Някои прилики между Освободителната война и Денацификацията на Украйна ме тревожат.

И двете се приемат с ентусиазъм от руския народ, който вярва, че върши добро дело за братя. И в двете се очаква, че освобождаваното население масово ще ги подкрепи. И двете са съпроводени с доста жертви и финалът им е свързан с обсадата на значителни военни части. И при двете Западът е на страната срещу Русия и е недоволен от бързите успехи и капитулацията. И при двете Западът е извършил предварително, а и продължаваща мисионерска, а и агентурна работа, за да има свои хора във властта след капитулацията, които да са на негова страна.

От тези сходства, дали може да се прогнозира еднакъв изход? Ще допусне ли Русия, притисната от санкции нов Берлински конгрес?

Различието, че Русия не е съгласувала с Европейските си противници/партньори настоящите си планове, което й дава възможност да не се съгласява с международна ревизия на предстоящата капитулация. Русия знае, че санкциите при каквито и да е жертви няма да отпаднат, а само ще бъдат отслабени и то тези, от които Западът има интерес. Западът пък знае, че такова унижение за Русия като Берлинския конгрес ще има последици, както тогава в Първата световна и в Октомврийската революция. Да не забравяме, че съсипвайки царска Русия, Западът предопредели пламването в нея на комунистическите идеи.