автор:Юри Михалков
Както се очакваше, възловите въпроси от видеопреговорите Путин-Байдън бяха обстановката около Украйна и "червените линии" на Русия към военната доктрина на САЩ и НАТО на Изток. Образно казано, резултатът от петите поред разговори между президентите на САЩ и Русия е 50 на 50. Има някои насърчителни сигнали, които обаче може и да се загубят в бъдеща конфронтационна среда. За пробив изобщо не може да се говори, което също се очакваше.
За Украйна големият въпрос е дали диалогът Путин-Байдън ще доведе до деескалация. Путин достатъчно убедително показа, че Украйна системно се опитва да демонтира Минските споразумения. Руският лидер не е спестил и провокациите на Киев срещу Донецката и Луганската народни републики (ДНР, ЛНР), с което явно е искал да убеди събеседника си, че предназначението на струпаните руски части до границата с Украйна е да защитят двата района, ако тя се нахвърли срещу тях, а не да извършат агресия срещу нея.
Байдън потвърди досегашната позиция, че ако ескалацията продължи - разбирай, ако Русия нахлуе в Украйна, ще последват мерки, които той не е уточнил. В медиите обаче вече изтече информация, че САЩ подготвят "санкции от ада", както са ги нарекли: срещу "Северен поток 2", във финансовия сектор, конвертирането на рубли в долари, евро и паунди, също и срещу "Газпром", "Роснефт" с дъщерните им компании, в добивната промишленост и металургията и други. Накрая може да бъде извадено и далекобойното финансово оръжие SWIFT - изключването на Русия от световната платежна система. С една дума, масирана хибридна война не на бойното, а на икономическото поле.
На този фон обнадеждаващите сигнали са два. Съобщението за диалога гласи, че САЩ подкрепят Минските споразумения. Второ, двамата лидери са се договорили да започнат "предметни консултации" по болезнения въпрос за Украйна. Натиск на Вашингтон над Киев да се върне към споразуменията и да се откаже от военното решение в Донбас - така би трябвало да се разчете съобщението. Нищо чудно "предметните консултации" да включат и поетапното изтегляне на армейските части от двете страни на границата. В този смисъл диалогът Путин-Байдън носи потенциала за деескалация на конфликта.
Украйна обаче води своя игра в Донбас и една от мотивациите в тази игра е злонамереността - ако не ѝ остава друго, то поне да вреди до дупка на Русия, вместо да търси полезните решения. В този смисъл Киев може да заложи на търсена провокация, само и само Русия да бъде предизвикана за ответна реакция. Която Киев ще се надява да бъде окачествена от Запада като агресия и така Байдън да задейства "санкциите от ада". Печалният опит на Михаил Саакашвили от 2008 г. би трябвало да действа отрезвяващо, но дали в Киев разумът ще надскочи първосигналната русофобска зловредност?
"Предметни консултации" са договорили Путин и Байдън и по такъв чувствителен въпрос като разполагането на ударни въоръжения в натовските страни по границите с Русия. Това е вторият насърчителен сигнал. Изглежда, че тук Байдън се е отметнал от небрежно подхвърлената фраза преди дни, че не приемал никакви "червени линии" за Русия. Помощникът му по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че САЩ са готови за такъв диалог, макар че на срещата не е станало дума за юридическо обвързване с евентуална договореност, за което настоява Путин. Впрочем, хитрият Байдън обяви, че ще обсъди темата със съюзниците от НАТО. Така ще се застрахова за решението, което САЩ или НАТО ще вземат - било за отчитане на руските "червени линии", за което настояват във Франция и Германия, било за обратното, за което пък настояват русофобски войнствените Полша и балтийски страни. Било и за запазване на сегашното статукво, ако в НАТО не бъде постигнат консенсус. А това статукво не е никак еднозначно за сигурността в Европа. И на България.
