Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2020 22:31 - Социалдемокрацията днес: какво да се прави?
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 137 Коментари: 0 Гласове:
0



Ключова стъпка е категоричното отхвърляне на философията на хипер-глобализацията, толкова неразумно прегърната

Дума, 30 Март 2020 / брой: 60  Добрин КАНЕВ

В последния ден на февруари тази година словашката партия СМЕР стана поредната европейска социалдемократическа партия, напуснала властта след тежко изборно поражение. За осем години електоралният й дял се срина от близо 45% (2012 г.) до малко над 18% през 2020 г. По този начин още една доскоро успешна лявоцентристка партия се нареди в дългата редица на "проблемните" партии в лявото политическо пространство.

Изследванията на изборните резултати на европейските социалдемократически партии в един продължителен период - от 1998 до 2018 г., установяват спад на електоралния им дял от 25,3% в началото до 20,7% в края на периода. Наистина в тези рамки се разкриват различни тенденции - някои партии са преживели съкрушителни загуби, други са се колебали нагоре-надолу, трети са продължили да показват стабилни резултати на сравнително високо ниво. Но водещо остава  цялостното движение надолу.

Има партии, чиито последни изборни резултати са ги свели до положението на незначителни участници в политическия процес - 6,3% в Гърция, 6,6% в Ирландия, 5,7% в Исландия, 5,7% в Холандия, 7,6% в Полша, 7,4% във Франция. Една от водещите партии - Германската социалдемократическа партия, макар и да не е стигнала до такива сривове, също изживява тежки времена. За период от двадесет години тя е загубила точно половината от избирателите си - от 40,9% (1998) на 20,5% (2017).

Причините за настоящия срив 

на много социалдемократически партии несъмнено са многобройни, отчасти специфични за всяка отделна страна, резултат на различни комбинации от външни и вътрешни фактори. Това важи с особена сила за партиите в "старите" и в "новите" демокрации, като в последните има много допълнителни фактори, водещи до загуба на доверието на гражданите. Но очевидно кризата има и общи корени, които водят до близки ефекти за повечето социалдемократически партии.

В това отношение опитите за обяснение следват два големи модела. Причините се търсят, на първо място, в дълбоките структурни и технологични промени в обществата, които създадоха нова среда за развитие на политическите процеси и на политическите партии, в т.ч. особено на социалдемократическите партии. Става дума за обществените протуберанси на постиндустриалната ера и на глобализацията, разпадането на социални среди, индивидуализацията, новите конфликтни линии, деиндустриализацията, промяната на характера на труда. Светът, в който се роди и се формира социалдемокрацията, в който натрупа сили, вече не съществува в този си вид. От тази гледна точка има основания да се твърди, че отслабването на лявоцентристкото направление в политиката е дългосрочен процес, причинен от обективни структурни фактори. 

Един такъв фактор за най-развитите страни е например възникването на ново дълбоко социално разделение, което започва да измества ефекта на основния конфликт, около който се е формирала и социалдемокрацията - между капитала и труда. Едно от последните потвърждения на този относително нов феномен откриваме в резултатите на голямо международно сравнително изследване, проведено под ръководството на проф. Волфганг Меркел. Те показват, че наред с разделението капитал-труд се очертава нова конфликтна линия, която притежава основно културни характеристики, при която си противостоят два лагера. В случая те са наречени "космополити" и "комунитаристи". 

Проблемът за социалдемократическите партии е, че тази конфликтна линия минава през нейната социална и електорална база и я разкъсва на две - между модерни "космополити" и социално-консервативни традиционалисти, което неизбежно води и до спадане на тяхното влияние.

Структурните промени, колкото и неблагоприятни да изглеждат в случая за социалдемократическите партии, не водят задължително и неизбежно до отрицателни ефекти за тях. Това обаче се случва, когато партиите не са в състояние да реагират на промените и да развият нови идеи, за да променят тези аспекти от политиката си, които се оказват контрапродуктивни или неадекватни на променената ситуация.

Принципният погрешен ход от страна на европейската социалдемокрация, който се изтъква от почти всички изследователи, е

прекаленото й сближаване с неолибералната политика

Историческото постижение на социалдемокрацията е "опитомяването" на капитализма чрез създаване на социално ориентирани баланси между труда и капитала, между държавата и пазара, между конкуренцията и солидарността. През последните десетилетия обаче тези баланси бяха разместени в полза на капитала, на пазара и на конкуренцията. Един от проблемите е, че довелите до такъв резултат реформи, свързвани по традиция с десницата и осъществявани от нея, започнаха да се провеждат от самите социалдемократи от втората половина на 90-те години насам. 

Естествената последица е увреждане на ядрото, на марката на социалдемокрацията. От формация, бореща се срещу несправедливото статукво, тя се превръща в интегрална част от този аранжимент, което води до нарушаване на доверието между социалдемокрацията и нейните избиратели.

Наред с това повечето социалдемократически партии не успяха и не успяват да предложат политическа стратегия, която да върне масата избиратели, изневерили на партиите поради това, че не одобряват политиката им по отношение на имиграцията и на националната идентичност. Истината е, че през последните десетилетия социалдемокрацията измести своята идейна и политическа ориентация към постматериалисткия, космополитния полюс. 

Има ли изход от кризата?

Естествено е в тази ситуация да възникне въпросът, поставен и от известния германски теоретик Томас Майер за пореден път през 2019 година: "Какво да се прави сега?"

Първата ключова стъпка според него е категоричното отхвърляне на философията на хипер-глобализацията, която социалдемократите толкова неразумно са прегърнали. Ако не отхвърли политиката на ограничения, безмилостният упадък на социалдемокрацията ще продължи. Втората стъпка е да представи конкретни политики, които да отговорят на икономическите и социални безпокойства на най-уязвимата част от наемните работници. Третата стъпка е изработване на позитивна визия за миграцията, която е незаобиколим факт в съвременния свят.

Стратегията, която професор Волфганг Меркел препоръчва на социалдемократите, е да заемат по-ясен ляв профил по оста ляво - дясно (икономическата ос). А по отношения на "културното разделение" той предупреждава партията да бъде изключително внимателна и "да не внася прекалено много космополитизъм, защото тогава ще загуби остатъка от базата си в работническата класа". Макар и да е скептично настроен към възможността да съществува "идеален модел" за решаване на проблемите на социалдемокрацията поради различната среда и различните традиции, все пак той вижда вариант в една комбинация между датския модел ("много успешен на пазарите на труда") и традиционната шведска социалдемокрация ("където намираме по-балансиран микс от космополитни и социалдемократическо-комунитаристки ценности"). Балансът обаче трябва да е много фино настроен и всяка партия и страна трябва да намери сама подходящия за нея баланс.

***

Макар че има социалдемократически партии, които са погледнали в пропастта, все още не може да се даде отговор на ключовия въпрос дали става дума за цикъл, т.е. за нещо, което подлежи на промяна в позитивна посока, или за тенденция, която предполага неизбежен упадък на тези партии. В своята продължителна история социалдемокрацията неведнъж е преживявала спадове и възходи. Да не забравяме и че социалдемокрацията е олицетворявала политики, желани и сега от мнозинството граждани - демокрация и социална справедливост, регулирана пазарна икономика, адекватна социална защита. И когато избирателите разберат на практика действителните последици от прилагането на шумно рекламираните популистки рецепти, те отново могат да развият чуваемост към предложенията на социалдемокрацията. Така че шансове винаги има, но със сигурност този път махалото едва ли само по себе си ще се върне наляво. За да се случи такъв обрат, са нужни дълбоки и цялостни реформи в идеологията, политиката и организацията на тези партии.

 




Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 2004263
Постинги: 3360
Коментари: 2183
Гласове: 989
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728