Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2017 18:33 - Проф. Огнян Герджиков - петият служебен премиер в най-новата история на България
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 907 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Под арката на славата. 
Дума 26. Януари 2017 , брой: 18
Казват за него, че крие минимум 20 образа в себе си, а последният е на политик. Бил е и поет, и музикант, и спортист, и диригент, и певец, и хамалин, и илюзионист, и дядо, и професор по търговско право, и председател на Народното събрание, а след указа на президента Румен Радев - и служебен министър-председател. Петият поред в най-новата история на България след 1989 г., назначен от петия демократично избран президент на републиката.
Говорят, че е като дялан камък - става за всичко. И наистина - спрягаха го за кандидат за президент на различни партии и за омбудсман. Отляво и отдясно за него изричат уважителни думи, независимо от факта, че влезе в политиката като емблема на НДСВ.
"Аз съм като патицата, която може да плува, но има много по-добри плувци от нея. Може да тича по земята, но има много по-добри бегачи от нея. Може да лети, но има много по-добри летци от нея." Така с присъщата си ирония Огнян Герджиков описва своите дарби. Наследил е част от тях от майка си, макар че е избрал попрището на баща си - правото. Скромността му е повечко, но все пак признава, че в правото може повече, а останалото са му хобита.

Само преди дни, когато името му се завъртя в рулетката на служебните премиери, на клетвата на Радев в Народното събрание проф. Огнян Герджиков рече многозначително на питащите го журналисти: "Никакъв бъдещ не съм, аз съм бивш председател на парламента и вие много добре го знаете." И допълни, че изявления до края на месеца няма да прави. "Пред гроба на майка ми се заклех", категоричен бе той.
Че държи на думата си и че е почтен, казват всички, които са имали възможност да работят с него, а не да са жертви на политическите врътки. Онези, които наистина го познават, твърдят, че е от най-магнетичните и интелигентни политици у нас. Тези качества ще му бъдат крайно необходими днес, тъй като му предстоят трудни дни.

"Аз не бях политик!"

уточнява за себе си 70-годишният професор, кръщавайки по този начин автобиографичната си книга. Да, влизането му в политиката става твърде късно за днешните стандарти. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет, специализирал е във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк". Асистент при проф. Нисим Меворах, а по-късно - професор по търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". От 1979 г. досега. Чел е лекции и доклади в Ягелонския университет в Краков, в Европейския институт в Саарбрюкен, в Женевския университет, в института "Макс Планк" и в Търговската палата в Хамбург. Има множество научни публикации не само в български, но и в редица чуждестранни издания.
Избиран е два пъти за народен представител от листата на НДСВ. От 2001 до 2005 г. е председател на НС, а в следващия парламент - председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Когато през пролетта на 2001 г. получил покана да се включи в активната политика като част от новосъздаващата се партия на Симеон Сакскобургготски, Герджиков мислил 20 дни. Причината - наистина бил от онези, които са "повервали". Вярваше, че няма да му е необходим "Мерцедес" и охрана като председател на НС, но не му се размина. Вярваше, че политиката може да бъде морално занимание - и от тази мисъл се разочарова. Мнозина отдават "гадателските" му, несбъднали се, пророкувания по време на периода му като председател на НС на детското увлечение по магиите и вълшебствата.
С лековерие проф. Герджиков смяташе, че може да се справи с казуса "гласуване с чужди карти" в парламента. Зарече се, ако не успее, да подаде оставка. След куп подпитвания от журналисти кога ще стане, безславно се роди и умря идеята за сензори на депутатските столове. На Герджиков толкова му писна от факирските номера на народните избраници, че се зарече да беси тези, които гласуват с чужди карти.
Именно чувството му за хумор го спасява от непредвидими ситуации. Друг е въпросът, че не спира да го дразни нехайното отношение на министрите към парламентаризма. В интервю пред сп. "Тема" споделя: "Ние сме парламентарна република и когато трябва да се дискутира бюджетът на България, кабинетът трябва да бъде в НС. Нещо, което за съжаление не видяхме. Видяхме протяжно пристигане на министрите един по един в продължение на половин час, докато правителството горе-долу се формира като присъствие в пленарна зала..." Добре, че в последните години професорът по търговско право не беше в парламента, щеше да го вбеси, и сигурно го е вбесявала, арогантността на министри и премиер.
На 5 юли 2001 г. проф. Огнян Герджиков е избран за председател на 39-то НС. На 4 февруари 2005 г. 119 депутати гласуват той да напусне своя пост. Залог или заложник се оказа тогава Герджиков? Беше ли употребен? Сваленият парламентарен шеф успява да изрече тогава, че не знае защо премиерът не е казал нищо в негова защита. Като причина за предсрочното освобождаване на председателския пост е вписано "системно превишаване на правата и неизпълнение на задълженията му в рамките на неговата компетентност". Иначе ще прочетете обвинението, че блокира парламентарния контрол, за да предпази вицепремиера Лидия Шулева от атаки около приватизацията на "Булгартабак". Казано иначе, управляващите го употребиха, а след това заплакаха, че бил "национален капитал".
"Съвестта ми остана чиста. Помня добре дебатите - редуват се защитници и противници - разказа преди време Герджиков за свалянето му от председателския пост в парламента. - Помня, че д-р Атанас Щерев каза, че всичко това ми се случва, защото съм стърчал една глава над другите. А аз накрая казах, че не съм безгрешен, но няма за какво да се срамувам от себе си. И няма да забравя самото гласуване: 119 гласа за свалянето ми, 114 против, един въздържал се - моят глас. Тръгнах да излизам от залата под оглушителните аплодисменти на всички - наистина на всички депутати!
Отидох в кабинета да си прибера нещата, тогава при мен дойде царят, стисна ми ръката и ми каза: "Герджиков, вие минахте през арката на славата!" Година по-късно тогавашният президент Георги Първанов ще му връчи орден "Стара планина" т степен като "достойно признание за неговата ползотворна дейност като държавник, за високо оценяваната му научна и преподавателска работа".
Дали председателстването на Народното събрание е бил

