Провал на лимузинената дипломация
Андрей Пантев
Дума 8. Юли 2015 , брой: 154
Блокирани сме от гъстия смог на финансови терминологии и договорености, които не знаем, както не знаем и какво точно става вътре в Гърция. Но очевиден извод е, че Европейският съюз е в сериозна криза, той не можа да изпълни своето изначално благородно предназначение, има верижни пукнатини. Гърция е индикатор за нещо, което едва ли може да бъде спряно в бъдеще като своеобразен сепаратизъм, който е заплаха за всеки съюз. За мен е много любопитна фразата, с която се пропагандират бъдещите евродепутати: "Ще защитавам българските интереси". "Защитавам" предполага опасност. А ти не отиваш в съюз, където има опасност...
 В същото време ние възприемаме гръцката драма и в емоционално-исторически план. Нашата тайна завист е, че ние не сме казали "охи" на никого, който е силен. Гърците са гледани от нас със скрита завист, защото ние нямаме такъв прецедент в своята история. Разбира се, ние казваме, че всеки, който не живее по джоба си, рано или късно среща изпитанието. Само че джобът на едно общество, включително на гръцкото, не е еднакъв за джоба на всички. От друга страна, фактът, че една държава може да се държи по този начин, свидетелства и за историческа обусловеност. Всеки ученик в Европа и извън нея знае кои са гърците. Гърците печелят исторически престиж не само с Партенона, но и с това, че се биха в началото на ХтХ век 7 години сами срещу турците; с това, че осъществиха антинацистка и антихитлеристка съпротива, сравнима в Европа само с тази в Полша и Югославия като вече покорени страни. В това отношение ние изпитваме прикривано уважение, но с тъгата, че не сме като тях.
 Не е вярно, че гърците са малък народ, който объркал сметките на Европа. Цялата европейска историческа цивилизация и културна традиция започва от гърците. Въпросът дали Гърция да остане в Европа или не, който внушаваха нашите и чуждите медии, е смешен. Ако ние се позоваваме на топография, заявявайки, че винаги сме били в Европа, то тогава гърците къде да бъдат!? Гърците имат много повече историческа аргументация да твърдят, че са в Европа, отколкото ние. Това, че повечето наши проправителствени медии и политолози вещаеха апокалипсис за Гърция, ако не одобри плана на кредиторите, е индикация за това, което условно наричаме ценностна система. Преди време един доайен на журналистите, но и на агентите, беше казал при войната в Ирак, че от 2000 г. това е първият шанс на България да застане на страната на цивилизацията. А пък един друг журналист при влизането на САЩ в Багдад каза: "Нашите взеха Багдад". А всъщност гърците са много по-наши, отколкото са американците, да речем. Но една от причините за драмите и изостаналостта на балканските народи е взаимната враждебност, която често пъти е много по-силна от тази срещу общия ни угнетител. Когато турците са изпъдени от по-голямата част от Балканския полуостров, тук остават същите враждебни народи като преди и освободените балкански държави си пускат не по-малко кръв, отколкото по време на робството.
 От какво в ЕС са недоволни сега гърците? От един диктат, в който ти казват какво трябва да правиш, колко да са ти пенсиите, колко да даваш за здравеопазване, какво законодателство си длъжен да спазваш с приоритет над местното и пр. В политическата реакция има не само интереси и цифри, има и емоция. Гърците предпочитат да са достойни, отколкото да са богати. Това се отнася и за немалко други държави, райони и национални психологии. Да не говорим, че Ципрас се обяви категорично срещу санкциите за Русия и каза, че ще работи с Русия, а на всеки, който прояви и минимално отклонение от щампите и нарежданията на Брюксел и Вашингтон, му се спретва нещо. Наред беше Унгария, но гръцката криза малко отклони вниманието. Виждаме, че и Армения сега е обект на изкуствен "всенароден гняв". Това е драмата на съвременния свят - че често пъти тези, които се избиват, не знаят, че други потриват ръце, без дори да им плащат за това, че за тях и за техните потомци няма да стане по-добре.
 Европейският съюз е всъщност съвременната структура на Великите сили. Той е ембрион на американската политика и не можа да направи Европа могъща, силна, доминираща и спокойна. Затова този проект, който беше толкова възторжено започнат, вече е обект на много сериозен скепсис от страна на много сериозни хора. Времето на лимузинената дипломация и на протоколните ръкостискания и усмивки не ни даде онова усещане за общност, с което беше заченат този съюз. Но историята ни дава много примери на страни - например Япония, Германия и дори Америка, които си взеха урок от историческите си грешки. САЩ вече не воюват по суша със собствена войска и тази предпазливост, при която войната се води най-вече чрез посредници, показва, че великите сили се учат от грешките си. Докато балканските народи не са научили нито един урок от своята драматична история.