Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2020 23:56 - Залезът на хегемона. Силата на Вашингтон по света видимо отслабва, дори в неговия "заден двор"
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове:
3



Дума, 29 Септември 2020 автор:Георги Христов

Дори в условия на коронакриза геополитиката не спира - от надпревата за ваксина до обвиненията към Китай за вируса и какво ли още не. Но и насред настоящата пандемия се забелязват тенденции към разместване на досегашните пластове и формиране на нови съюзи. Което няма как да е по вкуса на досегашния едноличен хегемон в света САЩ. Може би най-видно е това в Южна Америка която е т.нар. заден двор на Вашингтон, мястото където от времената на доктрината "Монро" бивши и настоящи администрации смятат, че могат да си правят каквото пожелаят. 

Литият свали Моралес

Всеизвестни са множеството преврати, политически убийства, военни хунти на този континент - на 11 септември например отбелязахме 47 години от преврата в Чили през 1973 г. и смъртта на Салвадор Алиенде. А съвсем наскоро, на 10 ноември 2019 г., имахме подобни събития в Боливия. Там само бързата реакция на президента Ево Моралес и благосклонността на Мексико позволи да се избегне саморазправа на подкрепената от САЩ опозиция със законно избрания държавен глава.

Всъщност именно Боливия е един от примерите за новата стратегия на САЩ, изразева в използването на привидно законни средства за постигане на геополитически цели. Самият преврат беше представен в западните медии като напълно легитимно отстраняване от власт на Ево Моралес поради фалшифициране на изборите. Самият Моралес е лидер на партията "Движението към социализъм" (МАS).  Като основание за това беше използван доклад на Организацията на американските държави (ОАД), това е една от многото неправителствени организации, които функционират изцяло под контрола на САЩ. Въпреки че сериозни доказателства така и не бяха представени, достатъчно бе ОАД да обяви изборите за фалшифицирани, за да получи превратът благословията на Вашингтон. Така се стигна до ситуация, в която президентският пост в момента се заема от бившия опозиционен сенатор г-жа Жанин Анез, която дори не бе сред кандидатите на изборите. След като пое поста, първата работа на хунтата около Анез бе да започне саморазправа с партията МАS на Моралес. Самият той бе обвинен във всички възможни грехове, а привържениците му бяха подложени на тормоз чрез всички силови структури на държавата. Но тъй като новата власт дойде с претенция да възстанови демокрацията, тя бе принудена да насрочи нови избори. И тук идва тънкият момент: МАS водеше и продължава да води във всички социологически проучвания. Знаейки това, под прикритието на коронавируса хунтата цели три пъти отлага датата за нови избори и едва през това лято, след масови протести на привържениците на Моралес и синдикатите в страната, се принуди да посочи 18 октомври като окончателна нова дата за вота. Предстои да видим какво точно са подготвили Анез и северноамериканските й покровители. Междувременно на Моралес бе забранено да се кандидатира за нов мандат и дори за сенатор. А през това време дори "Вашингтон поуст" призна, че не изборите, а докладът на ОАД е фалшив и дори започна да тиражира критични статии към хунтата, тъй като агресията и пълното потъпкване на всякакви норми вече започнаха да стават неудобни за администрацията в Белия дом и Държавния департамент.

Много коментатори смятат, че в дъното на преврата срещу Моралес стои желанието на САЩ да сложат ръка върху големите залежи от литий в Боливия. С настъпването на електрическите автомобили и нарастващата нужда от батерии, литият се превръща в също толкова ключова суровина на световната сцена, колкото беше и петролът досега. А участието на САЩ в боливийската драма беше потвърдено от самия Елън Мъск, който е собственик на компанията "Тесла" и отявлен поддръжник на Доналд Тръмп. След като първо заяви, че "ще си правим преврати на когото поискаме", впоследствие той се опита да замаже гафа, като каза, че се бил пошегувал. 

Началото на нова ера

Макар без военен преврат, подобна е ситуацията в Еквадор и Бразилия. Бившите президенти Рафаел Кореа и Игнасио да Силва-Лула и до днес са най-популярните политици в страните си. И на двамата обаче бе забранено да участват в избори от настоящите управляващи, които са в близки отношения със САЩ. Именно подобни юридически хватки, които нерядко се оказват в нарушение на закона, са част от стратегията на Вашингтон за контрол над региона.

Но това само показва колко е отслабнала могъщата някога империя. Във Венецуела всички опити за сваляне на Мадуро се провалиха. Посоченият от САЩ Хуан Гуайдо е повече обект на подигравки, отколкото сериозен претендент. В Аржентина десният проамерикански президент Макри изгуби народната подкрепа още след първия си мандат и на власт отново се върнаха киршнеристите. При честни избори всички данни показват, че това ще се случи и в Боливия и Еквадор. В Чили и Колумбия десните президенти удържат властта, но особено в Чили това става в условия на масови протести срещу неолибералния курс на правителството.

Разбира се, САЩ остават основния фактор в света, особено във военно отношение, но и най-силната армия не може да компенсира основната слабост на Вашингтон: след всички интервенции през последните години пропагандата вече не работи. Рано е да обявим края на империята, но тенденцията става все по-ясна и необратима. Особено видно е това в "задния двор" Южна Америка. 

В епохата на интернет вече не можеш да заблудиш хората, че всички войни, които водиш, са на база ценности. По-малко от година трябваше, за да лъсне истината за събитията в Боливия. Ако изобщо може да се говори за ценности, то на всички вече е ясно, че ценностите са материални, а не морални. 

Предвид вътрешните проблеми и социалният разпад в самите САЩ, не личи това да са временни явления. Огромното предимство, което тази държава получи от шанса да не е пряко засегната от двете световни войни, вече се изчерпа, останалият свят навакса изоставането си, а неразвитият някога Китай открито претендира за лидерската позиция. Освен ако САЩ не променят рязко курса си, тези две траектории ще продължават да се движат в различни посоки и това не вещае нищо добро за залязващия световен хегемон. 

Но за тези от нас, които не са американци, това е все пак добра новина. От много десетилетия насам САЩ не са двигател, а препятствие пред прогреса - всичко, което не работи в техен интерес или не е под техен контрол, трябва да бъде унищожено. Чудесен пример за тази политика е например "Северен поток-2". Поведението на разглезено дете и непрекъснати претенции към всички, което бе възприето от администрацията на Тръмп, докара нещата дотам, че дори най-верните партньори на Вашингтон в Европа да почнат да се съмняват в близките отношения с Големия брат отвъд океана. Разбира се, немалка част от европейските политици продължават да си затварят очите пред фактите и продължават да възпроизвеждат клишетата от миналото, но и в ЕС атмосферата вече не е същата. Отказът от кооперация с другите държави, често неадекватното чувство за превъзходство и егоцентричните наклонности не само на Тръмп, а на цялата американска политическа класа, все повече поставят САЩ в позиция на изолация на международната сцена. Не само в Южна Америка все повече страни събират смелостта да действат самостоятелно, а опозицията става все по-гласовита. 

Ако САЩ се намират в началото на своя залез, за много други това е изгрев. Можем само да се надяваме, че след края на ерата на доминация на Вашингтон светът отново ще намери пътя към онзи интернационализъм, който ние познаваме от миналото. Към интернационализъм, базиращ се на приятелството и сътрудничеството, вместо на съперничество, постоянни войни и неоколониализъм. 

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1980272
Постинги: 3360
Коментари: 2183
Гласове: 987
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031