Дума, 16 Декември 2020  автор Майкъл ЛИЙ*

Откриването на газови залежи в Източното Средиземноморие засили дългогодишните спорове между Турция и Гърция за разделението на Кипър и за суверенитета в Егейско море. Турски военни кораби, подводници и самолети ескортираха сондажни кораби в райони, които според преобладаващото тълкуване на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) попадат под юрисдикцията на Гърция и на Република Кипър.

Турция не подписа конвенцията, тъй като тя дава право на много малки гръцки острови до турското крайбрежие да имат морски зони на същата основа като останалите гръцки територии. Тези острови, колкото и да са малки и отдалечени от континентална Гърция, създават обширна изключителна икономическа зона (ИИЗ) в Източното Средиземноморие, която предоставя права върху ресурсите на морското дъно. 

Миналата година Анкара се опита да се измъкне от крайбрежната си затвореност, като подписа споразумение за делимитация на морето с Либия, създавайки турска ИИЗ, препокриваща гръцката. Атина се противопостави, като сключи подобно споразумение с Кайро. Тези събития, както и споровете за морските сондажни права на Кипър, засилиха напрежението между Гърция и Турция.

Някои европейски държави реагираха с демонстрация на сила срещу навлизането на турски военни съдове в кипърската и гръцката икономическа зона. Кипър, Франция, Гърция и Италия проведоха през лятото съвместни военноморски учения в Източното Средиземноморие. Самолети на ВВС от ОАЕ участваха в гръцките учения на остров Крит през септември. В началото на декември Франция за пръв път се включи във военните маневри на друг турски противник - Египет. Турция отвърна с тренировъчни стрелби между гръцките острови Родос и Кастелоризо и край Крит.

Френският президент Еманюел Макрон се застъпи за използването на всички адекватни средства за защита на европейския суверенитет и международното право в Източното Средиземноморие. Позицията му още не е довела до конструктивни преговори, но се отплати с допълнителни продажби на оръжие. През септември бе обявена продажбата на 18 френски самолета "Рафал" на Гърция, както и постъпки за продажба на две фрегати на гръцкия флот. Кипър също подписа договори за закупуване на френски ракети за противовъздушната си отбрана. Египет и ОАЕ са основни клиенти на френските оръжейни компании, въпреки възраженията на правозащитната организация "Хюман Райтс Уотч" и други наблюдатели.

Кипър, Египет, Гърция, Италия, Израел, Йордания и Палестинската автономна власт създадоха Източносредиземноморски газов форум (EMGF) като рамка за енергийно сътрудничество. Междувременно споровете в региона увеличиха риска от инциденти в морето, а подписаното от Гърция и Турция техническо споразумение за създаване на двустранен механизъм за намаляване на заплахата от военни инциденти в Източното Средиземноморие не успокои притесненията на ЕС.

Оставката на турския финансов министър Берат Албайрак, зет на турския президент Реджеп Ердоган и главно лице за контакта му със семейство Тръмп, както и напускането на висши фигури от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), добавиха още дразнители към дискомфорта на държавния глава. Опозиционните партии отправиха общ призив за предсрочни избори.

Чуждестранните неуспехи увеличиха безпокойството на Ердоган. Сближаването с руския президент Владимир Путин е изложено на изпитание заради разногласия по Сирия, Либия и Нагорни Карабах. Заради покупката от Турция на руски ракети С-400 Съединените щати спряха доставката на 100 американски изтребителя Ф-35 "Стелт" и прекратиха участието на турски фирми в производството на части за самолета. Първите Ф-35, предназначени за Турция, бяха пренасочени към американските и гръцките военновъздушни сили.

Разногласията с Египет и държавите от Арабския залив, особено по отношение на Либия, както и прокси конфликтите с Иран, допълнително подкопаха стремежа на Ердоган да ръководи мюсюлманския свят.

В тази нестабилна ситуация могат да се предвидят три сценария за това как ЕС би могъл да подходи за намаляване на напрежението с Турция.

Помирение

При този сценарий ЕС установява ясни червени линии и предлага на Турция стимули за тяхното зачитане, като предоставя по-конкретна, гъвкава и постъпателна версия на Позитивния дневен ред, приет през октомври. Това би довело до включване на допълнителни области в Митническия съюз с ЕС, търговски облекчения, образователни и младежки програми, както и сътрудничество в областта на сигурността, общественото здраве и миграцията. Турското правителство призовава за диалог с Гърция за решаване на нерешени проблеми. Германският външен министър (Хайко Маас) и ръководителят на британската разузнавателна служба (Ричард Мур) проведоха отделни разговори на високо ниво, които изглеждаха като знак, че Турция е отворена за деескалация и посредничество. Италианските власти също се интересуват от възможна посредническа роля. 

При този сценарий избраният посредник успява да вкара страните в диалог за търсене на решение на морските спорове и свързаните с тях въпроси. Посредникът също така успява да определи мерки за изграждане на доверие, които държат страните ангажирани в процеса. Гърция и Турция се споразумяват за съвместна схема за проучване в спорни води и се въздържат от провокации. С утвърждаването на този помирителен подход ООН предприема нови усилия, за да насърчи кипърските гърци и турци да постигнат цялостно споразумение.

Конфронтация

При този сценарий ЕС чертае своите червени линии като предупреждение и налага ограничени санкции в съответствие с призивите от Европейския парламент. Анкара реагира, като подновява проучванията за нефт и газ в гръцки и кипърски води. Държавите членки на ЕС и Турция засилват присъствието на военноморски и военновъздушни сили в Източното Средиземноморие. Гърция настоява за оръжейно ембарго срещу Турция. При морски инциденти ЕС засилва наказателните си мерки, налагайки допълнителни целенасочени санкции. Френският президентът Макрон, раздразнен от разправиите с турския си колега, призовава за прекратяване на Митническия съюз на ЕС с Турция. Ердоган обявява анексирането на Северната кипърска република и край на сътрудничеството с ЕС в областта на миграцията. Европейският съвет взема решение за официалното прекратяване на преговорите за членство на Турция с ЕС.

Дрейф

Анкара изпраща сондажния си кораб преди всяка дискусия на Европейския съвет, надявайки се да отложи решителни действия на ЕС. Европейският съвет не е в състояние да вземе решение за червените си линии. Страните от ЕС са разделени между онези, които подкрепят по-нататъшни дипломатически усилия, и страните, защитаващи строги санкции и засилване на европейското военно присъствие в Източното Средиземноморие като демонстрация на сериозни намерения. Търговията и сътрудничеството между ЕС и Турция се водят на ниско ниво и без нови инициативи. Отношенията между ЕС и Турция изпадат от дневния ред на Съвета, преговорите за членство остават прекъснати, но не са официално прекратени, инцидентите в морето продължават и Вашингтон изразява загриженост от конфликта между членове на НАТО. При липса на действия на ЕС, Белият дом назначава координатор за Източното Средиземноморие и инициативата за посредничество преминава към американската страна.

Защитниците на конфронтацията, водени от Франция, знаят, че техните възгледи няма да мобилизират консенсус в Европейския съвет. Защитниците на помирението, водени от Германия, са наясно, че е малко вероятно двете страни да отговорят на призивите за политически преговори и вместо това настояват за сдържаност. При такова разпределение на силите символичните санкции са най-вероятният краткосрочен резултат. Но рискът от ескалация ще се увеличи, което ще има последици за НАТО, ЕС, САЩ и регионалните сили. Остава въпросът дали администрацията на Джоузеф Байдън, разпъната между вътрешните приоритети и предизвикателства в отношенията с Китай и Русия, ще има достатъчно енергия да настоява за нова трансатлантическа инициатива, която да осигури пътища за възстановяване на стабилността в региона.

* Сър Майкъл Лий е старши изследовател в мозъчния тръст "Брюгел" в Брюксел и гост професор в университета "Джонс Хопкинс" в САЩ