Постинг
20.02.2017 20:01 -
Да "излъжем" смъртта.Преди двадесет години светът научи, че учени са успели да клонират овца
Дума 21. Февруари 2017 , брой: 36 Галина Младенова
Безсмъртието е отколешна мечта на човечеството. Да си признаем - кой от нас, поне веднъж в живота си (най-често в детството), не е мечтал да живее вечно. Точно преди 20 години тази мечта изведнъж се оказа близка реалност. На 22 февруари 1997 година светът научи за успешен опит на шотландски учени по пътя на клонирането. Именно тогава изследователи от Рослинския институт в Мидлоудиън, Шотландия, се похвалиха, че отглеждат първия топлокръвен клонинг - овца, която екипът кръщава Доли.
Процесът, при който жив организъм се ражда след пренасянето на ДНК информацията от клетка на друг организъм - ето това е клонирането. Всъщност експерименти в тази посока с животински организми се правят отдавна. В края на 90-те години обаче, след 276 неуспешни опита, се ражда първата в света клонирана овца.
Датата на раждането на Доли е 5 юли 1996 г., но появяването й на бял свят се пази в дълбока тайна месеци наред. Причината за това е, че "създателите" й Иън Уилмът и Кийт Кембъл имат нужда от време, за да получат патентните права по метода за клониране. Рослинският университет получава от Световната организация по охраната на интелектуалната собственост ексклузивни патентни права върху клонирането на всички организми чак до днес - 2017 година.
На практика овцата Доли има три "майки" и нито един "баща". От една овца е получена неоплодотворена яйцеклетка, от която по-късно е взето ядрото, в което се намира генетичната информация. От друга е взета клетка на млечната жлеза (която е соматична, а не полова) и също било извлечено ядрото. След като го съединили с яйцеклетката, ембриолозите сложили получената клетка в сурогатна майка.
"Баща" за Доли все пак се намерил, но по-късно - така на шега започнали да наричат Иън Уилмът.
А името си Доли получава по предложение на един от ветеринарните лекари, помагали при раждането й. Тънката ирония, скрита в името на овцата е, че генетичният материал за нейното "създаване" е взет от клетки от вимето на друга овца. Доли е кръстена "в чест" на американската кънтри певица Доли Партън, която обича да акцентира на пищния си бюст.
След като новината за Доли гръмна, овчицата се превърна в световна знаменитост. Доли бе "нападната" от безброй репортери и фотографи. Учените от Рослинския институт и до днес с усмивка си спомнят, че Доли е била напълно фотогенична, чувствала е колко е популярна и с удоволствие позирала.
Разбира се, около нея се заформиха и безброй слухове, предразсъдъци, митове и легенди. Сред най-популярните бе слухът, че Доли проявява необяснима за една овца агресивност. Разказваха се страховити истории за разбити фотоапарати и ухапани журналисти. Това, разбира се, бяха пълни измислици. Учените в Рослин са категорични - характерът на Доли по нищо не се е отличавал от всичките й милиарди флегматични "роднини", пасящи по полетата в цял свят. Приказките, че Доли не може да има потомство, също се оказват пълна измислица. Тя става майка първо на агънцето Бони, след това ражда Сали и Рози, а накрая и тройката Люси, Дарси и Котън.
Животът на Доли обаче не е бил никак лек, заради особения й статут тя рядко е пускана навън, което вероятно е причина и заболяванията й. Лекарите откриват прогресиращо заболяване на белите дробове на Доли, съпътствано и от изострен артрит. Затова вземат тежко решение - през февруари 2003 година Доли е приспана.
Тогава, преди 20 години всички се питаха - дали овцата е само началото? Година след появата на Доли беше представено клонирано теле на име Мистър Джеферсън, а след това се клонира мишка, котка, куче, прасе... Успехът на Доли вдъхнови учените в цял свят за нови стъпки в света на науката. Всички като че ли започнаха да си играят на Господ Бог. Учените в Тайланд например се заеха с опити за възраждане на белия слон на крал Рама Трети, починал преди 100 години. От 50 хиляди диви слонове, живели през 60-те години в Тайланд, са останали едва 2000. Тайландците се надяват да съживят цялото стадо. И май никой не обръща внимание на един доста съществен факт - ако съвременните нарушения на екологията и унищожаването на местата за обитаване на животните не спрат, и клоновете ще измрат.
