Да си върнем "Южен поток". Русия отново подаде ръка, остава България да я поеме
Велко Вълканов
Дума 18. Септември 2015 , брой: 216
    Не зная каква е ползата от членството ни в Европейския съюз, но вредите от участието ни в тази организация са, поне досега, несъмнени. Ако проследим развитието на нашите отношения с ЕС, не можем да не останем с впечатлението, че ЕС просто саботира нашето икономическо развитие. В тази насока разполагаме с някои сериозни доказателства.
 Ядрената ни централа "Козлодуй" имаше шест блока. ЕС поиска да затворим първите четири блока. За затварянето на първите два блока възражения нямахме. Но защо трябваше да затваряме 3-ти и 4-ти блок, които по мнение не експертите можеха да работят напълно безопасно поне още десет години. Но ги затворихме. Това стана не без любезното участие на нашите представители в ЕС и в частност на одиозната еврокомисарка г-жа Меглена Кунева.
     Но ядрената енергия ни бе крайно необходима, доколкото е подчертано стабилен източник на финансови средства за бедната ни държава. С оглед на това положихме значителни усилия да осигурим изграждането на ядрената централа "Белене". Проектът "Белене" имаше и

крупно социално значение

доколкото щеше да осигури работни места за десетки хиляди български граждани. Но заинтересовани сили от Западна Европа направиха всичко възможно, за да блокират строежа на централата. Остава да се надяваме, че един ден този проект все пак ще бъде размразен.
     Появи се трета възможност за подобряване на икономическото ни състояние. Това бе проектът "Южен поток".
 "Южен поток" е руско-италиански проект за  транспортиране на природен газ от Русия до Италия. Трасето му ще минава през България. На 22 ноември 2007 г. "Газпром" и италианската компания "Ени" подписаха в Москва споразумение за транспортирането на 63 млрд. куб. м природен газ годишно. На 18 януари 2008 г. България и Русия подписаха междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода. Споразумението бе ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г. На 5 декември 2011 г. България обяви тръбопровода за обект от национално значение. Компанията, която ще изгражда и управлява газопровода на българска територия, се регистрира в България. В нея страната ни участва с 50 процента. От транзитните такси България щеше да печели между 250 и 400 млн. долара годишно (при пренос на 30 млрд. куб. м годишно, а се предвиждаше разширяване на капацитета до 60 млрд. куб. м г.)
 И проектът "Южен поток" се зловидя на нашите западни "приятели". На 17 април 2014 г. Европарламентът призова да бъде спряно  изграждането на "Южен поток", а на 2 юни 2014 г. Еврокомисията откри наказателна процедура срещу България заради предположението, че при избора на изпълнителите на "Южен поток" не са спазени изискванията на ЕС от Третия енергиен пакет.
 Натискът върху България да се откаже от "Южен поток" продължи. През юни 2014 г. в страната ни пристигаха

трима американски каубои

сенаторите Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън, които при срещата си премиера Орешарски категорично поискаха да видят "по-малко руско участие по въпроси, засягащи "Южен поток". Веднага след срещата Орешарски разпореди да спрат действията по изграждането на тръбопровода "Южен поток", докато текат консултациите с Европейската комисия. Това васално поведение на премиера унизи достойнството на държавата ни и увреди сериозно националните ни интереси.  
 Трябва да се посочи и ролята на Бойко Борисов в развитието на случая. Тя бе подчертано деструктивна. Намирайки се в САЩ, Борисов заяви, че като стане отново министър-председател, ще прекрати строежа на "Южен поток" на българска територия въпреки договора, подписан от него през 2012 г.
 Реакцията на Русия бе неприятна, но не и неочаквана. В такива случаи се казва "Каквото повикало, това се и обадило".
 На 1 декември 2014 г. по време на визитата си в Турция президентът Владимир Путин съобщи, че Русия се отказва от строителството на "Южен поток". Вместо "Южен поток" ще бъде изграден нов газопровод, наречен "Турски поток", който ще премине през Черно море и Турция и ще стигне до границата с Гърция. Мощността на тръбата ще бъде същата - 63 милиарда кубометра годишно, от които 14 милиарда ще остават за Турция, превърнала се в най-големия клиент на "Газпром" в района, и втори след Германия, в Европа.
   
         Бяхме като попарени

но продължихме да храним надеждата, че все още не всичко е загубено. Основания за определена надежда наистина съществуваха и съществуват.
 Появиха се най-напред съобщения, че преговорите между Русия и Турция не вървят с предполаганото темпо. Възникнали са разногласия, които, както изглежда, трудно ще бъдат преодолени. Постави се освен това и въпросът доколко е гарантирана сигурността на преминаващия през Турция газопровод. Стана известно, че кюрдски бойци са взривили газопровода "Баку-Тбилиси-Ерзурум" в Турция. Пита се дали евентуалната гражданска война в Турция няма да застраши строежа, а по-нататък и експлоатацията на тръбопровода. Изобщо проектът "Турски поток" започна да плува в синята мъгла на несигурните очаквания. Отвъд мъглата просветва нашата надежда за "Южния поток". В живота наистина често е  така: това, което не е добро за някого, се оказва добро за другиго.   
 Нашата надежда се основава по-нататък и на простото обстоятелство, че юридически нашите отношения с Русия относно тръбопровода "Южен поток" всъщност не са прекъснати. Те са прекъснати единствено и само политически (с изявленията на отделни представители на руската и българската страна). Но политическите изявления, дори и на най-отговорни представители на съответните държави, не рефлектират пряко върху правните отношения между тях. Развитието на правните отношения се подчинява на определена, строго формализирана процедура, каквато досега не е осъществена по отношение на "Южен поток". Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че

няма официално писмо от Русия

за спирането на "Южен поток". Доколкото няма официално писмо, няма следователно и прекратяване на проекта "Южен поток". С други думи, проектът юридически е жив и по него трябва да продължим да работим.
 Трябва най-после да се каже, че и политическите ни отношения с Русия съвсем не говорят за някаква твърда решимост на Русия да прекрати изпълнението на проекта "Южен проект". Неотдавна президентът Путин на работна среща в Ялта, заявил, че членството на България в НАТО не означава, че Русия няма да поддържа отношения с нея. Той добавил, че страната му е готова на сътрудничество с България, независимо от всички сложни въпроси, свързани с реализацията на едни или други проекти. Путин подчертал, че Русия смята България за много близка в духовен и исторически план страна и възнамерява да развива с нея отношения във всички направления. Така стигаме до обоснованото предположение, че съдбата на "Южен поток" вече се намира изцяло в ръцете на българското правителство. Русия подаде  ръка, остава България да я поеме.
 Въпросът следователно е дали имаме достатъчно отговорно правителство, способно да види открилия се пред страната ни шанс. Истинско престъпление би било правителството на България да се направи, че не вижда братски подадената му ръка.  Ние, гражданите на България, трябва да направим всичко възможно, за да заставим правителството да съобрази най-после своето поведение с националните интереси на страната ни. То трябва да осъзнае, че суверенът в България е българският народ, а не някакъв сенатор от САЩ, избивал довчера виетнамски жени и деца.