Постинг
30.08.2015 21:04 -
Неуязвима ли е американската база на о. Гуам?
Променящата се тихоокеанска стратегия на САЩ или ЗМИЙСКИЯТ ОСТРОВ - НОВАТА БАРИЕРА НА ПЕНТАГОНА. Експертите в САЩ се надяват, че няма сила, която да преодолее тази линия
Дума 31. Август 2015 , брой: 200
Петър ГЕРАСИМОВ
Очевидно споменът за кървавата драма в Пърл Харбър (Перления пристан), преди повече от седем десетилетия, когато японската авиация покри с бомбен "килим" базата на Тихоокеанския флот на САЩ на Хаваите и почти я унищожи, още смущава сънищата на американските военачалници.
Пентагонът си взе бележки от случилото се и непосредствено след края на Втората световна война базата на Седмия (Тихоокеански) флот на САЩ бе преместена далеч на изток - на най-южния остров на Японския архипелаг - Окинава. Там бяха създадени над четиридесет американски военни бази на различни родове оръжия. Числеността на експедиционните корпуси на Пентагона, базирани там, понякога достигаше внушителната цифра петдесет хиляди. Освен това след 1945-та САЩ побързаха да организират и няколко големи военни бази по крайбрежието на Южна Корея, наброяващи около двайсет хиляди военни.
Но както казва древногръцката поговорка, "Всичко тече, всичко се движи...". Потокът на времето наложи корекции и в тази, иначе достатъчно предвидливо замислена, тихоокеанска стратегия на Пентагона. Постепенно американските експедиционни части започнаха да сменят адресите си от Южна Корея и Япония.
Това стана твърде очевидно в първото десетилетие на новия век, когато близо десет хиляди американски морски пехотинци напуснаха казармените си бараки на остров Окинава, за да се "преселят" на един малко известен адрес - остров Гуам. Тази операция, продължила близо десет години, завърши в 2014-та и струваше около 10 милиарда долара, като японските власти "доброволно" поеха да покрият 60 процента от въпросната сума.
И така остров Гуам. Парче земя от Микронезия, по-точно от т.нар. Мариански острови, с площ от около 415 кв.км., захвърлено някъде в средата на Пасифика, доста далеч от територията на САЩ и не толкова далеч от пределите на Югоизточна Азия. Гуам е американско владение от края на деветнайсети век, получено като контрибуция в резултат на войната САЩ-Испания.
Територия със субтропичен климат и население около 180 хиляди души, от които - двайсет хиляди американски военни. Субтропичен климат, живописни палми и ярки цветя, но... с една малка подробност: някъде в средата на миналия век с кораб от Щатите на острова се озовават т.нар. дървесни змии - неотровни пълзящи същества с едно характерно качество - унищожители на птичи яйца. За броени години змиите се размножават в геометрична прогресия и унищожават цялата перната популация на Гуам. И понеже няма птици, в тропическите гори започва да гъмжи от всякакви паяци, буболечки и други насекоми (иначе любима храна на птиците). Отдавна вече Гуам се ползва с печалното прозвище "Змийския остров", защото - поне засега - живеещите там не успяват да се справят с пълзящата напаст.
Това положение очевидно никак не смущава базираните там американски военни: тук се намира голямата военновъздушна база на Пентагона "Андерсън", много мощен военен комуникационен център, пристан за подводници.
Забележете геостратегическите предимства на малкия тропически остров Гуам - той се намира на около три часа със самолет (а на броени минути с ракета) от Япония, Китай, Корейския полуостров. Освен това през тази зона преминават ключовите морски транспортни артерии в Тихия океан.
Допълнително се модернизира военновъздушната база "Андерсън", която разполага с две писти с дължина над 3 км и може да приема тежки бомбардировачи Б-52, както и военнотранспортни самолети.
В базата вече са разположени самолети за зареждане с гориво във въздуха, както и известен брой изтребители Ф-22 "Раптър". Пентагонът е предвидил и внушителната сума от 60 млн. долара за установяване в Гуам на ескадрила безпилотни разузнавателни самолети от типа "Глобъл хоук".
Работи се усилено и по разширяване на голямата военноморска база в залива Апра, където очевидно ще пусне котва и атомният самолетоносач "Роналд Рейгън" (понастоящем флагман на Седмия американски флот), както и ще се разположи оперативна формация от т.нар. крайбрежни бойни кораби. Междувременно се модернизира и съществуващата база за ядрени подводници.
Защо се налагат тези скъпоструващи военни рокади? Несъмнено отговорът се крие в основно променената ситуация в Югоизточна Азия, особено след началото на този век. Очевидно шефовете на Пентагона вече не се чувстват сигурни нито в района на Източно, на Жълто или на Южнокитайско море. Военната мощ на Китай в региона е толкова нараснала, че съществуващите военни бази на САЩ в Южна Корея и Япония са, меко казано, силно уязвими.
Близката история е пълна с показателни примери в това отношение. Ето само един от тях - преди девет години при едно тактическо учение на Седмия флот край бреговете на Корейския полуостров, в което участва и тогавашният флотски флагман - атомният самолетоносач "Джордж Уошингтън", на триста метра от него внезапно изплува китайска военна подводница клас "Сун". Необходимо пояснение: всеки самолетоносач пътува с цяла "свита" бойни кораби, помощни съдове и подводници. Те имат за задача да охраняват всячески плаващата военна база с персонал от няколко хиляди души (каквото всъщност е всеки самолетоносач). Както твърди в печата английски вицеадмирал, присъствал на ученията, американските военни са преживели огромен шок от появата на вражеска подводна лодка току под носа на огромния кораб."Шокът - твърди въпросният британски военен - беше почти същият, когато американците разбраха, че в СССР е изстрелян изкуствен спътник..". По това време все още експертите на Пентагона се отнасят с пълно пренебрежение към техническите качествата на китайските подводници. Оказва се обаче, че още преди десетина години китайска подводница може да преодолее мощните подслушвателни уредби на американските морски съдове и да се окаже лице в лице с потенциалния противник.
Да не говорим, че вече и Китай разполага с изтребители-бомбардировачи от пето поколение, с най-съвършена ракетна и сателитна техника.
Трябва да споменем силните антиамерикански настроения, трупани с години в Южна Корея и особено в Япония. Всяка година на шести август над милион японци свеждат глава под траурните удари на камбаната на овъглената църква в Хирошима, за да почетат паметта на стотиците хиляди загинали и... да си припомнят кои са извършителите. Неведнъж съм повтарял мнението си, че "близкото приятелство" между Вашингтон и Токио е същото като "братската дружба" между ГДР и СССР. Някои неща не се забравят - особено, когато иде реч за военна окупация.
И така: новата водна бариера на Пентагона в Пасифика се нарича Гуам или Змийският остров. Военните експерти в САЩ се надяват, че никаква сила няма да може да преодолее електронно техническата и ядрена тихоокеанска линия, зад която очевидно Щатите смятат, че започват техните териториални води. А дали е така?
Дума 31. Август 2015 , брой: 200
Петър ГЕРАСИМОВ
Очевидно споменът за кървавата драма в Пърл Харбър (Перления пристан), преди повече от седем десетилетия, когато японската авиация покри с бомбен "килим" базата на Тихоокеанския флот на САЩ на Хаваите и почти я унищожи, още смущава сънищата на американските военачалници.
Пентагонът си взе бележки от случилото се и непосредствено след края на Втората световна война базата на Седмия (Тихоокеански) флот на САЩ бе преместена далеч на изток - на най-южния остров на Японския архипелаг - Окинава. Там бяха създадени над четиридесет американски военни бази на различни родове оръжия. Числеността на експедиционните корпуси на Пентагона, базирани там, понякога достигаше внушителната цифра петдесет хиляди. Освен това след 1945-та САЩ побързаха да организират и няколко големи военни бази по крайбрежието на Южна Корея, наброяващи около двайсет хиляди военни.
Но както казва древногръцката поговорка, "Всичко тече, всичко се движи...". Потокът на времето наложи корекции и в тази, иначе достатъчно предвидливо замислена, тихоокеанска стратегия на Пентагона. Постепенно американските експедиционни части започнаха да сменят адресите си от Южна Корея и Япония.
Това стана твърде очевидно в първото десетилетие на новия век, когато близо десет хиляди американски морски пехотинци напуснаха казармените си бараки на остров Окинава, за да се "преселят" на един малко известен адрес - остров Гуам. Тази операция, продължила близо десет години, завърши в 2014-та и струваше около 10 милиарда долара, като японските власти "доброволно" поеха да покрият 60 процента от въпросната сума.
И така остров Гуам. Парче земя от Микронезия, по-точно от т.нар. Мариански острови, с площ от около 415 кв.км., захвърлено някъде в средата на Пасифика, доста далеч от територията на САЩ и не толкова далеч от пределите на Югоизточна Азия. Гуам е американско владение от края на деветнайсети век, получено като контрибуция в резултат на войната САЩ-Испания.
Територия със субтропичен климат и население около 180 хиляди души, от които - двайсет хиляди американски военни. Субтропичен климат, живописни палми и ярки цветя, но... с една малка подробност: някъде в средата на миналия век с кораб от Щатите на острова се озовават т.нар. дървесни змии - неотровни пълзящи същества с едно характерно качество - унищожители на птичи яйца. За броени години змиите се размножават в геометрична прогресия и унищожават цялата перната популация на Гуам. И понеже няма птици, в тропическите гори започва да гъмжи от всякакви паяци, буболечки и други насекоми (иначе любима храна на птиците). Отдавна вече Гуам се ползва с печалното прозвище "Змийския остров", защото - поне засега - живеещите там не успяват да се справят с пълзящата напаст.
Това положение очевидно никак не смущава базираните там американски военни: тук се намира голямата военновъздушна база на Пентагона "Андерсън", много мощен военен комуникационен център, пристан за подводници.
Забележете геостратегическите предимства на малкия тропически остров Гуам - той се намира на около три часа със самолет (а на броени минути с ракета) от Япония, Китай, Корейския полуостров. Освен това през тази зона преминават ключовите морски транспортни артерии в Тихия океан.
Допълнително се модернизира военновъздушната база "Андерсън", която разполага с две писти с дължина над 3 км и може да приема тежки бомбардировачи Б-52, както и военнотранспортни самолети.
В базата вече са разположени самолети за зареждане с гориво във въздуха, както и известен брой изтребители Ф-22 "Раптър". Пентагонът е предвидил и внушителната сума от 60 млн. долара за установяване в Гуам на ескадрила безпилотни разузнавателни самолети от типа "Глобъл хоук".
Работи се усилено и по разширяване на голямата военноморска база в залива Апра, където очевидно ще пусне котва и атомният самолетоносач "Роналд Рейгън" (понастоящем флагман на Седмия американски флот), както и ще се разположи оперативна формация от т.нар. крайбрежни бойни кораби. Междувременно се модернизира и съществуващата база за ядрени подводници.
Защо се налагат тези скъпоструващи военни рокади? Несъмнено отговорът се крие в основно променената ситуация в Югоизточна Азия, особено след началото на този век. Очевидно шефовете на Пентагона вече не се чувстват сигурни нито в района на Източно, на Жълто или на Южнокитайско море. Военната мощ на Китай в региона е толкова нараснала, че съществуващите военни бази на САЩ в Южна Корея и Япония са, меко казано, силно уязвими.
Близката история е пълна с показателни примери в това отношение. Ето само един от тях - преди девет години при едно тактическо учение на Седмия флот край бреговете на Корейския полуостров, в което участва и тогавашният флотски флагман - атомният самолетоносач "Джордж Уошингтън", на триста метра от него внезапно изплува китайска военна подводница клас "Сун". Необходимо пояснение: всеки самолетоносач пътува с цяла "свита" бойни кораби, помощни съдове и подводници. Те имат за задача да охраняват всячески плаващата военна база с персонал от няколко хиляди души (каквото всъщност е всеки самолетоносач). Както твърди в печата английски вицеадмирал, присъствал на ученията, американските военни са преживели огромен шок от появата на вражеска подводна лодка току под носа на огромния кораб."Шокът - твърди въпросният британски военен - беше почти същият, когато американците разбраха, че в СССР е изстрелян изкуствен спътник..". По това време все още експертите на Пентагона се отнасят с пълно пренебрежение към техническите качествата на китайските подводници. Оказва се обаче, че още преди десетина години китайска подводница може да преодолее мощните подслушвателни уредби на американските морски съдове и да се окаже лице в лице с потенциалния противник.
Да не говорим, че вече и Китай разполага с изтребители-бомбардировачи от пето поколение, с най-съвършена ракетна и сателитна техника.
Трябва да споменем силните антиамерикански настроения, трупани с години в Южна Корея и особено в Япония. Всяка година на шести август над милион японци свеждат глава под траурните удари на камбаната на овъглената църква в Хирошима, за да почетат паметта на стотиците хиляди загинали и... да си припомнят кои са извършителите. Неведнъж съм повтарял мнението си, че "близкото приятелство" между Вашингтон и Токио е същото като "братската дружба" между ГДР и СССР. Някои неща не се забравят - особено, когато иде реч за военна окупация.
И така: новата водна бариера на Пентагона в Пасифика се нарича Гуам или Змийският остров. Военните експерти в САЩ се надяват, че никаква сила няма да може да преодолее електронно техническата и ядрена тихоокеанска линия, зад която очевидно Щатите смятат, че започват техните териториални води. А дали е така?
Играта свърши
Ленин очистил Россию от богатых (Руснаци...
Президентът Радев патрон на шествието на...
Ленин очистил Россию от богатых (Руснаци...
Президентът Радев патрон на шествието на...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене