05 Януари 2022
Дума
Проф. Ивайло ГРУЕВ, преподавател в Университета в Отава, Канада
"Империите се въздигат и спадат като корема на Бог. Така Вселената диша".
Уес Нискер, американски писател
"Истината е, че краят на американската ера настъпи много по-рано".
Франсис Фукуяма
На 12 март 1947 г. 33-тият президент на САЩ Хари Труман произнася 6-минутна реч пред Конгреса на САЩ, предавана на живо, в която обявява финансова помощ на правителствата на Турция и Гърция в размер на 400 милиона долара. Защо тази сама по себе си прозаична реч се оказва най-важната, определяща геополитическата траектория на ХХ век? Труман казва три особено важни изречения.
1) Великобритания се оказва изправена пред необходимостта да намали или ликвидира своите ангажименти в няколко части на света, включително в Гърция.
2) САЩ са единствената страна в състояние да окаже финансова помощ.
3) От този момент външната политика на САЩ е радикално трансформирана. Цитирам: "Свободните народи по света търсят от нас подкрепа за запазване на свободите си. Ако се колебаем в лидерството си, можем да застрашим мира в света - и със сигурност ще застрашим благосъстоянието на нашата собствена нация."
Какво всъщност се опитва да каже Труман на света по един дипломатичен, но в същото време крайно недвусмислен, начин?
На езика на френския двор това би звучало по следния начин: Le Roi est mort! Vive le Roi! Буквално преведено, речта на Труман има едно фундаментално послание: Pax Britanica е мъртва! Да живее Pax America!
Безсмислено е да се анализира до каква степен тектоничният разрив с империята, в която слънцето никога не залязва - Pax Britanica, и раждането на Pax America са оказали влияние на световните геополитически процеси на ХХ век. Както е известно, американската глобална хегемония е неоспорим факт.
Очевидно, така не е прието да се говори на хегемон, още повече на глобалния хегемон, който след разпада на СССР триумфално обяви не само планетата за американска - т.нар. еднополюсен свят, но и самия ХХI век за американски - "American Century", базиран на известната доктрина "Проект за Нов Американски Век".Но да се върнем на датата 17 декември 2021 г. Министерството на външните работи на РФ публикува два документа, които имат същото геополитическо значение за настоящия ХХI век. С изключително директен тон Русия постави ултиматум на САЩ и на НАТО (разбирай отново САЩ), въпреки че Путин отхвърли подобна формулировка, буквално в прав текст предупреди: Ако не приемете нашите условия, "ние ще бъдем принудени да използваме военни и военно-технически средства".
Какво всъщност се случи на 17 декември 2021 г.?
В този ден по същия начин, по който през 1947 г. бе оповестен на света краят на Британската империя, публично бе оповестен краят на Американската хегемония.
Какво имам предвид.
Предложенията на Русия в тези два документа са многобройни, но в резюме основните са следните:
- Прекратяване на разширяването на НАТО към руските граници;
- Оттегляне на поканата за НАТО за Украйна и Грузия от 2008 г.;
- Правно обвързваща гаранция, че в страни до Русия няма да бъдат разположени ударни системи, които биха могли да бъдат насочени към Москва;
- Изтегляне на американските и натовски военни контингенти и бази от страните на Средна и Източна Европа при запазване на военния паритет отпреди 1997 г. - преди Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватска, Румъния и България да бъдат приети за членове на НАТО;
- Прекратяване на военните "учения" на НАТО или еквивалент (Обединеното кралство, САЩ) близо до руските граници;
- Корабите и самолетите на НАТО да поддържат определени разстояния от руските граници;
- Възстановяване на редовните разговори между военните;
- Елиминиране на ядрени оръжия със среден обсег в Европа.
Въпреки неизбежно последвалия шок във Вашингтон и в НАТО от ултимативния тон на руските мирни предложения, този път Русия реши да премине Рубикон и да диктува своите условия на колективния Запад - забележете, този път от позиция на силата. Преведен на общодостъпен език, смисълът на този ултиматум звучи така: можете да научите "кой е новият шериф в града" (език, разбираем за американците) по мирен начин, като се срещнете с външния министър г-н Лавров, или ще го научите по болезнения начин - както образно, макар и недвусмислено, вече се изрази влиятелен външнополитически анализатор, срещайки се с г-н Искандър, г-н Калибър, г-н Кинжал и г-н Циркон.
Не е ли подобна заплаха преувеличена? Отговорът по-скоро е не!
Според началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация и първи заместник-министър на отбраната ген. Валерий Герасимов в случай на отхвърляне на условията на предложения ултиматум
"конфронтацията няма да бъде вербална"
Подобен тон би бил напълно немислим за Вашингтон, ако изключим времето на Карибската криза (1962 г.), още по-малко от една "бензинова колонка", както покойният сенатор Джон Маккейн окачестви Русия. Но този път, изглежда, Вашингтон е склонен да преговаря. Защо?
Да припомним категоричния тон в изказването на заместник-министъра на външните работи Александър Грушко: "Ние само даваме да се разбере, че сме готови да говорим за преминаване от военен или военно-технически сценарий към политически процес, който ще засили сигурността на всички страни в зоната на ОССЕ, евроатлантическия и Евразийския регион. Ако това не проработи, ние им сигнализирахме [на НАТО], че също ще преминем към създаване на противозаплахи, но тогава ще бъде твърде късно да ни попитат защо сме взели тези решения и защо сме разположили тези системи."
Вероятността от ново разгръщане на оръжейни системи, включително хиперзвукови оръжия, застрашаващи САЩ не само от територията на Русия, но и от Беларус, от Арктика, от Атлантическия (включително Мексиканския залив) и Тихия океан, биха принудили САЩ да преосмислят сериозно тези предложения, имайки предвид крайно недостатъчните 5 минути до унищожението на стратегически обекти на територията им, включително Вашингтон. Имайки предвид скоростта на новите руски хиперзвукови нападателни системи: Циркон - Мах 9 (9,800-11,025 км/ч или 3 км в секунда) и Авангард 20 - 27 Мах (30 000 км/час или 8,5 км в секунда).
Трябва да отбележим, че с новото поколение хиперзвукови системи не се изчерпват предизвикателствата, свързани с новата геополитическа реалност, с която Вашингтон би трябвало да се съобразява в този момент.
Както вече споменах, тук има и един особено значим, незаобиколим фактор -
факторът Поднебесната (Китай)
Дни преди публикуването на руските "ултиматуми" китайският президент Си Дзинпин окачестви отношенията с Русия, използвайки особен енигматичен дипломатичен лексикон: "Ние (разбирай Русия и Китай) сме много повече от съюзници", каквото и да означава това. А говорителят на външното министерство на Китай Жао Лиджуан окачестви отношенията между двете страни с израза "здрави като скала".
В този смисъл САЩ ще трябва да отреагират на руския ултиматум, имайки предвид оста Москва-Пекин, тоест абсолютния кошмар на родителя на съвременната геополитика Халфорд Макиндер, според когото единствената пречка пред световна хегемония на "колективния Запад" е именно създаването на съюз на двата основни евразийски колоса - Русия и Китай.
На 17 декември Русия официално обяви приключването на еднополюсния свят и на глобалната хегемония на САЩ.
Остава да видим как САЩ ще приемат новата геополитическа реалност.