неговият звезден миг

е рано да се каже. И до днес смята, че като шеф на депутатите смята за свой провал, че не е успял да се пребори с куп порочни практики. За сметка на това остави на всеки народен представител по едно копие от "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски. Още с първото си изказване като председател на НС с думите: "Уважаеми дами и господа, на вашите банки има свитък с българския трикольор. Моля ви всеки от вас да го съхрани. Вътре е "Приказка за стълбата". И мотото на "Приказка за стълбата" е: "Посветена на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Нека всички народни представители през целия си мандат да помним този завет на Христо Смирненски."
Имаше надежда, че депутатите могат да се вразумят. След време на няколко пъти ще споделя пред медии, че дори неколцина да са прочели приказката и да са си взели поука, пак е свършил добро дело. "За да бъдеш политик, трябва да бъдеш дебелокож", убеден е Герджиков. Сигурно и днес ще повтори думите си. Затова няма да му е никак лесно. Ще си повтаря "Приказката за стълбата", а фактът, че ще поеме служебно правителство, ще го отдалечи от партийните игри, за които казва, че не са му по вкуса. За разлика от спортните, които според приятелите си обожава и до днес. Като студент се пали по баскетбола и тениса. Последният е негова страст, затова често участва в турнири, макар и аматьорски. Добър е и на тенис на маса.

Гоня всяка топка

казва Герджиков.
Пенсионерските му години не преминават на пейката в парка, край шаха и таблата. Има различни занимания, но намира време да е председател на Арбитражния съд на Стопанската камара, да участва в борда на директорите на АД "Аквахим", да е консултант в ИК "Труд и право". За внуци обещава да отдели време, след като мине 90-те. Може да му се вярва, защото има планове на 100 години да пробяга 100 м за по-малко от 30 секунди. Може някои набори да се усмихнат, но "има ген" - майка му е доживяла до 100, а леля му е на 104. А Герджиков все още е на принципа, който всеки, ходил в казарма, знае: "Войникът не бива да бъде оставян да се види със свободно време!"
Разнообразните таланти на Огнян Герджиков станаха известни още преди време. Само за половин година той сътвори "Гражданскоправна поема", написа и детски книжки. В рими направи на пух и прах здравната реформа със стихотворението "По клиничната пътека".
Шегаджиите цитират в интернет популярното му стихче:
"За Варна купих си билет,
но не обикновен кушет,
а спално място - първа класа,
като човек от бяла раса."
Забавляват се с куплетите, породени от здравословния проблем на внука му Сашко, макар че са наясно, че на всеки може да се случи.
Добре е обаче да се замислят над приключенията на малкото мече в следните редове:
"Ще видите как тези,
които са сплотени,
не могат никак лесно
да бъдат победени.
Приятелство и помощ
потребни са на всеки.
Тъй винаги било,
ще бъде и навеки."
Този извод може да бъде наложен и върху политиката.
"Той ще разведри обстановката в Министерския съвет, прекалено мрачни сме", заяви за новия пост на проф. Герджиков неговият съученик Борислав Великов.
Преди половин година, на среща с русенци, пред които представи книгата си, Огнян Герджиков "купува" аудиторията от раз. Защото разговаря с нея не на къс пас, не от позицията на началник или шеф, а без всякакви стени. Като с равни. Но не просташки, а ерудирано, остроумно и оригинално. С мисъл за първото си летене по медните тръби на медиите от 1988 г. Тогава за пръв път се почувствал звезда, защото го поканили да участва в разработването на закон. Сам се освестил обаче и си казал: "Слез на земята незабавно!"

* * *

Тепърва ще има много топки, които ерудитът в областта на търговското право ще трябва да гони до дупка и да овладява като министър-председател. И пак ще му се наложи да мине под арката на славата. Фокусите и магиите ще крепят вярата му в доброто и в човешките възможности, но ще разчита и на подкрепата на експертите до себе си. Няма да му се налага да превръща водата във вино, както в детските години, но ще трябва да се справи с пируетите на мнозина, които ще се опитат да го препънат, нагласят или изпързалят. Не защото е проф. Огнян Герджиков, а защото те са от онези, които смятат, че "Приказката за стълбата" не се отнася за тях.

 



Гласувай:
2
2



1. jelezov - Отлично написан текст. Вече ще г...
26.01.2017 16:13
Отлично написан текст. Вече ще гледам с друго око на професора. Дано многостранната му надареност и високата ерудиция в разбирането на правото в хилядолетна човешка дейност, - в която хората се надлъгват, оставайки почтени - му помогне да пооправи поне малко от малко обърканата ни Родина.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 2003452
Постинги: 3360
Коментари: 2183
Гласове: 989
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728