Постинг
16.05.2017 21:21 -
Сроден от малък с армията. С цар Освободител Александър ІІ на бойното поле
Дума 17. Май 2017 , брой: 94 Христо Цеков
Александър ІІ е роден на 17.ІV.1818 г. Той е първият син на Николай І. Негов възпитател в семейството е генерал П.П. Ушаков, а наставник му е поетът В.А. Жуковски. Под влияние на обективните условия той е принуден да отмени крепостното право и да проведе редица реформи - земска, съдебна, градска, военна, просветна и др., откриващи пътя за развитие на капитализма.
През царуването му Русия завоюва Северен Кавказ и значителна част от Средна Азия. Убит е от Игнатий Йохамович Гриневицки от "Народна воля" на 1.ІІІ.1881 г.
Тази година отбелязваме 140 години от началото на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г., след обявяването на която, на 12 април 1877 г., бащицата цар Освободител Александър ІІ не се прибира в царския си разкош, а остава пряк свидетел на бойните действия в продължение на повече от двеста дни през 1877 г.
Каква е императорската съпричастност
в първите дни на войната и споделената радост от царя на освободените българи?
Трябва да посочим, че още в навечерието на войната и по време на демонстративните действия срещу Никопол на 13 юни 1877 г. Александър ІІ се намира в Плоещ. С приближаването на руската армия към мястото за действителните бойни действия и той се премества успоредно с нея и на 14 юни сутринта е вече в Слатина, откъдето заминава за Турну Мъгуреле, румънският град срещу Никопол. Оттук отива до село Драча и се установява на командната могила. Към обяд главнокомандващият княз Николай Николаевич идва при него и с развълнуван глас му казва:
- Сега мога да кажа, че нашите захващат да минават Дунава при Зимница (срещу Свищов).
...Бойните действия са в разгара си. Руските богатири преодоляват широката река и капитан Остапов стъпва първи с ротата си на българския бряг. Вестта за бойните действия и обстановка между Зимница и Свищов докладват на царя през броени минути. В дневника на императора може да се прочете трудно приемливата последователност на справките, но те са безспорни и чрез тях се добива картинна представа за форсирането на р. Дунав.
Телеграмите и съобщенията за хода на бойните действия потвърждават успеха във войната. Основание Негово Величество да изпрати на царицата следната телеграма: "Войските от 8-и корпус, с 14-а дивизия напред минаха днес на съмване през Дунава близо до Зимница.
Неприятелят е прогонен от първите позиции
минаването на лодки продължава безпрепятствено. Боят още трае, загубите са още неизвестни."
Към 5 часа вечерта началник-щабът на действащата армия ген. Артур Непокойчицки прави обширен доклад от Зимница за достигнатото до този час и какво още предстои. В него между другото четем:
"Много трудна и сложна задача от военното дело за минаването на Дунава е решено. Свищов и околните височини са в наши ръце... Ранени досега са докарани 200 души, между офицерите ранен в ногата флагел-адютантът Озеров. Великий княз Николай Николаевич младии премина благополучно... Тръгвам за мястото на минаването."
Телеграмата доклад от началник-щаба се посреща с възторг и... сълзи от умиление в очите на царя, който на минутата обявява, че награждава главнокомандващия с орден "Св. Георги" - втора степен.
- Не, не! Почакайте, Ваше Величество, не заслужавам още - възразява главнокомандващият.
На съпротивата му царят отговаря, като го прегръща и целува за успеха. Заобиколен от офицери и войници, той добавя: "Сроден от малък с армията, аз не изтърпях и дойдох, за да разделя с вас мъките и радостите. Радвам се, че поне една малка част от моята гвардия взе участие в трудното дело и тя геройски го изпълни. Да даде Бог всякога така да бъде."
16 юни! Втори боен ден на войната! Свищов е освободен и се отпочва подготовката за посрещане на царя Освободител. Към 11 часа части от 14-а и 35-а дивизия построяват шпалир до устието на р. Текир дере. В източния край на града са се струпали свищовски жители, духовенството с икони и хоругви...
В Зимница също е оживено.
Точно в 12 часа на 16 юни
царят се качва на подготвения за него понтон с гребци от гвардейския екипаж, а на кормилото е лейтенант Палтов. Част от 137-и пехотен Нежински полк се качва на парахода "Аннета".
По даден сигнал свитата се отправя за българския бряг под възторзите и виковете "Ура!" и на двата бряга. След понтона плава параходът "Аннета". Вълнуваща картина, за която очевидец е записал: "Минута незабравима в летописите на славянските народи... Величествена картина с неописуемо дълбоко нравствено значение."
На българския бряг в очакване на царя са главнокомандващият, генералите Непокойчицки, Левицки, Драгомиров и др. Няма го тук ген. Радецки, защото в момента урежда квартирата в града, където ще се установи царят.
...Като се опира на ръката на главнокомандващия, императорът слиза на брега и първото, което прави, е връчването на "Георгиевския кръст" - трета степен, на ген. Драгомиров... После в кратка реч изказва благодарност на началниците, като им връчва отличията, поздравява гвардейската полурота, качва се на кон и продължава да поздравява очакващите го полкове, след което се отправя за Свищов.
За тези мигове руският летописец е отбелязал: "Духовенството в пълен състав посрещна своя цар Освободител с хвалебно песнопение, а народът не знаеше как да изрази своята безгранична благодарност:
жените посипваха пътя с цветя...
старците и бабите плачеха от радост, децата простираха към императора ръцете си, пълни с венци и китки, и също викаха: "Да живее цар Александър!".
Шествието стига до църквата "Св. Тройца" - забележително творение на самоукия архитект Кольо Фичето. Тук иконом поп Христо Василев заедно с градските свещеници отслужват панихида за падналите руски войници и молебен за успеха на руското оръжие.
За радушния прием на руския император иконом поп Христо Василев получава от царя Освободител ордена "Св. Ана" - четвърта степен. Първото духовно лице, а може би и първият българин, удостоен от руския император с орден по време на Руско-турската война 1877-1878 г.
След молебена руси и българи с неописуема радост и възгласи се отправят към историческата местност Калето, откъдето със сълзи на очи от вълнение наблюдават преминаването на руските богатири с плаващите понтони и салове между Зимница, остров Адда и устието на р. Текир дере.
В напрегнатия ден за отдих и почивка императорът е настанен в квартирата на ген. Радецки в къщата на свищовеца Николай Д. Станчев. След около 2-часова почивка, като се качва на специален понтон в свищовското пристанище, а не от мястото, където слиза при идването, изпратен с още по-голяма тържественост от генерали, офицери, войници и свищовското гражданство, царят Освободител отплава за Зимница.
Царят гостува на крайдунавския град и всяко негово посещение се превръща в
демонстрация на взаимната славянска любов
и почитание към освободителя.
Второто му посещение на първоосвободения град Свищов е на четвъртия ден след първото идване, т.е. на 20 юни, когато отсяда в къщата на Яни Д. Станчев. Следващото, трето посещение е на 22 юни, когато се установява в къщата на Иваница Константинов - бащата на Алеко Константинов.
На 4 юли също идва в Свищов, прави обиколка на височините около града и без да квартирува и почива в местно жилище, същия ден се завръща в Зимница.
...Началните успехи във войната не подбуждат императора да се върне и приюти в двореца на тихо и спокойно място. Дори когато през септември здравето му се влошава, той не приема да се върне в столицата на Русия, остава до падането на Плевен на 28 ноември 1877 г. и лично приема капитулиралия защитник на града Осман паша.
...Като се установява на постоянна квартира в с. Горна Студена, в продължение на 6 месеца тук, на българска земя, активно участва при решаване на появяващите се тежки военни ситуации.
Освен провеждането на военните съвети под негово председателство той лично е на бойните позиции пред Плевен, Гривица, Радишево и Тученица, пред Горен Дъбник и Брестовица...
Навсякъде, където е най-горещо в боя
Пословичен е и контактът му с всички в армията - от генерала до боеца. От дневника му е видно, че случаите на милосърдие с обикновения солдат са съпроводени с ободряващ хумор, императорско признание с връчване на отличията на място, но и с моменти на... сълзи, при явни трагични обстоятелства.
...Да! Законите на войната са сурови и жестоки. И тъкмо тогава Александър ІІ скъсява дистанцията с подвластните нему офицери и солдати, заради което го възприемат като Бащицата император.
Александър ІІ е роден на 17.ІV.1818 г. Той е първият син на Николай І. Негов възпитател в семейството е генерал П.П. Ушаков, а наставник му е поетът В.А. Жуковски. Под влияние на обективните условия той е принуден да отмени крепостното право и да проведе редица реформи - земска, съдебна, градска, военна, просветна и др., откриващи пътя за развитие на капитализма.
През царуването му Русия завоюва Северен Кавказ и значителна част от Средна Азия. Убит е от Игнатий Йохамович Гриневицки от "Народна воля" на 1.ІІІ.1881 г.
Тази година отбелязваме 140 години от началото на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г., след обявяването на която, на 12 април 1877 г., бащицата цар Освободител Александър ІІ не се прибира в царския си разкош, а остава пряк свидетел на бойните действия в продължение на повече от двеста дни през 1877 г.
Каква е императорската съпричастност
в първите дни на войната и споделената радост от царя на освободените българи?
Трябва да посочим, че още в навечерието на войната и по време на демонстративните действия срещу Никопол на 13 юни 1877 г. Александър ІІ се намира в Плоещ. С приближаването на руската армия към мястото за действителните бойни действия и той се премества успоредно с нея и на 14 юни сутринта е вече в Слатина, откъдето заминава за Турну Мъгуреле, румънският град срещу Никопол. Оттук отива до село Драча и се установява на командната могила. Към обяд главнокомандващият княз Николай Николаевич идва при него и с развълнуван глас му казва:
- Сега мога да кажа, че нашите захващат да минават Дунава при Зимница (срещу Свищов).
...Бойните действия са в разгара си. Руските богатири преодоляват широката река и капитан Остапов стъпва първи с ротата си на българския бряг. Вестта за бойните действия и обстановка между Зимница и Свищов докладват на царя през броени минути. В дневника на императора може да се прочете трудно приемливата последователност на справките, но те са безспорни и чрез тях се добива картинна представа за форсирането на р. Дунав.
Телеграмите и съобщенията за хода на бойните действия потвърждават успеха във войната. Основание Негово Величество да изпрати на царицата следната телеграма: "Войските от 8-и корпус, с 14-а дивизия напред минаха днес на съмване през Дунава близо до Зимница.
Неприятелят е прогонен от първите позиции
минаването на лодки продължава безпрепятствено. Боят още трае, загубите са още неизвестни."
Към 5 часа вечерта началник-щабът на действащата армия ген. Артур Непокойчицки прави обширен доклад от Зимница за достигнатото до този час и какво още предстои. В него между другото четем:
"Много трудна и сложна задача от военното дело за минаването на Дунава е решено. Свищов и околните височини са в наши ръце... Ранени досега са докарани 200 души, между офицерите ранен в ногата флагел-адютантът Озеров. Великий княз Николай Николаевич младии премина благополучно... Тръгвам за мястото на минаването."
Телеграмата доклад от началник-щаба се посреща с възторг и... сълзи от умиление в очите на царя, който на минутата обявява, че награждава главнокомандващия с орден "Св. Георги" - втора степен.
- Не, не! Почакайте, Ваше Величество, не заслужавам още - възразява главнокомандващият.
На съпротивата му царят отговаря, като го прегръща и целува за успеха. Заобиколен от офицери и войници, той добавя: "Сроден от малък с армията, аз не изтърпях и дойдох, за да разделя с вас мъките и радостите. Радвам се, че поне една малка част от моята гвардия взе участие в трудното дело и тя геройски го изпълни. Да даде Бог всякога така да бъде."
16 юни! Втори боен ден на войната! Свищов е освободен и се отпочва подготовката за посрещане на царя Освободител. Към 11 часа части от 14-а и 35-а дивизия построяват шпалир до устието на р. Текир дере. В източния край на града са се струпали свищовски жители, духовенството с икони и хоругви...
В Зимница също е оживено.
Точно в 12 часа на 16 юни
царят се качва на подготвения за него понтон с гребци от гвардейския екипаж, а на кормилото е лейтенант Палтов. Част от 137-и пехотен Нежински полк се качва на парахода "Аннета".
По даден сигнал свитата се отправя за българския бряг под възторзите и виковете "Ура!" и на двата бряга. След понтона плава параходът "Аннета". Вълнуваща картина, за която очевидец е записал: "Минута незабравима в летописите на славянските народи... Величествена картина с неописуемо дълбоко нравствено значение."
На българския бряг в очакване на царя са главнокомандващият, генералите Непокойчицки, Левицки, Драгомиров и др. Няма го тук ген. Радецки, защото в момента урежда квартирата в града, където ще се установи царят.
...Като се опира на ръката на главнокомандващия, императорът слиза на брега и първото, което прави, е връчването на "Георгиевския кръст" - трета степен, на ген. Драгомиров... После в кратка реч изказва благодарност на началниците, като им връчва отличията, поздравява гвардейската полурота, качва се на кон и продължава да поздравява очакващите го полкове, след което се отправя за Свищов.
За тези мигове руският летописец е отбелязал: "Духовенството в пълен състав посрещна своя цар Освободител с хвалебно песнопение, а народът не знаеше как да изрази своята безгранична благодарност:
жените посипваха пътя с цветя...
старците и бабите плачеха от радост, децата простираха към императора ръцете си, пълни с венци и китки, и също викаха: "Да живее цар Александър!".
Шествието стига до църквата "Св. Тройца" - забележително творение на самоукия архитект Кольо Фичето. Тук иконом поп Христо Василев заедно с градските свещеници отслужват панихида за падналите руски войници и молебен за успеха на руското оръжие.
За радушния прием на руския император иконом поп Христо Василев получава от царя Освободител ордена "Св. Ана" - четвърта степен. Първото духовно лице, а може би и първият българин, удостоен от руския император с орден по време на Руско-турската война 1877-1878 г.
След молебена руси и българи с неописуема радост и възгласи се отправят към историческата местност Калето, откъдето със сълзи на очи от вълнение наблюдават преминаването на руските богатири с плаващите понтони и салове между Зимница, остров Адда и устието на р. Текир дере.
В напрегнатия ден за отдих и почивка императорът е настанен в квартирата на ген. Радецки в къщата на свищовеца Николай Д. Станчев. След около 2-часова почивка, като се качва на специален понтон в свищовското пристанище, а не от мястото, където слиза при идването, изпратен с още по-голяма тържественост от генерали, офицери, войници и свищовското гражданство, царят Освободител отплава за Зимница.
Царят гостува на крайдунавския град и всяко негово посещение се превръща в
демонстрация на взаимната славянска любов
и почитание към освободителя.
Второто му посещение на първоосвободения град Свищов е на четвъртия ден след първото идване, т.е. на 20 юни, когато отсяда в къщата на Яни Д. Станчев. Следващото, трето посещение е на 22 юни, когато се установява в къщата на Иваница Константинов - бащата на Алеко Константинов.
На 4 юли също идва в Свищов, прави обиколка на височините около града и без да квартирува и почива в местно жилище, същия ден се завръща в Зимница.
...Началните успехи във войната не подбуждат императора да се върне и приюти в двореца на тихо и спокойно място. Дори когато през септември здравето му се влошава, той не приема да се върне в столицата на Русия, остава до падането на Плевен на 28 ноември 1877 г. и лично приема капитулиралия защитник на града Осман паша.
...Като се установява на постоянна квартира в с. Горна Студена, в продължение на 6 месеца тук, на българска земя, активно участва при решаване на появяващите се тежки военни ситуации.
Освен провеждането на военните съвети под негово председателство той лично е на бойните позиции пред Плевен, Гривица, Радишево и Тученица, пред Горен Дъбник и Брестовица...
Навсякъде, където е най-горещо в боя
Пословичен е и контактът му с всички в армията - от генерала до боеца. От дневника му е видно, че случаите на милосърдие с обикновения солдат са съпроводени с ободряващ хумор, императорско признание с връчване на отличията на място, но и с моменти на... сълзи, при явни трагични обстоятелства.
...Да! Законите на войната са сурови и жестоки. И тъкмо тогава Александър ІІ скъсява дистанцията с подвластните нему офицери и солдати, заради което го възприемат като Бащицата император.
Победата на светата Христова Църква над ...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Дисертация за получаване на научна степе...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Дисертация за получаване на научна степе...
Следващ постинг
Предишен постинг
Германец по майка и почти напълно по баща.
Жуковски превежда маса германски стихове на германски да ги наречем класици, близък приятел е с императрицата германка станала руска царевна, която и "въвежда" коледната елха в Русия - това е традиция германска и протестантска по-късно станала "уска".
цитирайЖуковски превежда маса германски стихове на германски да ги наречем класици, близък приятел е с императрицата германка станала руска царевна, която и "въвежда" коледната елха в Русия - това е традиция германска и протестантска по-късно станала "уска".
Търсене