Дума 13. Януари 2017 , брой: 9
На 19 октомври 1925 г. въоръжен гръцки войник влиза в българска територия при прохода Демир капия. Нашите граничари му нареждат да се върне, но той продължава да върви. Дават предупредителен изстрел, но гръцкият войник, вече със свалена от рамото му пушка и взета на ръка, с пръст на спусъка, не обръща внимание. Тогава един от нашите граничари го убива. Пренасят трупа му и го поставят зад граничната бразда в гръцка територия. Този случай стига да гръцкия диктатор генерал Теодорос Пангалос и той е разгневен. Известен е като отявлен българомразец и решава да проведе наказателна акция. Заповядва на VІ гръцка дивизия, базирана в Сяр, да нахлуе в България. По това време в района няма български военни части, а само 40 граничари. Нападението започва на 22 октомври. Гръцката дивизия настъпва на фронт от 30 км и навлиза на 10-12 км в българска територия. Превзема 10 села, най-голямото от които е Кулата, започва да граби и убива. Стига до Петрич, но там е посрещната от граничарите и спешно мобилизираните от ВМРО нейни членове, под командването на Йордан Гюров, които отблъскват гърците. Те обаче опустошават покрайнините на града.
Узнал за неуспеха на гръцката дивизия да превземе Петрич, генерал Пангалос изпраща още 12 роти, въоръжени с картечници и минохвъргачки. Завързват се сражения, убити са гръцки войници, български граничари и мобилизирани от ВМРО, има жертви и сред мирното население. Генерал Пангалос е недоволен от хода на операцията и изпраща още 4 ескадрона. Българите също взимат мерки за отблъскване на нашествениците. На 29 октомври е създаден отбранителен щаб начело с войводата Георги Кънев и помощник Борис Бунев. ВМРО мобилизира допълнително свои членове и с тях сформира чети под ръководството на Зисо Попов. Едва тогава българското правителство реагира и изпраща в района 7-ми Рилски полк с командир полковник Минчо Банковски, който става шеф на цялата отбрана и координира действията на войската, граничарите, четите и доброволците. Правителството изпраща свой представител - Кимон Георгиев, който се опитва да се свърже с гръцките власти за прекратяване на сраженията, но неуспешно. Те продължават и взимат нови жертви от гръцка и българска страна. Военният министър Иван Вълков изпраща като подкрепление 1-ви Рилски полк. В Горна Джумая (Благоевград), в Свети Врач (Сандански) и в Неврокоп (Гоце делчев) масово се стичат доброволци, въоръжават ги и те се включват в сраженията. На 3 ноември полковник Минчо Банковски организира мощно контранастъпление и след 3-дневни ожесточени битки всички гръцки части са прогонени от българска територия. Той предлага да се продължи настъплението и да се пренесе на гръцка територия, но от София не позволяват.
Българското правителство изпраща меморандум до Обществото на народите, в което се иска осъждане на гръцката агресия и изплащане на обезщетение за нанесените от нея щети. Сформира се комисия под ръководството на английския посланик в Мадрит - сър Хорас Ръмбълд, в която влизат още по един генерал от Франция и Италия и двама дипломати от Белгия и Холандия. Комисията излиза с доклад, в който се посочва, че гръцката агресия е неоправдана и е в нарушение на принципите на Обществото на народите, обвинява се и лично диктаторът генерал Теодорос Пангалос, като неин инициатор. Това настройва срещу него гръцката общественост и той губи изборите, което слага край на политическата му кариера. За причинените на България щети на Гърция е наложено да заплати 30 млн. лв. обезщетение и тя е принудена да ги заплати. Основната част от парите се дават на населението на 10-те ограбени български села, друга - на семействата на убитите граничари, войници, четници и доброволци, а 1,2 млн. лв. - на петричани. Те обаче не си ги разпределят, а с тях създават фонд за построяването на прогимназия в града, строежът на която започва на 25 март 1926 г. Когато построяват първия етаж, се оказва, че парите не стигат, а е предвидено тя да бъде на три. Тогава петричани организират събирането на допълнителни средства чрез доброволни вноски във фонда, за да се довърши строежът, а много участват в него с безвъзмезден труд. Прогимназията е построена и я кръщават "22 октомври". Това е денят, в който е отбит опитът на гърците да превземат града.