Постинг
06.02.2018 21:09 -
Ще се върне ли българинът при земята?
Европейският парламент ни написа рамката на стратегията за поземлените отношения, какво прави властта
Дума 7. Февруари 2018 , брой: 26 Въто Христов
На 27 април 2017 г. Европарламентът прие Резолюция относно актуалното състояние на концентрацията на земеделски земи в ЕС и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Резолюцията е подготвена въз основа на доклад (със същото заглавие) на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, наброяваща 44 евродепутати. България има 18 евродепутати от различни партии, гласували резолюцията. Нашата общественост и различните власти така и не усетиха, че те се тревожат заедно с ЕС за прекомерната концентрация на земеделска земя у нас било като собственост, било като ползване. Ако се тревожеха, щеше да се чуе по време на извънредния парламентарен контрол, посветен на поземлените отношения (19.09.2017 г.). Тази тревога и досега не се усеща в МЗХГ, тъй като липсва в Анализа на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването, внесен в парламента от министър Румен Порожанов в началото на т.г. Исканата от НС стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България все още не е депозирана. Дали натоварената от министъра с тази задача група не може или не иска да я разработи, не е известно.
Сигурен съм, че НС, МС, МЗХГ са получили резолюцията на ЕП. Тя съдържа 42 точки, като във всяка е посочено какво ще допринесе за
намаляване на прекомерната концентрация
на земеделска земя като собственост и ползване, и улесняване на достъпа на земеделските стопани до земята. Резолюцията посочва, че описаните проблеми за земеделската земя често се отнасят и за горите, и за рибните стопанства, поради което те трябва да се решават с подобна спешност. По критериите и клаузите на резолюцията е необходимо МЗХГ да направи оценка на съществуващото законодателство, изводи и предложения за следващото. С това решение ЕП на практика е направил рамката, по която трябва да се разработи Стратегията за управление и развитие на поземлената собственост в България, а след това и законодателството.
Нямам намерение и възможност, а и не е необходимо да коментирам подробно резолюцията на ЕП. Нека това направи изпълнителната власт и въз основа на нея да предложи на НС стратегия за бъдещо законодателство за поземлените отношения . Ще подчертая няколко основни момента.
* Още в началото се посочва, че управлението на земята е отговорност на всяка държава членка на ЕС и се призовават страните в своите политики да положат по-големи грижи за опазването и управлението за земеделската земя и търговията с нея.
* Призовават се държавите членки да съсредоточат своите политики за земеползване върху използването на съществуващите инструменти с цел поддържане в целия ЕС на земеделски модел, основаващ се на семейното селско стопанство. Така ли е у нас? За близо 30 години не можахме да прочетем, а камо ли да научим и приложим
урока на семейното земеделие
* Страните членки следва редовно да обменят помежду си и с комисията информация за националното законодателство, свързано със земите и с промените в земеползването, и по-специално при спекулативни купувания на земя. Едва ли можем да се похвалим, че при нашето законодателство сме ползвали опита на някоя водеща в земеделието страна.
* Поземлената политика на държавите трябва да осигури широко, справедливо и равноправно разпределение на собствеността върху земята и на достъп до земя, както и да гарантира статута на земеделския стопански арендатор. Резолюцията обръща внимание на важната социална функция на притежанието и управлението на земята за следващите поколения. Намаляването на земеделските стопанства води до срив на европейското дребно селско стопанство и до упадък на селските райони, както и до структурни промени, които са нежелани за обществото като цяло.
* С цел постигане на целите на ОСП държавите да дават приоритет на малките и средните местни производители, на новите участници и младите земеделски стопани. Гарантиране на равен достъп на половете при придобиване и арендуване на земеделска земя, поощряване на малките семейни земеделски стопанства и устойчивите методи на производство.
* Резолюцията призовава държавите да предприемат инициативи за развитие на градското земеделие. Известно е състоянието на земеделието около София и другите големи градове. Някой да е чул градска управа да е разглеждала състоянието на този отрасъл, а камо ли да е предприела нещо?
* Няколко от разпоредбите и препоръките се отнасят за търговията със земеделска земя. При нас тя е оставена на пазарната стихия. Купува богатият, силният, алчният. Подчертана е необходимостта от създаване на институции с държавно участие и публичен надзор на управление на земята. Ограничаване на правото на закупуване за земя от юридически лица; сделките, свързани със земеделска земя, да бъдат предмет на предварителна процедура и др. подробности, които са изключително важни за нас. И тук се препоръчва използване на инструменти за регулиране пазара на земя, които вече се прилагат успешно в някои държави членки.
* Ще цитирам дословно т.23 от резолюцията: "Националните съдебни системи да защитават правата на всички страни с оглед на нередности с договори за аренда, както и националните органи следва да вземат мерки, за да отстранят пропуските в действащото национално законодателство, които позволяват злоупотреби с договорите." Известно е състоянието у нас - МЗХГ, МС и НС бягат от
злополучния Закон за арендата
в земеделието. В последния анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването той не съществува. ЕП ли трябва да ни каже, че трябва да вземем мерки?
* Не по-малко валидна за нас е разпоредбата на т.37: "... на земеделската земя да се предостави специална защита, която да позволи на държавите членки, в координация с местните органи на властта и организациите на земеделските стопани, да регулират продажбата, използването и отдаването под аренда на земеделска земя с цел да се гарантира производствената сигурност в съответствие с Договора за ЕС и съдебната практика на съда на ЕС по отношение на владението на земя, четирите основни свободи в ЕС и на обществения интерес." Тази разпоредба ясно говори колко важна законодателна дейност ни предстои, за да бъдем в крак с Европа.
* Други разпоредби препоръчват на държавите членки да направят целеви преглед на национално равнище на настоящата ОСП с цел да се установят нежелателните й въздействия върху концентрацията на собственост и ползване на земя. ЕК по време на разработването на ОСП след 2020 г. да поддържа мерки за борба срещу концентрацията на земеделска земя и да разработи допълнителни мерки за подкрепа на микро, малките и средните предприятия.
* Много от разпоредбите са отправени към ЕК: събиране на информация за равнището на концентрация и владеене на земеделска земя; покупните цени и цените на арендата; създаване на оперативна група на високо равнище, която да проучи въздействието на политическите мерки, предприети от ЕС и държавите членки, върху конкуренцията на земя и селскостопанското производство, и да анализира рисковете, които концентрацията на земя поражда за доставките на храна, заетостта, околната среда, качеството на почвите и развитието на селските райони. Тези разпоредби показват, че приетата резолюция не е пожелание и нейното изпълнение
ще бъде подложено на контрол
Всички текстове на резолюцията са насочени към намаляване на концентрацията на земя като собственост и ползване. Дебело в подчертана ролята на държавите членки в този процес.
Докато четох доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и резолюцията на ЕП, в мен възникнаха допълнителни размисли:
* Как евродепутатът Мария Нойхл е успяла да подготви доклад по проблем, отнасящ се за целия ЕС. Тя е изложила над 40 аргумента за бедата от прекомерната концентрация на земеделска земя и ги е превърнала в проекторазпоредби. Заслужава похвала и уважение. Не по-малко е учудването ми, че комисията е приела доклада - 34 за, 6 против и 2 въздържали се. С козметични поправки ЕП е приел резолюцията. Не мога да си представя, че наш депутат от българската парламентарна комисия по земеделие ще се заеме с подготовката на подобен доклад. Ако го направи, но не е от управляващото мнозинство, материалът няма да бъде приет и трудът му ще отиде на халос. Примери много.
* Често МЗХГ и парламентът отхвърлят разумни предложения, отнасящи се до решаване на проблем, свързан със земеделието, под предлог, че разпоредбите на ЕС не разрешават или предложението им противоречи. Показателно е отношението към настоящата резолюция на ЕП. Тя отлежава вече близо година в нашите власти, без да се вземе отношение към нея и да се набележат мерки за нейното изпълнение. А се отнася главно за нас и за още 2-3 страни членки. Освен това, тя е продължение на други 4 доклада, третиращи тревожната концентрация на земя. Ние и за тях нищо не знаем. С това отношение допринасяме за лошото име на ЕС, което той не заслужава, поне що се отнася за земеделието.
* През юни българският министър на земеделието ще има неформална среща с колегите си от страните членки на ЕС. Не знам какъв ще е дневният ред. Добре е да отчетем нашите успехи в производството на зърно и маслодайни семена, на лавандулуво масло. В същото време да посочим нашите слабости - монокултурно земеделие, износ на суровини и внос на огромни количества мляко, месо и техните производни, на плодове и зеленчуци. От декар земеделска площ получаваме най-малко общ доход. Да потърсим тяхната помощ за законодателството за поземлените отношения, което предстои да бъде изготвено от МЗХГ и прието от НС. Конкретна помощ и обмяна на опит ще ни бъде нужна и при изпълнение на резолюцията на ЕП.
Дума 7. Февруари 2018 , брой: 26 Въто Христов
На 27 април 2017 г. Европарламентът прие Резолюция относно актуалното състояние на концентрацията на земеделски земи в ЕС и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Резолюцията е подготвена въз основа на доклад (със същото заглавие) на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, наброяваща 44 евродепутати. България има 18 евродепутати от различни партии, гласували резолюцията. Нашата общественост и различните власти така и не усетиха, че те се тревожат заедно с ЕС за прекомерната концентрация на земеделска земя у нас било като собственост, било като ползване. Ако се тревожеха, щеше да се чуе по време на извънредния парламентарен контрол, посветен на поземлените отношения (19.09.2017 г.). Тази тревога и досега не се усеща в МЗХГ, тъй като липсва в Анализа на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването, внесен в парламента от министър Румен Порожанов в началото на т.г. Исканата от НС стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България все още не е депозирана. Дали натоварената от министъра с тази задача група не може или не иска да я разработи, не е известно.
Сигурен съм, че НС, МС, МЗХГ са получили резолюцията на ЕП. Тя съдържа 42 точки, като във всяка е посочено какво ще допринесе за
намаляване на прекомерната концентрация
на земеделска земя като собственост и ползване, и улесняване на достъпа на земеделските стопани до земята. Резолюцията посочва, че описаните проблеми за земеделската земя често се отнасят и за горите, и за рибните стопанства, поради което те трябва да се решават с подобна спешност. По критериите и клаузите на резолюцията е необходимо МЗХГ да направи оценка на съществуващото законодателство, изводи и предложения за следващото. С това решение ЕП на практика е направил рамката, по която трябва да се разработи Стратегията за управление и развитие на поземлената собственост в България, а след това и законодателството.
Нямам намерение и възможност, а и не е необходимо да коментирам подробно резолюцията на ЕП. Нека това направи изпълнителната власт и въз основа на нея да предложи на НС стратегия за бъдещо законодателство за поземлените отношения . Ще подчертая няколко основни момента.
* Още в началото се посочва, че управлението на земята е отговорност на всяка държава членка на ЕС и се призовават страните в своите политики да положат по-големи грижи за опазването и управлението за земеделската земя и търговията с нея.
* Призовават се държавите членки да съсредоточат своите политики за земеползване върху използването на съществуващите инструменти с цел поддържане в целия ЕС на земеделски модел, основаващ се на семейното селско стопанство. Така ли е у нас? За близо 30 години не можахме да прочетем, а камо ли да научим и приложим
урока на семейното земеделие
* Страните членки следва редовно да обменят помежду си и с комисията информация за националното законодателство, свързано със земите и с промените в земеползването, и по-специално при спекулативни купувания на земя. Едва ли можем да се похвалим, че при нашето законодателство сме ползвали опита на някоя водеща в земеделието страна.
* Поземлената политика на държавите трябва да осигури широко, справедливо и равноправно разпределение на собствеността върху земята и на достъп до земя, както и да гарантира статута на земеделския стопански арендатор. Резолюцията обръща внимание на важната социална функция на притежанието и управлението на земята за следващите поколения. Намаляването на земеделските стопанства води до срив на европейското дребно селско стопанство и до упадък на селските райони, както и до структурни промени, които са нежелани за обществото като цяло.
* С цел постигане на целите на ОСП държавите да дават приоритет на малките и средните местни производители, на новите участници и младите земеделски стопани. Гарантиране на равен достъп на половете при придобиване и арендуване на земеделска земя, поощряване на малките семейни земеделски стопанства и устойчивите методи на производство.
