Дума 1. Март 2017 , брой: 42 Андрю Гауел
"Сърбите го подкрепяха през цялото време!", гласи слоганът на огромен билборд с лицето на Доналд Тръмп. Подобни рекламни плакати са често срещано явление по улиците на Косовска Митровица.
Голяма част от доминирания от сърби град в Косово ще се съгласи с твърдението на подобен лозунг. Сърбите бяха особено щастливи от победата на американския милиардер в президентските избори. Ако не за друго, то поне заради факта, че по този начин той разгроми съпругата на техния враг Бил Клинтън - човекът, който през 90-те години на миналия век инициира бомбардировките срещу сръбските сили в Босна и Косово.
Сега Балканите отново рискуват да се гмурнат в поредната криза. Границите са поставени под въпрос, етническото напрежение нараства, а размяната на териториални площи се обмисля като краен вариант за предотвратяването на евентуално връщане към насилието преди години. Така че забравете Китай или Близкия изток - бивша Югославия може да донесе първото сътресение на Тръмп по отношение на външната политика.
Миналия месец напрежението ескалира след пускането на сръбския влак към Митровица, върху който обаче бе изписан лозунгът "Косово е Сърбия" на няколко чужди езика. Това причини най-лошата криза от години в региона. По-голямата част от Косово се състои от етнически албанци, съставляващи 90% от населението. Въпреки че влакът бе спрян извън косовските граници, членовете на НАТО, заедно с Хърватия и Албания, пожелаха от Алианса да преразгледа мироопазващия си план в Косово. Сръбският президент Томислав Николич пък каза, че той и синовете му лично ще отидат да воюват в случай на репресии срещу сърбите в Косово. "Смятам, че цялото това напрежение няма нищо общо с гражданите", заявява Адриана Ходжич, ръководител на администрацията в Северна Митровица. "В северната част на Косово все още съществува надежда, че те ще се отърсят от страха. На мен също ми е писнало от Прищина и Белград, тъй като ние сме жертви на високопоставени политици".
Освен това... там е и Босна. Разделението между двата федерални дяла - Сърбия и Босна и Херцеговина - след тригодишната война през 90-те така и не успя да намери опорна точка. Автономната Сръбска република постоянно заплашва с референдум за независимост, докато някои босненски сърби се заканват да бойкотират държавните институции заради решението на Сараево да поиска обжалване на решението на Международния съд в Хага, което оневини Сърбия по обвинение в съучастие в геноцида между 1992-1995 година. Отделно в региона се намира и Черна гора, която в края на миналата година изпадна в невероятен политически гърч, след като правителството заяви, че руските институции са опитали да дирижират преврат, включващ заговор за убийството на черногорския премиер Мило Джуканович.
И най-накрая Македония - най-южната бивша югославска република, която едва успява да сформира правителство след продължителната политическа криза, която накара етническите албанци в страната да стават все по-непокорни. Страната отново попадна под прожекторите, когато близък до Тръмп конгресмен предложи тя да бъде разделена и поделена между съседките. "Македония не е страна. Съжалявам, не е страна", каза по-рано този месец Дейна Рорабейкър, който е председател на Комисията по външни работи и защитник на Путин. Изказване, което предизвика изключително гневна реакция от Скопие.
"Ситуацията е катастрофална", споделя Белгзим Камбери, борец за правата на етническите албанци в Прешево и високопоставен член на косовска радикална партия. "Близо 2 десетилетия след края на войната това не е мир. Въпросът между албанците и сърбите не е решен на Балканите. Той е като конфликтът между Израел и Палестина за Европа".
Както винаги, регионът страда не само от собствените си вътрешнополитически фракции, но и от външни фактори. Европейският съюз, вглъбил се в собствените си екзистенциални проблеми, охлади експанзията в Западните Балкани. Подходът на администрацията на Тръмп все още не е напълно ясен. Междувременно Русия се опитва да упражнява властта си в целия регион, който тя разглежда като част от сферата си на влияние.
Косово остава тигел. Страната декларира своята независимост от Сърбия през 2008 година, но Белград никога не я призна. Споразумение от 2013 г., с посредничеството на ЕС, обеща на Сърбия ускорено придвижване към членство в съюза, а Косово прави крачка напред към придобиването на статут за кандидат.
Но ЕС си има други грижи в момента. И нелепите, разделителни линии се усещат по-силно от всякога. В Северно Косово улиците са изпълнени със сръбски флагове, сръбските динари са валутата, сръбските държавни компании предоставят множество комунални услуги и езикът на улицата обикновено също е сръбски. Колите се движат без регистрационните номера - тези с официални косовски регистрационни табели ги премахват, преди да влязат в северните части.
От друга страна, Южна Митровица от другата страна на р. Ибар е почти изцяло албанска и е отделно администрирана. Според Ходжич много често хората казват, че тези земи са повече сръбски, отколкото косовски. Тя подчертава още, че регионът щеше да е в по-добро състояние, ако още след края на войната през 1999 година беше обсъдена идеята за размяна на териториални площи. Сега някои анализатори се връщат отново към тази идея - Северна Митровица да бъде прехвърлена на Сърбия, а в замяна - Прешево да стане част от Косово.
"Сега имаме да избираме между много лоши варианти", допълва още тя.
Въпреки националисткия символизъм, там има много слаб глад за конфликт между обикновените хора в региона. Много от тях дори се чувстват безсилни пред лицето на геополитическите машинации, извършвани от по-велики сили. "Сръбските и албанските граждани са последните, които трябва да бъдат обвинявани. Политиците се намесиха между хората. Станахме свидетели на предостатъчно войни", казва Вукоже Утвич, 74-годишен, вече пенсиониран, шофьор на линейка.
Дипломатите в региона също се опитват да охладят страстите, въпреки притеснението си, че политиците може да възпламенят отново напрежението, за да се сдобият с преимущество и да създадат отвличане на вниманието на фона на напрегната ситуация във вътрешната политика.
Дипломатите описват тепърва започващата 2017 година като "кошмарна година" за политиката в региона заради изборите в Сърбия, все по-голямата вероятност за предсрочни избори в Косово и прокрадващото се начало на босненските избори следващата година. Освен това се очакват и първите присъди от новия специализиран съд в Хага, създаден да разглежда престъпленията, извършени от Армията за освобождение на Косово. Обвиненията най-вероятно ще засегнат високопоставени членове на политическия елит на територията на Балканите, давайки нов повод за нестабилност.
Предложението за размяната на земите също така върна фокуса на внимание върху Прешево - малък, обеднял, предимно албански град в Южна Сърбия. Долината, която включва съседните общини Буяновац и Медведжа, е била център на конфликта през 2001 година между сръбските власти и албанските бунтовници, които бяха окупирали част от зоната в началото на войната в Косово през 1998-1999 година. През 2015 г. в Куманово, град само на 20 мили от македонската граница, престрелка между етническите албански бунтовници и местните сили за сигурност остави 18 жертви.
Шкиприм Арифи, кметът на Прешево, настоява, че няма да има завръщане към граничните изменения и войните на миналото. Арифи, който е роден и отгледан в Германия, изтъква, че в изборите той е победил дълго време управляващия, който е призовавал Прешево да се присъедини към Косово, и е заел антагонистична позиция по отношение на правителството в Белград. Арифи е фокусиран върху ангажирането със сръбските власти за справяне с 70-процентната безработица в общината и рушащите се комунални услуги. "Не искаме да променяме границите. Това не е в интерес на региона, не е в интерес и на албанците. Ако променим една граница, тя ще се превърне в кутията на Пандора, ще създаде верижна реакция - Босна, Косово, Македония, Кюрдистан. Единствената ни опция е да се обединим всички заедно в ЕС", каза той за "Гардиън".
По улиците на Прешево подкрепата за съюз с Албания и Косово рядко се изрича на глас, но е широко разпространена сред младите хора. "Всеки човек иска да бъде част от своя собствена нация, да живее заедно с останалите и накрая ще успеем. Но няма да стане без оръжие - ако беше възможно да се стане без война, досега щеше да се е случило", казва Дрита Муртези, 24-годишно момиче, завършило току-що психология от Университета в Тетово, Македония, докато обикаля главната улица на града.
Но в кафене на площада, Камбери жестикулира с незапалена цигара и защитава идеята за обединена Албания. "Ако те е страх от война, никога няма да прогресираш", казва той. "Трябва да предприемаме мирни действия, но не и да бъдем пацифисти".