия и Австро-Унгария ще участват с по 6 дивизии, а България - с 4. По време на войната Германия ще снабдява Българската армия с оръжие и муниции, доколкото е във възможностите й, с оглед на това, че първостепенно е задоволяването на кайзеровата армия, а има подобни задължения и към другите съюзници - Австро-Унгария и Турция.
Разбира се, всичко няма да се даде даром. Българските армии се поставят под върховното командване на фелдмаршал Макензи и фактически той се разпорежда с тях. България трябва да предостави огромни количества суровини и хранителни продукти за Германия и нейната армия. Германските офицери и войници, разположени на територията на България, няма да са подвластни на нейните закони. Въпреки тези унизителни условия Васил Радославов, разбира се, със съгласието и одобрението на Фердинанд, подписва спогодбата за присъединяване на страната ни към Германия.
 
Какво следва по-нататък
 
В България е обявена обща мобилизация - мъжете от 18 до 45 г. са призовани да се включат в армията. Времето е избрано подходящо - реколтата е прибрана, а на запасняците съобщават, че тяхното участие във войната ще бъде кратко, до Коледа ще се върнат по домовете си. Има основание това обещание да се сбъдне. България няма да воюва с Антантата, нейната цел е да накаже Сърбия за вероломството й през Втората балканска война и да си върне заграбените територии. Прави се аналогия със Сръбско-българската война през 1885 г., когато за 2 месеца нашите капитани са сразили сръбските генерали и само нерешителността на княз Александър Батенберг е попречила да превземат Белград. А сега имаме и съюзници - Германия и Австро-Унгария, които ще я ударят от север и запад. Междувременно австро-унгарската армия вече е пред Белград, а сръбското правителство и кралят са се преместили в Ниш.
 
България се включва във войната
 
Това става на 14 октомври, когато тя обявява война на Сърбия. Според договора с Централните сили България трябва да настъпи с 4 дивизии, но тя изпраща 12, разпределени в две армии - Първа под командването на генерал Климент Бояджиев, и Втора с генерал Георги Тодоров. Трета армия е оставена в резерв, а в хода на войната се създават и други армии.
Докато съюзниците все още само се подготвят за настъпление, нашата Първа армия влиза в ожесточени сражения на фронт от 260 км. Въпреки много добре укрепените позиции и яростната съпротива на сърбите нашите напредват средно с по 15-25 км на ден на различните участъци на фронта. В края на ноември главната сръбската армия е разгромена и само поради недостатъци в стратегическо и тактическо отношение от страна на главното ни командване и несъгласуваност с действията на съюзниците остатъците й успяват да се изтеглят през Албанските планини и да стигнат до Адриатическо море, откъдето с френски и английски кораби са прехвърлени на остров Корфу.
Южният фланг на сърбите също е разгромен и нашите войски преследват буквално по петите оцелелите и панически бягащи войници и офицери, които дори захвърлят оръжието си. Те трябва да изберат - или да се предадат в плен, или да бъдат изтласкани в Егейско море и да се издавят. Но тогава идва изненадващата заповед на главнокомандващия Балканския фронт фелдмаршал фон Макензи настъплението да се спре. Тя е необяснима не само за българските офицери и войници, но и за генералите. По-късно става ясна причината: германците искат да има Балкански фронт, за да се приковат към него част от силите на Антантата и на него да воюват българите, като по този начин облекчат натиска на Западния фронт.
Гърция влиза във войната при Солун, английски и френски войски създават Южния фронт, в който се включват отново въоръжените сръбски части, а и по една руска и италианска дивизия. Антантата съсредоточава на този фронт 630 хил. войници и офицери, 1860 оръдия и минохвъргачки, 2450 картечници! Всеки ден се извозват огромни количества боеприпаси, храни и снаряжение.
Срещу тях са само 230 хил. български войници и офицери с 1200 оръдия и минохвъргачки, 350 картечници, снабдяването им с боеприпаси, храни и снаряжение е крайно недостатъчно, въпреки това нашите удържат фронта почти до края на войната.
 
Славната северна епопея
 
 Пета българска армия в състав от 180 хил. души е разположена в Северна България. Поуките от Втората балканска война сочат, че трябва да бъдем особено бдителни спрямо Румъния. Тогава нейните войски нахлуват в оставената без български военни части Мизия и стигат безпрепятствено до покрайнините на София. Румъния е още неутрална, но нейният крал Фердинанд (съименник на нашия цар, също немец) иска да присъедини страната към Централните сили. Но там става преврат, на власт идва правителство, което включва Румъния във войната на страната на Антантата, т.е. тя става враг на България.
Организираната от генерал Иван Колев 20-хилядна кавалерия се устремява да громи поробителите на Добруджа, където преди повече от 1200 години е била създадена българската държава. Освобождават Добрич, Силистра, Балчик, Каварна, влизат в Северна Добруджа, завладяват старите български градове Тулча, Мангалия, Кюстенджа и стигат до устието на Дунав.
В тила обаче остава Тутраканската крепост, която румънците са обявили за непревземаема и може би имат основание за това. Тя е обградена с 6 пояса бодлива тел, дълбоки и широки ровове, напълнени с вода от Дунав. След това следват бетонни бункери с оръдия и картечници.
Командващият Пета армия генерал Тошев разработва план за превземането на Тутраканската крепост. Според него Българската армия може да го осъществи самостоятелно, но от Главното командване нареждат да го съгласува със съюзниците. Решено е в акцията да участват по една германска и турска дивизия. Те пристигат при Тутракан и настъплението започва под командването на ген. Тошев. Той заповядва на командирите на германската и турската дивизия да се включат в атаката, но те заявяват, че са уморени от дългия път и затова ще имат подкрепящи функции, какви точно - не става ясно. Ген. Тошев им тегли по една яка псувня и повежда българите в атака. Непревземаемата крепост пада за два дни и румънците капитулират!
Тогава вече германците и турците проявяват активност и заедно с българите преминават Дунав и тръгват към Букурещ. Стигат до столицата и румънското правителство моли за мир. Сключва се договор за капитулация, според който Румъния излиза от войната. Съвсем естествено е цяла Добруджа да стане българско владение, защото това е нейна изконна територия, съюзниците първоначално го приемат. Скоро обаче Германия променя решението си. Тя вече признава връщането  на България само на Южна Добруджа, а Северна ще бъде управлявана от съвместен германо-австро-унгарски, български и турски кондоминиум*. Това е нарушение на подписаното в Берлин през 1915 г. споразумение, с което Германия безусловно признава правото на България да владее цяла Добруджа. А съвсем ясно е, че в кондоминиума главна роля ще играе Германия. Старшият съюзник провежда в Букурещ парад на победата, в който... не участват български военни части.
 
Новите съюзници-разбойници
 
Колкото повече се затяга войната, толкова повече Германия и Австро-Унгария прехвърлят на България изцяло тежестта за поддържането на Балканските фронтове. Те, а също така и Турция, изтеглят всичките си военни части от Солунския и Северния балкански фронт. При това все по-нередовни стават доставките на оръжие и боеприпаси. Нашите оръдия са останали само с по 30-40 снаряда, което е почти нищо, защото срещу българските позиции на Солунския фронт всекидневно се изстрелват десетки хиляди.
В същото време България стриктно изпълнява договореностите за снабдяване на германската армия с хранителни продукти. Нашите войници ядат хляб от трици, а германските - бял, направен от българско брашно. Нашите войници, а дори и офицерите, мръзнат в окопите с износено и прокъсано облекло, а германските са облечени с кожухчета, ушити от кожата на български агнета. Германия и Австро-Унгария забравят за подписаните споразумения, според които Ниш, Пирот и Поморавието се поставят под наше владение, а ги поделят помежду си. За България остава правото, но най-вече задължението да воюва...
След капитулацията на Румъния български войски са изпратени на фронта срещу Русия при реките Серет и Прут да мръзнат и да умират в окопите, докато германците се разпореждат в Букурещ и другите румънски градове, разквартирувани в хотели. Когато след Октомврийската революция Ленин обявява, че Русия излиза от войната, започват преговори в Брест-Литовск. От кумова срама в тях са включени и български представители, но само като присъствие. След като на преговорите се решава, че Русия ще плати репарации, от тях германците определят за българите само 0,5%. На Турция дават 6%, а останалото си делят Германия и Австро-Унгария!
  Едва тогава някои от управляващите в България започват да се опомнят и да осъзнават каква фатална грешка са извършили, като са присъединили страната към Централните сили, но вече е късно.
 
Фаталната развръзка и печалната равносметка
 
С огромното си превъзходство в жива сила и най-вече в бойна техника и боеприпаси войските на Антантата пробиват нашия фронт при Добро поле. България е принудена да обяви капитулация и на 29 септември със Солунското споразумение излиза от войната. В нея тя дава 115 хил. убити и безследно изчезнали, а 28 хил. остават инвалиди до края на живота си, неспособни да изкарват прехраната си с труд. Селското стопанство и промишлеността са съсипани, дори за читавите демобилизирани мъже няма работа.
С Ньойския договор от 1919 г. и последвалия го договор от Сан Ремо през 1925 г. България е унижена до крайност. Тя губи не само всичките си завоевания, спечелени на бойните полета, но и територии, които е притежавала преди започването на войната - Западна Тракия, Струмишко, Западните покрайнини, а Южна Добруджа отново се придава на Румъния!
Осъдена е да заплати огромни контрибуции и репарации. Армията й е сведена до 20 хил. души (във войната тя участва с 870 хил.), няма право на танкове, бойни самолети, кораби и подводници. Само благодарение на героичните й победи по време на войната и застъпничеството на американския президент Уилсън България не е окупирана, както това са искали Сърбия, Гърция и Румъния. Сбъдва се предсказанието на Александър Стамболийски и цар Фердинанд губи короната си. На България й предстоят дълги и страшни години, докато се съвземе от покрусата и разрухата.

Другаря Василев от в-к "Дума" автора на този текст изпълнен с истини и заедно с това с боклук е пропуснал да спомене няколко фундаментални факта:

- австрийски и ограничено германски войски удрят севера на Сърбия, което всъщност е решаващо за падането на кралство Сърбия и така тяхната австро-германска помощ е в полза на българите

- удара в Трансилвания, Прикарпатието и въобще северна и централна Румъния е удар отново на германските войски лидирани от Макензен-баща, който впрочем размазва Радко Димитриев (той е ба руска служба и е уволнен позорно от руския император заради смъртта на няколко стототин хиляди руски войници), "та" победите над Румъния отново са дело на германското и българското оръжие, участието на турския "корпус" е "символично".

Нормално това другаря от в-к "Дума" не го пише, но невежеството на българина е ирелевантно за истината и знанието на света, зщаото по света написнаото от мен се знае и пише.

Благодаря за уточнението на фактите!

И аз благодаря за допуснатия коментар, зщаото явно мнителен очаквах рестрикция.