Македонски етюди
Дори една къса екскурзия из съседната ни държава повдига много въпроси за нейното бъдеще
Георги Георгиев
Дума 11. Април 2016 , брой: 83
Ако изпитвате голяма нужда да си купите малка червена възглавничка с турския полумесец, то мястото е началото на бул. "Гоце Делчев" в една от старите български столици - Охрид. Тръгвате от пристана за туристическите корабчета по главната улица, като стигнете до първото по-голямо площадче, криввате вляво и след малко попадате на поредица от магазинчета и сергии, където имате голям избор от албанска и турска държавна символика. Има, разбира се, и туристически стоки, които показват, че се намирате в Македония, но не се забелязват такива с осемлъчевото слънце, което зевзеците наричат "вентилатора". Впрочем, ако искате да видите македонското знаме, трябва просто да вдигнете глава и да погледнете към крепостта на българския цар Самуил, над която се вее огромен червен флаг с редуцираната наполовина "звезда от Вергина".
Впрочем ние в България сме склонни, при това с основание, подигравателно да се отнасяме към опитите на македонците да

пренаписват историята
 
да я присвояват и да си изграждат идентичност за чужда сметка. Съседите обаче продължават упорито да инвестират много усилия, труд и пари в "реконструкция и възстановяване" на исторически паметници от българското минало, като удобно изпускат в коя държава и от кой народ са били изградени. Например ако посетите импозантната Самуилова крепост, която е един от символите на Охрид и е почти напълно възстановена след 1991 г., по нищо няма да разберете, че това е била цитаделата на една от столиците на Първото българско царство. Няма информационни табели за туристите, но пък македонският раздел на електронната енциклопедия "Уикипедия" ви информира, че сегашния вид на крепостта е от времето на "Самуиловото царство", без по никакъв начин да се разкрива дори частица от българския характер на това царство. По същия начин е постъпено и с друга охридска "перла" - средновековната църква "Света София". Отново никакво упоменаване за това, че тя е построена след покръстването на българския народ и че по времето на Самуил играе ролята на катедрален храм на Българската патриаршия.
Истинска строителна вакханалия пък се върши в местността "Плаошник", където са останките на българския манастир "Свети Климент и Пантелеймон". Докато в България се спори трябва ли да се възстановяват царските църкви във Велики Преслав и Плиска и допустимо ли е това от научна гледна точка, македонците изобщо нямат подобни скрупули. Построената наново за един милион евро църква на манастира е пример за може би ненаучен, но пък

ярко пропаганден подход
 
Сега хиляди македонци и гости на Охрид ще могат с очите си да видят красивият храм във византийски стил, приютил тленните останки на Св. Климент Охридски, който още през 2008 г. бе обявен от местната "научна общност" за "родоначалник на македонската писменост". Подобни обекти, чието възстановяване е спекулативно от научна гледна точка, играят обаче своята роля във възпитанието на нацията. Те позволяват зримо да се докоснеш до миналото и да се почувстваш част от него. Така се опитват да формират нация, което в македонския случай носи напълно изкуствен характер, но пък колкото и да не ни харесва, засега дава известни резултати. Разбира се, остава открит въпросът как ще завърши цялата тази история, защото е съмнително нещо, построено върху темели от фалш, недомлъвки и лъжи, да бъде дълго време устойчиво на историческите бури.
 Но засега братята македонци упорстват и усилено изграждат край църквата на Св. Климент корпуса на университет, носещ неговото име, и друга голяма сграда, която ще бъде седалище на местната митрополия. Скоро в "Плаошник" ще възникне цял център - духовен и научен, който, не се съмнявайте, ще пръска концентриран македонизъм по целия свят и по-специално в българско направление, защото другаде, с изключение на Гърция, даже няма да разберат за какво точно претендират.
Концентриран израз на тая претенция да се разграничиш от българските си корени е например един надпис със спрей в съседната на Охрид Струга. Близо до мястото, където Охридското езеро изтича и дава началото на река Черни Дрин и където често спират туристически автобуси, неизвестна ръка е написала на диалект и приписала на Гоце Делчев следното: "Докато имам пушка на рамо, български крак няма да стъпи в Македония".
Оставете настрана достоверността на "цитата". Работата е там, че

докато някои в Македония се пуйчат

на България и българите, албанското малцинство посредством демографския си възход се превръща в мнозинство във все повече райони на страната. Включително и във въпросната Струга, родното място на бележитите български възрожденци, братята Константин и Димитър Миладинови. Които, да припомним на съседите, са събрали сборник с песни от Македония, издаден от тях в Загреб през 1861 г. под заглавието "Български народни песни". Ако преди 130 години Струга е била 100-процентово български град, то сега тя е населена основно от албанци.
 Албанското присъствие в района не се усеща видимо само чрез многобройните минарета на джамиите, които местните хора наричат "ракети". По главната улица на Охрид може да се видят доста образци на различни направления в ислямската мода сред жените. Славянският говор също е обилно разреден с албанска и турска реч. Ще кажете, че такова е положението от векове, и не само в Охрид, но че албанците засилват численото си присъствие, е повече от очевидно. Целият път до Скопие е осеян с очевидно мюсюлмански села. Понякога се създава впечатление, че на всеки десетина къщи се пада по една джамия. Много от молитвените храмове са изграждани по типов проект, с готови елементи, минаретата на десетки видими от пътя джамии са практически еднакви. Едва ли хората имат нужда от чак толкова много храмове, но ако оправдаем бройката с политическа претенция на албанците, то тогава има логика. Така се маркира територия. Още повече, че в много от селата и градовете като Тетово например съвсем открито и на публични места се вее албанското знаме и има предимно албански надписи на латиница. Човек неволно започва да се пита
 
в коя точно държава се намира
 
Приказките за албанската експанзия, която някой ден ще доведе до края на Македония в сегашните й граници, се точат вече от няколко десетилетия, но когато видиш всичко с очите си, разбираш, че реалността съответства на големите страхове.
Как правителството в Скопие реагира на това? Видимо никак. До голяма степен ръцете на всички са вързани от Охридското споразумение от 2001 г., което вероятно ще бъде нарушено някой ден, и то от албанците, но когато се чувстват достатъчно силни, за да го направят. Опитите за изграждане на македонска идентичност чрез присвояване на чужда история не засягат албанците. Те се отнасят само до славянското население, чийто исторически български произход сега е покрит с дебела кора от псевдоантичност, псевдосредновековие и псевдо Ново време. Ако центърът на една столица е отражение на състоянието, в което пребивава държавата, то Македония е центърът на еклектиката и кича. Сред всичките древногръцки, византийски и български герои, чиито паметници са накацали по центъра на Скопие като лястовички по жица, трудно може да разбереш кои всъщност са македонците. А като не знаеш кой си, как да се противопоставиш на тези, които знаят кои са.