Постинг
13.12.2016 22:37 -
Без съд и присъда в навечерието на 1944 г. фашистите разстрелват 17 антифашисти в местността Арабаконак
Кървав венец. Без съд и присъда в навечерието на 1944 г. фашистите разстрелват 17 антифашисти в местността Арабаконак
Проф. Михо СЕМКОВ Дума 14. Декември 2016 , брой: 285
"Като орли с прекършени крила
те паднаха в борбата величава.
"Потомци, да сведем чела
пред тяхната безсмъртна слава."
Когато пътувате по магистрала "Хемус" от София към Варна и преминете последния тунел северно от гр. Правец, след няколко минути ще прекосите китната долина по средното течение на р. Малък Искър. В този красив край има пет села - Джурово, Осиковица, Равнище, Видраре и Манастирска река, и още 15-20 махали, пръснати по баири, сред гори, ливади, овощни градини и пасища. Хората от района са осигурявали своето съществуване чрез всекидневна, целогодишна борба с природата - обработване на парчетата земя и отглеждане на добитък. В тази борба са израствали не само физически здрави и силни, но и смели борци за национална и социална свобода и справедливост.
В този район Апостола на свободата Васил Левски намира верни последователи и съратници и още в 1870 г. създава в три села - Видраре, Джурово и Осиковица - тайни революционни комитети. В с. Видраре броят на членовете на комитета е бил 40. Със събраните пари са закупени 200 пушки. След обира на хазната на Арабаконак цялото ръководство на комитета от Видраре - 7 души, са заловени и заточени в Диарбекир.
Социалистическите идеи
намират почва в този район в началото на ХХ в. чрез издаваните книги, брошури, вестници и списания от партията на Димитър Благоев. В селата се създават организации на БРСДП и броят на членовете до 1923 г. достига във Видраре - 43, в Джурово - 25, в Осиковица - 20, и т.н.
След Деветоюнския преврат през 1923 г. комунистите и левите земеделци от района се мобилизират за решителна борба. На съвместна нелегална конференция се избира комитет за подготовка и провеждане на въстанието в състав: Мико Джамбазки от с. Осиковица, Никола Тутмаников от с. Джурово и Димитър Батоев от с. Видраре. Когато е даден сигнал за въстанието, въстаниците се събират в местността Св. Петка в нощта срещу 23 септември 1923 г. и въоръжени превземат кметствата в селата Видраре, Джурово и Осиковица и установяват работническо-селска власт. След това въстаниците превземат кметството в с. Брусен и се отправят за с. Гложене, за да окажат подкрепа за превземане на околийския център в Тетевен. Достига обаче новината, че в Гложене и Тетевен е дошла войска и полиция от Плевен и София. Следва погром на въстаналите села в района и края на антифашисткото въстание.
Кървав данък
на тези събития плаща с. Джурово със заловения и зверски убит през нощта на 27 септември 1923 г. верен народен син Петър Томов Вутев. По време на "белия терор" роденият и израснал в с. Равнище виден земеделски водач Димитър Нинов Грънчаров преминава в нелегалност и на 25 април 1925 г., при разкриването му в с. Дървеница (София), след героично сражение се самоубива.
Време на тежки изпитания е периодът на антифашистката съпротива 1941-1944 г. В този район действаха два партизански отряда - Червенобрежкият "Георги Бенковски" и Софийският "Чавдар". Независимо от фашистката диктатура навсякъде по селата нелегалните партийни дейци и ръководители на съпротивата намираха верни съратници във всяко село, особено в махалите, където да се укрият, стоплят, нахранят. Такива места са в с. Маноселска река - в дома на Саво П. Балев, в с. Равнище - при Симеон Иванов Събински, в с. Видраре - при Семко Михов, в с. Осиковица - при Цветан Пешков Цацов. Център на съпротивата в района става Матювата воденица и семейството на Матю Воденичаров. Той се утвърждава като смел революционер, участник в Септемврийското въстание, а по време на съпротивата превръща воденицата в координационен център на партизаните от двата отряда.
В началото на декември 1943 г. на него и на баща ми Семко Михов е възложена отговорната задача да приемат и да се грижат за укриването и изхранването на 10 партизани от чета "Бачо Киро" на отряд "Чавдар". Първоначално партизаните са настанени в дома на ятака Цако Гергов - брат на Матю Воденичаров, в махала Космата към с. Видраре. Поради възникнала опасност от разкритие са преместени в долния край на махалата, в дома на ятака Стою Маринов. Грижата по приготвяне на храната за партизаните изцяло поема майка ми Цана Семкова, а нощно време баща ми я доставя на партизаните.
В късния следобед на 18 декември 1943 г. около 150 души полицаи и жандармеристи обкръжават дома на Стою Маринов. Започва ожесточено кърваво сражение,
на живот и смърт
между полицаи и партизани. Куршуми пронизват прозорците, вратите, стените на сайванта, в който се укриват партизаните. След двучасово сражение патроните привършват и партизаните решават да разкъсат полицейския обръч. Първи през вратата излизат командирът на четата Йосиф Бенбасат и партизаните Пею Кринчев и Александър Михайлов, но веднага са пронизани от десетки куршуми. В едно от следващите кратки затишия на битката, в настъпилата тъмнина, останалите седем партизани успяват да разкъсат обръча и да избягат, като оставят окървавените трупове на своите бойни другари и на верните си ятаци Стою Маринов и съпругата му Виша Стоева. Същата вечер къщата и всички стопански постройки са опожарени до основи.
На другият ден, 19 декември 1943 г., полицаи и жандармеристи се разделят на няколко групи и тръгват "на лов". Първата група заминава за дома на Цако Гергов. Опожаряват старата и новата му къща и арестуват Цако и двамата му синове Божко и Петър. Втората група още рано сутринта нахлу в нашия двор с насочени пушки и диви крясъци: "Излизай! Предай се!" Цялото семейство излезе - баща ми, майка ми, престарелите баба и дядо, и ние с братчето ми Васил. Когато баща ми стигна средата на двора, трима полицаи се нахвърлиха върху него, събориха го на земята и започнаха да го ритат с подкованите си ботуши. Като видя окървавеното му лице, майка ми изпищя и се хвърли да му помогне, но един от полицаите я повали на земята с приклада на пушката. След извършения обиск, със завързани отзад ръце и окървавено лице поведоха баща ми
към смъртта и безсмъртието
През този и следващите дни от целия район бяха арестувани и малтретирани в полицейските участъци на Етрополе и Ботевград около 100 души. В продължение на 10 дни на нечовешки мъчения са подложени най-смелите, най-преданите и самоотвержени борци. На 31 декември 1943 г., в късния следобед, в камион, покрит с брезент, натоварват 17 души от тях и потеглят за София по стария Арабаконашки проход, за да извършат своето пъклено дело. Когато достигат местността Черния паметник, свалят и разстрелват всички без съд и присъда. На заснежената поляна, вдясно от пътя, своя жизнен път приключват Марко Проданов и Мария Гаврилова от Етрополе, Матю Воденичаров, Мико Лаков и Вутю Миков от с. Джурово, Семко Михов и Цако Гергов от с. Видраре, Цветан Пешков от с. Осиковица, Григор Гошев от гр. Правец, Никола Михайлов от с. Лопян и др. - 17 свидни чеда на майка България. Настъпващата нова 1944 г. е увенчана с кървав венец...
Проф. Михо СЕМКОВ Дума 14. Декември 2016 , брой: 285
"Като орли с прекършени крила
те паднаха в борбата величава.
"Потомци, да сведем чела
пред тяхната безсмъртна слава."
Когато пътувате по магистрала "Хемус" от София към Варна и преминете последния тунел северно от гр. Правец, след няколко минути ще прекосите китната долина по средното течение на р. Малък Искър. В този красив край има пет села - Джурово, Осиковица, Равнище, Видраре и Манастирска река, и още 15-20 махали, пръснати по баири, сред гори, ливади, овощни градини и пасища. Хората от района са осигурявали своето съществуване чрез всекидневна, целогодишна борба с природата - обработване на парчетата земя и отглеждане на добитък. В тази борба са израствали не само физически здрави и силни, но и смели борци за национална и социална свобода и справедливост.
В този район Апостола на свободата Васил Левски намира верни последователи и съратници и още в 1870 г. създава в три села - Видраре, Джурово и Осиковица - тайни революционни комитети. В с. Видраре броят на членовете на комитета е бил 40. Със събраните пари са закупени 200 пушки. След обира на хазната на Арабаконак цялото ръководство на комитета от Видраре - 7 души, са заловени и заточени в Диарбекир.
Социалистическите идеи
намират почва в този район в началото на ХХ в. чрез издаваните книги, брошури, вестници и списания от партията на Димитър Благоев. В селата се създават организации на БРСДП и броят на членовете до 1923 г. достига във Видраре - 43, в Джурово - 25, в Осиковица - 20, и т.н.
След Деветоюнския преврат през 1923 г. комунистите и левите земеделци от района се мобилизират за решителна борба. На съвместна нелегална конференция се избира комитет за подготовка и провеждане на въстанието в състав: Мико Джамбазки от с. Осиковица, Никола Тутмаников от с. Джурово и Димитър Батоев от с. Видраре. Когато е даден сигнал за въстанието, въстаниците се събират в местността Св. Петка в нощта срещу 23 септември 1923 г. и въоръжени превземат кметствата в селата Видраре, Джурово и Осиковица и установяват работническо-селска власт. След това въстаниците превземат кметството в с. Брусен и се отправят за с. Гложене, за да окажат подкрепа за превземане на околийския център в Тетевен. Достига обаче новината, че в Гложене и Тетевен е дошла войска и полиция от Плевен и София. Следва погром на въстаналите села в района и края на антифашисткото въстание.
