Постинг
04.05.2017 20:39 -
Хайку, тристишия, сенрю от Сидония Пожарлиева
Дума 5. Май 2017 , брой: 87
***
Когато посадиш цветя,
умират две и три листа.
Каква жертвоготовност!
***
Слънчеви целувки.
Елхата носи бял товар.
Игличките сълзят...
***
Смяна на аромати:
от кокиче до люляк -
трепет пролетен...
***
Две фиданки в цвят,
преплели в буря клони -
прегръдка от любов...
***
Пролетни цветя:
мъртви. Дъжд - след дъжд качулка!
Често животът...
***
Две червени пъпки.
Паразит ги спира.
Разцъфтяват от любов...
***
От пъпка до цвят -
радост голяма:
та ти си цял свят...
***
Брезата рони
нежни златни сърчица -
тъгата гони...
***
Природно чудо:
извити снежни клони
към близкото дърво...
***
Къде изчезна, славею?
Над мътните води ли?
Над гнилите земи ли?
***
Слушал ли си ти
влюбените славеи -
песен най-прекрасна?...
***
Съзерцаваш птици.
Душата ти подемат. -
Те ти дават устрем...
***
Чайки над морето.
Пътят дълъг, труден. -
Силата е с тях...
***
Паяжината
ни хваща с прозрачността
на светлината...
***
Вътрешният глас
винаги е справедлив. -
Но човек греши...
***
Липсата на доброта
ранява детските сърца -
белег за цял живот...
***
Долни хора:
алчност за земи и власт -
измамни богове...
***
Тази приказка:
"Имало едно време..."
е с вечно време...
***
Съвсем близо
до зелените дървета -
далеч от хорските очи...
***
Душата цъфти
въпреки превратностите -
многоцветие...
***
Искри в очите,
пламък в душата -
обич безмерна...
***
Той е тъй сам! Не!
Очи взрени в звездите -
той им говори...
***
Малка капка съм.
Потокът ме отнася -
в море се губя...
***
Мисъл без думи,
погледи дълбоки -
истинска връзка...
***
Душите ни трептят
в странното единство
с космичното пространство...
Сидония Пожарлиева е родена в Плевен в семейство на учители, живее в София. Завършва Езиковата гимназия в Ловеч и френска филология в Софийския университет. Тя е журналистка, преводачка от (и на) четири езика, поетеса. Пише поезия на български (във версии френска и/или португалска.) Нейни стихове и книги са публикувани във Франция, Португалия, Канада, Русия, Сърбия... Носителка е на национални и международни награди, включително Европейската награда за поезия, Лече, Италия (2007), наградата "Гийом Аполинер" на ХХ Цветни игри над Пиренеите (2012). Публикувала е 16 книги с поезия - 8 с хайку ("Бисери небесни", "Светове", "От Далнини към Безкрая", "Para o Infinito" - Португалия, "(Не)Обичайни неща", "От мъката до усмивката", "Крила на духа", "Многоцветен цвят"). Има участие в 56 антологии и сборника, повечето авторски, в интернет; издала е 56 преводни книги. Член е на СБЖ, СНБП, Българския хайку съюз и Френската асоциация ХайкУЕСТ.
***
Когато посадиш цветя,
умират две и три листа.
Каква жертвоготовност!
***
Слънчеви целувки.
Елхата носи бял товар.
Игличките сълзят...
***
Смяна на аромати:
от кокиче до люляк -
трепет пролетен...
***
Две фиданки в цвят,
преплели в буря клони -
прегръдка от любов...
***
Пролетни цветя:
мъртви. Дъжд - след дъжд качулка!
Често животът...
***
Две червени пъпки.
Паразит ги спира.
Разцъфтяват от любов...
***
От пъпка до цвят -
радост голяма:
та ти си цял свят...
***
Брезата рони
нежни златни сърчица -
тъгата гони...
***
Природно чудо:
извити снежни клони
към близкото дърво...
***
Къде изчезна, славею?
Над мътните води ли?
Над гнилите земи ли?
***
Слушал ли си ти
влюбените славеи -
песен най-прекрасна?...
***
Съзерцаваш птици.
Душата ти подемат. -
Те ти дават устрем...
***
Чайки над морето.
Пътят дълъг, труден. -
Силата е с тях...
***
Паяжината
ни хваща с прозрачността
на светлината...
***
Вътрешният глас
винаги е справедлив. -
Но човек греши...
***
Липсата на доброта
ранява детските сърца -
белег за цял живот...
***
Долни хора:
алчност за земи и власт -
измамни богове...
***
Тази приказка:
"Имало едно време..."
е с вечно време...
***
Съвсем близо
до зелените дървета -
далеч от хорските очи...
***
Душата цъфти
въпреки превратностите -
многоцветие...
***
Искри в очите,
пламък в душата -
обич безмерна...
***
Той е тъй сам! Не!
Очи взрени в звездите -
той им говори...
***
Малка капка съм.
Потокът ме отнася -
в море се губя...
***
Мисъл без думи,
погледи дълбоки -
истинска връзка...
***
Душите ни трептят
в странното единство
с космичното пространство...
Сидония Пожарлиева е родена в Плевен в семейство на учители, живее в София. Завършва Езиковата гимназия в Ловеч и френска филология в Софийския университет. Тя е журналистка, преводачка от (и на) четири езика, поетеса. Пише поезия на български (във версии френска и/или португалска.) Нейни стихове и книги са публикувани във Франция, Португалия, Канада, Русия, Сърбия... Носителка е на национални и международни награди, включително Европейската награда за поезия, Лече, Италия (2007), наградата "Гийом Аполинер" на ХХ Цветни игри над Пиренеите (2012). Публикувала е 16 книги с поезия - 8 с хайку ("Бисери небесни", "Светове", "От Далнини към Безкрая", "Para o Infinito" - Португалия, "(Не)Обичайни неща", "От мъката до усмивката", "Крила на духа", "Многоцветен цвят"). Има участие в 56 антологии и сборника, повечето авторски, в интернет; издала е 56 преводни книги. Член е на СБЖ, СНБП, Българския хайку съюз и Френската асоциация ХайкУЕСТ.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене