Патова ситуация в Молдова. Проруската опозиция набира точки пред избирателите, но походът й към властта може да бъде спънат
Георги Георгиев
Дума 16. Ноември 2015 , брой: 264
Започналите още през април протести на молдовската опозиция очевидно започнаха да заглъхват независимо от вливането в тях на социалистическата партия на Игор Додон и "Наша партия" на Ренато Усати. Въпреки наличието на класически външни признаци на Майдан - палатков лагер, граждански протести и т.н. протестите не получават развитие, вероятно поради обстоятелството, че нямат зад себе си гърба на местните молдовски олигарси (точно те са във властта) и че не са подкрепяни безусловно от западноевропейците и американците - други две важни условия за успеха на т.нар. "цветни революции", ако говорим за украинския модел. Западът вероятно няма нищо против да смени чрез уличен натиск сегашното корумпирано и некадърно молдовско правителство, но също така вероятно се опасява, че това може да доведе до засилване на проруските партии на Додон и Усато, които съвсем открито заявяват близостта си до Москва.
Като водеща сили в протестите срещу властта в Кишинев Западът разпознава наскоро политическата платформа "Достойнство и истина". Един от лидерите й Василий Нестасе, обаче още в края на септември заяви пред полския вестник "Газета Виборча", че е обезпокоен от присъединяването на "промосковските леви сили" към "гражданския им протест" срещу корупцията. Разпределението на политическите сили в страната обаче е такова, че сред опозиционния ландшафт доминират предимно левите сили. Това са парламентарните социалистическа и комунистическа партия, и "Наша партия" която е извън парламента. В случая на предсрочни избори и предвид ниската популярност на т.нар. проевропейска коалиция, е напълно възможно следващото мнозинство в молдовския парламент да бъде съставено именно от коалиция на представителите на проруските партии, към които с големи резерви може да бъде отнесена и комунистическата партия на Молдова. В същото време "Достойнство и истина" е по-скоро миш-маш от различни общественици, т.нар. граждански активисти, журналисти, юристи, които нямат единен ръководител и класическа за партия структура, а освен това по съобщения на медии са и в конфликт помежду си. А Игор Додон например е разпознаваема фигура на опозицията, човек с опит в държавното управление и партийното строителство, има доказана подкрепа от страна на руската държава и защитава конкретна политическа линия - че необмисленото присъединяване на Молдова към ЕС крие много повече рискове отколкото ползи.
Лидерът на другата проруска партия "Наша партия" Ренато Усати не изглежда толкова солиден, колкото Додон и дори е леко скандален като политик, но очевидно има подкрепа в молдовското общество, както показаха последните местни избори, на които неговата партия получи 43 кметски места, а социалистите на Додон взеха 52. Макар двамата да нямат формално коалиционно споразумение, е очевидно че те си взаимодействат и е логично да се очаква, че това "другаруване" ще продължи и в молдовския парламент при едни предсрочни избори.
Голям въпрос е обаче дали изобщо ще се стигне до тези избори. Въпреки решителните заявления на опозицията все по-видно е, че в този си вид протестите срещу управляващото мнозинство на либералдемократи, демократи и либерали са изчерпани. Управляващите като реакция на масовите протести сменят като носни кърпички министър-председателите, започнаха разследване срещу бившия премиер Влад Филат за мащабна корупция и по-точно за мистериозното изчезването на 1 милиард долара от три молдовски банки в края на 2014 г. Филат дори беше показно арестуван на 15 октомври, което вероятно бе направено с цел да бъде свалено общественото напрежение. Засега тази тактика дава резултати. Ако се стигне до промяна на властта в Молдова, то това ще стане заради скандалите в управляващата парламентарна коалиция, която преживява тежка загуба след ареста на лидера на либерал-демократите Влад Филат. Тази ситуация беше използвана от социалистите и комунистите, и някои депутати от участващата във властта Демократическа партия, които успяха да гласуват вот на недоверие на премиера Валерий Стрелец. Интересно е, че депутати от другите две управляващи парти - Либерал-демократическата партия и Либералната партия, се въздържаха при гласуването. Изглежда, в Молдова вече не е модерно да си на власт.
 Лидерът на Демократическата партия Мариан Лупу коментира на 9 ноември, че третата поред реинкарнация на "проевропейската" коалиция е поставена под въпрос, зимата наближава и Молдова се намира на ръба на пропастта. Макар комунистите на бившия президент Владимир Воронин да гласуваха заедно със социалистите за свалянето на правителството на Стрелец, те взеха участие в консултациите за съставянето на нов кабинет при сегашния парламент, докато хората на Игор Додон се дистанцираха и обявиха, че само предсрочни парламентарни избори са решение на сегашната политическа криза. Всъщност за пореден път, след избора на правителството на Кирил Габурич, парламентарната група на комунистическата партия взема курс на съхраняване на сегашната трипартийна власт, която освен че е идеологически противник на червените е и антируски настроена, което пак влиза в противоречие с официалната реторика на съпартийците на Воронин. От една страна, Воронин в интервю за в. "Комунист" от средата на октомври твърди, че: "Управляващата коалиция напълно се е дискредитирала. И в страната, и в Европа", а от друга страна, участва в преговори, за да продължи живота на същата тази коалиция. Една от причините за тази двойственост се крие в конфликта на Воронин с Додон, който допреди време беше член на компартията и дори вицепремиер от нея. Сега комунистът обвинява социалиста, че отработва "спонсорска подкрепа", без да уточнява от кого, и е гласувал за сегашния избор на сегашния президент Николае Тимофти. На свой ред Додон и компания намират, че Воронин е част от статуквото в Молдова.
Впрочем така мислят и симпатизантите на комунистическата партия, която от години насам систематично губи позиции в молдовското общество. Колкото партията повече се "европеизира", толкова по-малко ляво мислещи хора я припознават като своя. В същото време расте рейтингът на други леви и левоцентристки партии като социалистическата и "Наша партия", които нито се срамуват, нито се страхуват да заявяват открито стремежа си за много тесни връзки с Русия и по-критичен подход към процеса на евроинтеграция. В комунистическата партия на Молдова май се е създала ситуация, при която ръководството е поело на една страна, а членската маса и симпатизантите - на друга. Воронин продължава да събира определена подкрепа, но това все повече и повече става по инерция. При създадените личности отношения между лидерите на двете леви фракции в парламента е безсмислено да се говори за някакво по-дълбоко взаимодействие с цел вземането на властта от клептократичната групировка, която сега управлява Молдова. По-скоро социалистите могат и вероятно тактически е необходимо в този момент да потърсят контакти с всички онези представители на комунистическата партия по места, които са готови за работят заедно с тях за свалянето от власт на сегашните управляващи и промяна в курса на страната.
От последното обаче особено се опасяват не само управляващия "Алианс за евроинтеграция-3,", но и западните му ментори, които точно в този момент, много меко казано, не биха били щастливи да видят на власт в Кишинев проруско правителство и парламент. "Заплахата" от Русия бе цветно формулирана от бившия румънски президент Траян Бъсеску преди около месец. Тогава той каза: "Молдова има три варианта на бъдещо развитие. Първият от тях касае предоставянето й на перспективи за скорошно членство в ЕС. Вторият е обединение с Румъния. Третият се заключва в това Русия да дойде по тези земи и да реши всички проблеми". Така че молдовската проруски настроена левица и симпатизантите й могат и вероятно ще се сблъскат по пътя си към властта със сили, много по-силни от прогнилата управляваща върхушка.
 
Американска социология: Ренато Усати излиза начело
 Публикувано в началото на миналата седмица социологическо проучване на американския Международен републикански институт показва пълен електорален колапс на сега управляващите в Молдова партии. Проучването, в което са участвали 1500 граждани в периода 29 септември - 21 октомври, посочва като лидер на общественото доверие ръководителят на "Наша партия" Ренато Усати. Той събира 26% одобрение, следван от лидера на социалистическата партия Игор Додон с 24% и бившия премиер и ръководител на Европейката народна партия на Молдова Юрий Лянке със 17%. На въпроса за кого бихте гласували на парламентарни избори, разпределението е следното: за "Наша партия" гласът си биха дали 20% от избирателите, за Партията на социалистите на Република Молдова - 15%, и за партията на Юрий Лянке - 12%. Четвъртото и петото място се делят с по 7% от Комунистическата партия и гражданското обединение "Достойнство и истина". На опашката се нареждат трите партии, които в момента реално управляват в коалиция. Либералната и Демократическата партии биха взели по 5% от гласовете, а Либерал-демократите само 3%. При положение че в Молдова изборната бариера е 6%, то ако вотът се проведе тези дни, нито една от тези "проевропейски" партии няма да попадне поотделно в парламента, освен ако не сформират коалиция.