Не случайно все повече се налага мнението, че клонирането е само един жалък опит да се решат проблемите, като в същото време се игнорират истинските причини за появата им.
Днес Доли вече е символ на научните постижения. А експериментаторите не се успокояват и продължават опитите си в лабораториите: вече се научиха да отглеждат и някои човешки органи. Между другото професор Йън Уилмът, който е основният "виновник" за раждането на Доли, през 2007 г. сменя посоката: той се отказва от използването на лиценза, получен за клониране на човешки ембриони, за да върви по стъпките на японеца Шиния Яманака от Университета в Киото, който създава стволови клетки на базата на парченца кожа от мишка, без ембрион. През 2007 г. Уилмът получава рицарско звание. Партньорът му Кембъл на свой ред доста трудно приел ролята на подгласник. През 1999 г. той напуска екипа на Уилмът, а през 2012-а, малко преди 60-годишнината си, се самоубива.
А мечтата на човека за безсмъртието си остава просто мечта. Двадесет години по-късно клонирането на човек остава неосъществимо. То не носи никаква научна изгода, а в същото време е свързано с неприемливо ниво на риск. Никой изглежда дори и не си помисля за подобен "подвиг". Клонирането на животни също остава ограничено, въпреки че се се развива. Селскостопанско клониране се използва в САЩ и Китай. През 2008 година американското правителство реши, че няма никаква разлика между клонираните и неклонираните крави, козе и прасета. Ето защо бе взето решение да се посегне "към спринцовките", но не толкова за производство на месо, колкото за създаване на породи. В Китай пък повече се заинтересуваха от получаването на месо. Китайската компания "Бойялайф Груп" се зае да постигне поне 1 000 000 глави клонирани говеда - това, разбира се, е скромна цифра на фона на общия брой животни, които се използват в тази страна. Европейският парламент обаче гласува за забрана на клониране на животни за храна. Европа е и сред първите, които забраняват клонирането на хора. Протоколът, подписан от 19 от 40 европейски държави, забранява всяка интервенция, чиято цел е "създаването на човешко същество, което е генетично идентично с някое друго, независимо дали живо или мъртво".
Всъщност клонирането на Доли повдигна не толкова научни, колкото морално-етични въпроси. Вестта за Доли стресна човечеството с възможността да се клонират не само животни, но и хора. Темата се превърна в любима за обсъждане в медиите. Стигна се дори дотам, че представители на религиозните институции започнаха да говорят за настъпващ апокалипсис. Апокалипсис не настъпи, но и науката като че ли се отказа от идеята за клониране на човек.
Учените признават, че малцина биха се престрашили да направят човешки клонинг. И все пак в историята има такива случаи. През 2002 г. президентът на компанията "Клонейд" Брижит Буаселие разказва пред медии за раждането на първото клонирано момиченце, наречено Ева в чест на прародителката на човешкия род. Съдът постановил да се представят доказателства и детето да се предаде на властите. Но сътрудниците на компанията, повечето от които се смятали за потомци на извънземни, отказали да се подчинят на съдебното решение и били осъдени.
Създателят на Доли Уилмът също смята, че клонирането на човек е възможно, но не е нужно. Техниката на клониране, благодарение на която се е появила Доли, се оказала неуспешна при примати. Ученият смята, че постигането на тази цел е възможна с използването на други методи, но е категорично против клонирането на човек.
"Просто това, че може да се получи, не означава, че ние трябва да го направим", казва той. "Не бих искал да съм човекът, който ще клонира дете, а после ще погледне и ще каже: много жалко", добавя професорът.
Друг въпрос е т. нар. терапевтично клониране. Неговата цел е получаване на стволови клетки, генетично съвместими с донорски организъм. С тяхна помощ могат да се лекуват тежки форми на рак, болестта на Паркинсон и други заболявания. Така например на пациентка от Колумбия от клетка на гръбначния мозък са отгледали трахея - лекарите спасили белия дроб на жената. Учените са убедени, че бъдещето е именно на тази технология.
Колкото до смъртта, тя едва ли ще бъде победена чрез клонирането на хора. Всъщност за какво му е на човечеството да създава нови организми и още повече свои копия?
Безсмъртието е отколешна мечта на човечеството. Да си признаем - кой от нас, поне веднъж в живота си (най-често в детството), не е мечтал да живее вечно. Точно преди 20 години тази мечта изведнъж се оказа близка реалност. На 22 февруари 1997 година светът научи за успешен опит на шотландски учени по пътя на клонирането. Именно тогава изследователи от Рослинския институт в Мидлоудиън, Шотландия, се похвалиха, че отглеждат първия топлокръвен клонинг - овца, която екипът кръщава Доли.
Процесът, при който жив организъм се ражда след пренасянето на ДНК информацията от клетка на друг организъм - ето това е клонирането. Всъщност експерименти в тази посока с животински организми се правят отдавна. В края на 90-те години обаче, след 276 неуспешни опита, се ражда първата в света клонирана овца.
Датата на раждането на Доли е 5 юли 1996 г., но появяването й на бял свят се пази в дълбока тайна месеци наред. Причината за това е, че "създателите" й Иън Уилмът и Кийт Кембъл имат нужда от време, за да получат патентните права по метода за клониране. Рослинският университет получава от Световната организация по охраната на интелектуалната собственост ексклузивни патентни права върху клонирането на всички организми чак до днес - 2017 година.
На практика овцата Доли има три "майки" и нито един "баща". От една овца е получена неоплодотворена яйцеклетка, от която по-късно е взето ядрото, в което се намира генетичната информация. От друга е взета клетка на млечната жлеза (която е соматична, а не полова) и също било извлечено ядрото. След като го съединили с яйцеклетката, ембриолозите сложили получената клетка в сурогатна майка.
"Баща" за Доли все пак се намерил, но по-късно - така на шега започнали да наричат Иън Уилмът.
А името си Доли получава по предложение на един от ветеринарните лекари, помагали при раждането й. Тънката ирония, скрита в името на овцата е, че генетичният материал за нейното "създаване" е взет от клетки от вимето на друга овца. Доли е кръстена "в чест" на американската кънтри певица Доли Партън, която обича да акцентира на пищния си бюст.
След като новината за Доли гръмна, овчицата се превърна в световна знаменитост. Доли бе "нападната" от безброй репортери и фотографи. Учените от Рослинския институт и до днес с усмивка си спомнят, че Доли е била напълно фотогенична, чувствала е колко е популярна и с удоволствие позирала.
Разбира се, около нея се заформиха и безброй слухове, предразсъдъци, митове и легенди. Сред най-популярните бе слухът, че Доли проявява необяснима за една овца агресивност. Разказваха се страховити истории за разбити фотоапарати и ухапани журналисти. Това, разбира се, бяха пълни измислици. Учените в Рослин са категорични - характерът на Доли по нищо не се е отличавал от всичките й милиарди флегматични "роднини", пасящи по полетата в цял свят. Приказките, че Доли не може да има потомство, също се оказват пълна измислица. Тя става майка първо на агънцето Бони, след това ражда Сали и Рози, а накрая и тройката Люси, Дарси и Котън.
Животът на Доли обаче не е бил никак лек, заради особения й статут тя рядко е пускана навън, което вероятно е причина и заболяванията й. Лекарите откриват прогресиращо заболяване на белите дробове на Доли, съпътствано и от изострен артрит. Затова вземат тежко решение - през февруари 2003 година Доли е приспана.
Тогава, преди 20 години всички се питаха - дали овцата е само началото? Година след появата на Доли беше представено клонирано теле на име Мистър Джеферсън, а след това се клонира мишка, котка, куче, прасе... Успехът на Доли вдъхнови учените в цял свят за нови стъпки в света на науката. Всички като че ли започнаха да си играят на Господ Бог. Учените в Тайланд например се заеха с опити за възраждане на белия слон на крал Рама Трети, починал преди 100 години. От 50 хиляди диви слонове, живели през 60-те години в Тайланд, са останали едва 2000. Тайландците се надяват да съживят цялото стадо. И май никой не обръща внимание на един доста съществен факт - ако съвременните нарушения на екологията и унищожаването на местата за обитаване на животните не спрат, и клоновете ще измрат.
Не случайно все повече се налага мнението, че клонирането е само един жалък опит да се решат проблемите, като в същото време се игнорират истинските причини за появата им.
Днес Доли вече е символ на научните постижения. А експериментаторите не се успокояват и продължават опитите си в лабораториите: вече се научиха да отглеждат и някои човешки органи. Между другото професор Йън Уилмът, който е основният "виновник" за раждането на Доли, през 2007 г. сменя посоката: той се отказва от използването на лиценза, получен за клониране на човешки ембриони, за да върви по стъпките на японеца Шиния Яманака от Университета в Киото, който създава стволови клетки на базата на парченца кожа от мишка, без ембрион. През 2007 г. Уилмът получава рицарско звание. Партньорът му Кембъл на свой ред доста трудно приел ролята на подгласник. През 1999 г. той напуска екипа на Уилмът, а през 2012-а, малко преди 60-годишнината си, се самоубива.
А мечтата на човека за безсмъртието си остава просто мечта. Двадесет години по-късно клонирането на човек остава неосъществимо. То не носи никаква научна изгода, а в същото време е свързано с неприемливо ниво на риск. Никой изглежда дори и не си помисля за подобен "подвиг". Клонирането на животни също остава ограничено, въпреки че се се развива. Селскостопанско клониране се използва в САЩ и Китай. През 2008 година американското правителство реши, че няма никаква разлика между клонираните и неклонираните крави, козе и прасета. Ето защо бе взето решение да се посегне "към спринцовките", но не толкова за производство на месо, колкото за създаване на породи. В Китай пък повече се заинтересуваха от получаването на месо. Китайската компания "Бойялайф Груп" се зае да постигне поне 1 000 000 глави клонирани говеда - това, разбира се, е скромна цифра на фона на общия брой животни, които се използват в тази страна. Европейският парламент обаче гласува за забрана на клониране на животни за храна. Европа е и сред първите, които забраняват клонирането на хора. Протоколът, подписан от 19 от 40 европейски държави, забранява всяка интервенция, чиято цел е "създаването на човешко същество, което е генетично идентично с някое друго, независимо дали живо или мъртво".
Всъщност клонирането на Доли повдигна не толкова научни, колкото морално-етични въпроси. Вестта за Доли стресна човечеството с възможността да се клонират не само животни, но и хора. Темата се превърна в любима за обсъждане в медиите. Стигна се дори дотам, че представители на религиозните институции започнаха да говорят за настъпващ апокалипсис. Апокалипсис не настъпи, но и науката като че ли се отказа от идеята за клониране на човек.
Учените признават, че малцина биха се престрашили да направят човешки клонинг. И все пак в историята има такива случаи. През 2002 г. президентът на компанията "Клонейд" Брижит Буаселие разказва пред медии за раждането на първото клонирано момиченце, наречено Ева в чест на прародителката на човешкия род. Съдът постановил да се представят доказателства и детето да се предаде на властите. Но сътрудниците на компанията, повечето от които се смятали за потомци на извънземни, отказали да се подчинят на съдебното решение и били осъдени.
Създателят на Доли Уилмът също смята, че клонирането на човек е възможно, но не е нужно. Техниката на клониране, благодарение на която се е появила Доли, се оказала неуспешна при примати. Ученият смята, че постигането на тази цел е възможна с използването на други методи, но е категорично против клонирането на човек.
"Просто това, че може да се получи, не означава, че ние трябва да го направим", казва той. "Не бих искал да съм човекът, който ще клонира дете, а после ще погледне и ще каже: много жалко", добавя професорът.
Друг въпрос е т. нар. терапевтично клониране. Неговата цел е получаване на стволови клетки, генетично съвместими с донорски организъм. С тяхна помощ могат да се лекуват тежки форми на рак, болестта на Паркинсон и други заболявания. Така например на пациентка от Колумбия от клетка на гръбначния мозък са отгледали трахея - лекарите спасили белия дроб на жената. Учените са убедени, че бъдещето е именно на тази технология.
Колкото до смъртта, тя едва ли ще бъде победена чрез клонирането на хора. Всъщност за какво му е на човечеството да създава нови организми и още повече свои копия?
Няма коментари
