Оглупяването като национален спорт. Част от тези, отвъд границата ни, един ден ще се върнат. За да си спомнят кой ги прогони
Дума 10. Юни 2015 , брой: 130
Дияна Тушева
 
Тези дни няколко ученички  се изгавриха с паметник на Апостола. Една от тях е насочила към него среден пръст, а другите са се "възвеличили" около каменния бюст в пристъп на одобрение и смях - и, разбира се, са пуснали снимката си във фейсбук. Това стана дни след същото изпълнение на група роми на невръстна възраст пред друг скулптурен образ на Левски.
 Ако някой е целил да срине омаломощената ни  представа за респект към история и исторически личности у нас сред младите хора, го е постигнал в серията вандалски прояви. Само че не ми се вярва да е умишлено. Просто е поредния пример на текущо безобразие. И на степен на оглупяване...
 
Преди години това бе немислимо да се случи
 
Защото, ако с нещо сме предизвиквали завист у по-цивилизовани страни от нашата, то бе с нивото ни на образованост и с възрожденската воля на родители и учители да изучат децата си, пък било то и с огромни лишения. След Освобождението страстта към знания на българите е била толкова впечатляваща, че будителите през всички критични периоди на държавата не са дали на политиците да се бъркат брутално в образователната система. А хора от обикновени семейства са имали възможността да пратят децата си в странство да се доизучат. Студентите ни от Женева и Париж  са се връщали, за да станат редови учители в провинцията, да помагат със знанията си на младата държава. При социализма, с всичките му кусури и индоктринираност, образованието остана цел и приоритет. И колкото и на някои  асенгеновци и ивоинджевци да им се вижда днес невероятно, но тогавашните гимназисти знаеха кой е Маркузе, Попър, можеха да обяснят смислено Айнщайновите открития, да цитират не само Ботев, Яворов и Вапцаров, но и Шекспир, Шилер и Хайне. Да разсъждават дори върху "Пролегомени" на Кант и да анализират трагичната съдба на Фридрих Хьолдерлин.
 Докато преди няколко години, в Деня на Ботев, между една дузина ученици от две училища, носещи името на поета, не можах да намеря и един човек за изрецитира поне два негови стиха. А...един се сети за "Майце си".
 
Не реанимирам носталгията по социализма
 
- дишахме спарен въздух. Но етиката и националните ценности, без привкуса на идеологизиране, поне за голяма част от младите хора, имаха здрав корен. Разбира се, че гледахме на партийците по върха на властта с погнуса. Но те са си от същия сой и сега, чрез техните синове и дъщери, пазванти и обърнали "палачинката"  бивши  комсомолски секретари.
 А сега, ако не ви стане тъжно, поне ще ви избие на ирония. Разгърнах Програмата за реформи "Стабилна България" на ГЕРБ от последните избори. "Определяме образованието и научните изследвания като ключови фактори за икономически растеж на България", пише там. Обещават увеличаване на средствата за образование, по-високо заплащане на учителите, иновативни (?!) учебни програми, електронни учебници, специална програма за възстановяване на училища със слаби резултати...
 Ето картината, обобщена наскоро от  синдикатите: за последните 15 години са закрити 923 училища, или 36% от общия им брой, учителите у нас са намалели със 70%  от 2000 г. насам, докато преподавателите във висшите училища са се увеличили с 5%. Средната възраст на учителите в детските градини е 59 години, а на техните колеги от училищата - 57 години. След пет години 35% от българските учители ще бъдат в пенсионна възраст. Същевременно учителите до 30 години са едва 717, или под 1% от останалите им колеги. Висшите училища са 54, като за последните 15 години са се увеличили с 20%.
 Според образователния синдикат в България
 
 броят на училищата не съответства на броя на учениците
 
- те са с около 35% по-малко от средностатистическото европейско съотношение. Също така броят на педагогическите специалисти в България е с 55% по-малък от необходимия.  България отделя за образование 3,1% от БВП, а за средното образование се дават по-малко от 2,9% - дори през военната 1942 година парите са били 10% от БВП, а образованието е било втори приоритетен сектор след земеделието.
 "Ломоносов нищо не е направил особено. Така е, факт. Последният вдясно (Асен Златаров - бел. ред.) също нищо не е направил...Фредерик Жолио  Кюри - пълна нула като учен, но е бил в "Ало, ало"...Да знаете, че истината невинаги е написана, както трябва". Каза го сегашният министър на образованието проф. Тодор Танев пред ученици и май с тези думи ще го запомним.
 Да, проф. Танев, истината невинаги е написана, както трябва, но колкото и ваши колеги да я деформират политкоректно в учебниците на нашите деца, тя пак ще пробие през документалните свидетелства. Уверявам ви също, че никога няма да е на ваша страна с тези скудоумни съждения. А да ви напомня ли, че по информация отпреди 2 години всеки ден произвеждахме по 1 професор и по 2-ма доктори, които хората започнаха да наричат "игнатовки", по името на министъра, който въведе новите правила за научните степени и звания? И сега е така. С опасност професорите да се изравнят с броя на студентите...ако този абсурд продължи.
 Реформи? За първите 6 месеца от второто правителство на Борисов? Нула.
 Нищо, че просветното министерство смята да предложи за обсъждане четиристепенна система за образование в България, че ще въвеждаме   дуалното обучение.

Да, има вакуум на връзки

както с производството, така и между образованието и науката, но докато ви свърши мандатът, ще продължите да пишете стратегии, да свиквате дискусии - говорилни без практичен резултат и да приветствате новото "чудо"- бизнесът да осиновява училища. Забележете - "да осиновява". Защото май няма държава. Пък колежански програми, пък клъстъри, пък професионални центрове...Звучи  като любимите думички на президента Плевнелиев - "иновативност" и "надграждане". На гола поляна, почти без индустрия.
 Цъка скандална "бомба" и с предстоящия на второ четене в НС Закон за училищното образование, който принизява  учителя до още по-безгласна буква. И е твърде вероятно да взриви гнева на гилдията.
 Една преподавателка от Пловдив, дипломиран инженер, ми каза с тъга, че няма как да обясни на децата какво е поточна линия, защото не се сеща за такова предприятие. А друг, зам.-министър на образованието заекна на въпроса: като подготвим средно специални кадри за бизнеса, как ще ги спрем да не напуснат страната, след като на един заварчик в Германия и Великобритания му плащат в пъти повече, отколкото у нас.
 Не виня кичозния вкус на невръстни чалгаджии, пошли абитуриентски веселия и зомбирани от ТВ риалитита ученици и студенти, на които обрулената икономика на България не иска да даде шанс за развитие. Съвсем не искам да пренебрегна и прекрасните примери на успешни, умни и интелигентни български деца, които чинно си стягат куфарите за навън, за да учат и работят за чуждо благоденствие. И да раждат поколение, което няма да знае добре български език. Но те са успешни не благодарение на държавата, а на родителите си, на културната им среда и на шепата учители-ентусиасти.
 
Контрата е във властта от всички цветове
 
и в  ГЕРБ, който втори път вече управлява, омаян от грижата за собственото си благополучие. И са толкова късогледи, че не виждат тътена на бурята през очилата на илюзорния си просперитет.
 Казват, че кризата е и шанс - вече идва поколение, което проглежда...
 А и част от тези, отвъд границата ни, един ден ще се върнат. За да си спомнят кой ги прогони.