Кървав данък
на тези събития плаща с. Джурово със заловения и зверски убит през нощта на 27 септември 1923 г. верен народен син Петър Томов Вутев. По време на "белия терор" роденият и израснал в с. Равнище виден земеделски водач Димитър Нинов Грънчаров преминава в нелегалност и на 25 април 1925 г., при разкриването му в с. Дървеница (София), след героично сражение се самоубива.
Време на тежки изпитания е периодът на антифашистката съпротива 1941-1944 г. В този район действаха два партизански отряда - Червенобрежкият "Георги Бенковски" и Софийският "Чавдар". Независимо от фашистката диктатура навсякъде по селата нелегалните партийни дейци и ръководители на съпротивата намираха верни съратници във всяко село, особено в махалите, където да се укрият, стоплят, нахранят. Такива места са в с. Маноселска река - в дома на Саво П. Балев, в с. Равнище - при Симеон Иванов Събински, в с. Видраре - при Семко Михов, в с. Осиковица - при Цветан Пешков Цацов. Център на съпротивата в района става Матювата воденица и семейството на Матю Воденичаров. Той се утвърждава като смел революционер, участник в Септемврийското въстание, а по време на съпротивата превръща воденицата в координационен център на партизаните от двата отряда.
В началото на декември 1943 г. на него и на баща ми Семко Михов е възложена отговорната задача да приемат и да се грижат за укриването и изхранването на 10 партизани от чета "Бачо Киро" на отряд "Чавдар". Първоначално партизаните са настанени в дома на ятака Цако Гергов - брат на Матю Воденичаров, в махала Космата към с. Видраре. Поради възникнала опасност от разкритие са преместени в долния край на махалата, в дома на ятака Стою Маринов. Грижата по приготвяне на храната за партизаните изцяло поема майка ми Цана Семкова, а нощно време баща ми я доставя на партизаните.
В късния следобед на 18 декември 1943 г. около 150 души полицаи и жандармеристи обкръжават дома на Стою Маринов. Започва ожесточено кърваво сражение,
на живот и смърт
между полицаи и партизани. Куршуми пронизват прозорците, вратите, стените на сайванта, в който се укриват партизаните. След двучасово сражение патроните привършват и партизаните решават да разкъсат полицейския обръч. Първи през вратата излизат командирът на четата Йосиф Бенбасат и партизаните Пею Кринчев и Александър Михайлов, но веднага са пронизани от десетки куршуми. В едно от следващите кратки затишия на битката, в настъпилата тъмнина, останалите седем партизани успяват да разкъсат обръча и да избягат, като оставят окървавените трупове на своите бойни другари и на верните си ятаци Стою Маринов и съпругата му Виша Стоева. Същата вечер къщата и всички стопански постройки са опожарени до основи.
На другият ден, 19 декември 1943 г., полицаи и жандармеристи се разделят на няколко групи и тръгват "на лов". Първата група заминава за дома на Цако Гергов. Опожаряват старата и новата му къща и арестуват Цако и двамата му синове Божко и Петър. Втората група още рано сутринта нахлу в нашия двор с насочени пушки и диви крясъци: "Излизай! Предай се!" Цялото семейство излезе - баща ми, майка ми, престарелите баба и дядо, и ние с братчето ми Васил. Когато баща ми стигна средата на двора, трима полицаи се нахвърлиха върху него, събориха го на земята и започнаха да го ритат с подкованите си ботуши. Като видя окървавеното му лице, майка ми изпищя и се хвърли да му помогне, но един от полицаите я повали на земята с приклада на пушката. След извършения обиск, със завързани отзад ръце и окървавено лице поведоха баща ми
към смъртта и безсмъртието
През този и следващите дни от целия район бяха арестувани и малтретирани в полицейските участъци на Етрополе и Ботевград около 100 души. В продължение на 10 дни на нечовешки мъчения са подложени най-смелите, най-преданите и самоотвержени борци. На 31 декември 1943 г., в късния следобед, в камион, покрит с брезент, натоварват 17 души от тях и потеглят за София по стария Арабаконашки проход, за да извършат своето пъклено дело. Когато достигат местността Черния паметник, свалят и разстрелват всички без съд и присъда. На заснежената поляна, вдясно от пътя, своя жизнен път приключват Марко Проданов и Мария Гаврилова от Етрополе, Матю Воденичаров, Мико Лаков и Вутю Миков от с. Джурово, Семко Михов и Цако Гергов от с. Видраре, Цветан Пешков от с. Осиковица, Григор Гошев от гр. Правец, Никола Михайлов от с. Лопян и др. - 17 свидни чеда на майка България. Настъпващата нова 1944 г. е увенчана с кървав венец...
Език на омразата ли е тонът на kolevn38?
Намалете бройката на хора, които не прои...
ДЕВЕТ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ ОТ ДЕСЕТ ИЗстрел...
Намалете бройката на хора, които не прои...
ДЕВЕТ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ ОТ ДЕСЕТ ИЗстрел...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене