Явно си вярват, че са богоизбрани. Реализъм или виртуалност в управлението на София
Дума 18. Септември 2015 , брой: 216
Чавдар СТОИМЕНОВ
 
Местни избори 2015 без съмнение са много важен при днешната обстановка в България политически акт, който предизвиква гражданската съвест да търси отговор на въпроса кой е носителят на политическия реализъм и грижата за хората и кой - на арогантния рационализъм и на корпоративните интереси?
Повече от видимо е, че
 
"пеликаните" от ГЕРБ
 
и сие са преяли с власт. Подмениха кадрите на всички ключови места, за да "управляват" по свой тертип, което се вижда дори от отклонените парични средства за строителството на магистрали и метрото. Това обяснява и изключителния им интерес към тези проекти. А всъщност във всички сектори управляващите с поведението си все повече  показват безсилие и демонстративно отегчение, както и дебелашко отношение към обществото. Както отбелязва кандидатът за кмет проф. Михаил Мирчев, "Безумието е мутризацията на властта..."
 Явно си вярват, че са "богоизбрани"! За да се стигне до същността на поведението на управляващите обаче, трябва да се свърже реализмът с рационализма от гледна точка на власт и морал и последствията им -
 
клиентелизъм и корупция
 
Нещата се свеждат до тежък конфликт между политическия реализъм в днешния ден и политическия рационализъм в доктрината на управляващите. Според Джон Херц "политическият реализъм неизбежно започва да преобладава тогава, когато хората осъзнаят провала на опитите на властта за подобряване на живота им чрез политически и икономически реформи..."
 Това обаче не означава, че политическият реализъм е плод на песимизма на българския народ. Той е плод на разочарованието от управлението на ГЕРБ и сие. Издигането на манипулацията и лъжата, не на реализма, в принцип на държавната пропаганда, е причина за създаването на илюзии (властта започва да вярва сама на себе си). Изводът е, че ако политическият реализъм закъснее прекалено, последиците са негативни и като краен резултат обикновено се стига до диктатура. Реализмът и грижата за хората трябва да дойдат навреме, за да са решаващ позитивен фактор. Точно тук е и моралната драма на управлението, което нито за миг не спира
 
"фабриката" за илюзии
 
Ако това се разбере от повече хора, "фабриката" престава да печели. Това е главната причина за неистовата истерия срещу БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ и срещу всеки човек, дръзнал със свои мисли да защитава социалната идея.
В дадения случай рационализмът и реализмът, сиреч печалбарството и управлението в полза на българите, трябва да се схващат като манталитет, като мисловен механизъм. Така например, докато рационализмът се води от максимата "чакай и ще видим", то реализмът се подчинява на динамичната формула "опитай и ще видим".
 Очевидно е, че и при двата мисловни механизма общата база е очакването на резултат ("ще видим"), но коренно различна е нагласата за действие - при рационализма "чакай", а при реализма "опитай". Реализмът винаги се опира на действителността, търси да проследи как нещата функционират на практика. Докато рационализмът е израз на синдрома "желаното да се вижда като реално" и е способен да разруши всичко, без оглед на традиции и опит.
Ако преведем всичко това на всекидневен език, то означава, че ако дадена програма се изпълнява неуспешно, значи има нещо погрешно в теорията. Докато според управляващите, когато нещата не вървят, виновна е практиката, а не политиката им. Типичен пример е издигането от ГЕРБ за пореден път на Йорданка Фандъкова за кмет на София. То има за цел в съзнанието на гражданите да промени реалността, да ги убеди пропагандно, че всичко е сътворено "от нас за вас", и нещо повече -
 
и вие носите отговорността
 
понеже сте причината да го направим. С тази доктрина се прави опит да се оправдават безконтролните разходи и вземането на баснословни заеми, които ще връщат гражданите на София. Или по-точно - откраднатите средства да се прехвърлят от болната на здравата глава. Ако столичани мислят, бързо ще схванат, че ги лъжат с "виртуална действителност", зад която са скрити лични и корпоративни материални интереси. И че БСП е политическата сила, която - заради заложения в нея различен мисловен механизъм - си поставя за цел реалното (не виртуално) подобряване на живота на хората и практическото разрешаване на проблемите. Затова издигнатият от БСП кандидат за кмет проф. Михаил Мирчев изтъква реалното - че сегашното управление на столицата се характеризира с пълен хаос в действията и с неправилно и безконтролно разходване на парите на данъкоплатеца.
 Освен всичко друго, управлението на ГЕРБ безапелационно доказа, че механичното внедряване на чужд опит в София, на политическия рационализъм на българска почва, доведе до това реалният живот да се представя такъв, какъвто не е. Един пример. По данни на фондация "Каритас" бездомните хора в България са 500 хил. души, а само в София - 100 хиляди. А както показват данните от пилотно проучване на участниците в проекта "Градски номади", около една четвърт от бездомниците в София са висшисти.
Местни избори 2015 са уникални именно с дилемата да изберем политическия рационализъм (клиентелизма и корупцията), който доказа пълната си неспособност да се справи с практическите проблеми, или реализма (традицията, прагматизма).