* Резолюцията призовава държавите да предприемат инициативи за развитие на градското земеделие. Известно е състоянието на земеделието около София и другите големи градове. Някой да е чул градска управа да е разглеждала състоянието на този отрасъл, а камо ли да е предприела нещо?
* Няколко от разпоредбите и препоръките се отнасят за търговията със земеделска земя. При нас тя е оставена на пазарната стихия. Купува богатият, силният, алчният. Подчертана е необходимостта от създаване на институции с държавно участие и публичен надзор на управление на земята. Ограничаване на правото на закупуване за земя от юридически лица; сделките, свързани със земеделска земя, да бъдат предмет на предварителна процедура и др. подробности, които са изключително важни за нас. И тук се препоръчва използване на инструменти за регулиране пазара на земя, които вече се прилагат успешно в някои държави членки.
* Ще цитирам дословно т.23 от резолюцията: "Националните съдебни системи да защитават правата на всички страни с оглед на нередности с договори за аренда, както и националните органи следва да вземат мерки, за да отстранят пропуските в действащото национално законодателство, които позволяват злоупотреби с договорите." Известно е състоянието у нас - МЗХГ, МС и НС бягат от
злополучния Закон за арендата
в земеделието. В последния анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването той не съществува. ЕП ли трябва да ни каже, че трябва да вземем мерки?
* Не по-малко валидна за нас е разпоредбата на т.37: "... на земеделската земя да се предостави специална защита, която да позволи на държавите членки, в координация с местните органи на властта и организациите на земеделските стопани, да регулират продажбата, използването и отдаването под аренда на земеделска земя с цел да се гарантира производствената сигурност в съответствие с Договора за ЕС и съдебната практика на съда на ЕС по отношение на владението на земя, четирите основни свободи в ЕС и на обществения интерес." Тази разпоредба ясно говори колко важна законодателна дейност ни предстои, за да бъдем в крак с Европа.
* Други разпоредби препоръчват на държавите членки да направят целеви преглед на национално равнище на настоящата ОСП с цел да се установят нежелателните й въздействия върху концентрацията на собственост и ползване на земя. ЕК по време на разработването на ОСП след 2020 г. да поддържа мерки за борба срещу концентрацията на земеделска земя и да разработи допълнителни мерки за подкрепа на микро, малките и средните предприятия.
* Много от разпоредбите са отправени към ЕК: събиране на информация за равнището на концентрация и владеене на земеделска земя; покупните цени и цените на арендата; създаване на оперативна група на високо равнище, която да проучи въздействието на политическите мерки, предприети от ЕС и държавите членки, върху конкуренцията на земя и селскостопанското производство, и да анализира рисковете, които концентрацията на земя поражда за доставките на храна, заетостта, околната среда, качеството на почвите и развитието на селските райони. Тези разпоредби показват, че приетата резолюция не е пожелание и нейното изпълнение
ще бъде подложено на контрол
Всички текстове на резолюцията са насочени към намаляване на концентрацията на земя като собственост и ползване. Дебело в подчертана ролята на държавите членки в този процес.
Докато четох доклада на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и резолюцията на ЕП, в мен възникнаха допълнителни размисли:
* Как евродепутатът Мария Нойхл е успяла да подготви доклад по проблем, отнасящ се за целия ЕС. Тя е изложила над 40 аргумента за бедата от прекомерната концентрация на земеделска земя и ги е превърнала в проекторазпоредби. Заслужава похвала и уважение. Не по-малко е учудването ми, че комисията е приела доклада - 34 за, 6 против и 2 въздържали се. С козметични поправки ЕП е приел резолюцията. Не мога да си представя, че наш депутат от българската парламентарна комисия по земеделие ще се заеме с подготовката на подобен доклад. Ако го направи, но не е от управляващото мнозинство, материалът няма да бъде приет и трудът му ще отиде на халос. Примери много.
* Често МЗХГ и парламентът отхвърлят разумни предложения, отнасящи се до решаване на проблем, свързан със земеделието, под предлог, че разпоредбите на ЕС не разрешават или предложението им противоречи. Показателно е отношението към настоящата резолюция на ЕП. Тя отлежава вече близо година в нашите власти, без да се вземе отношение към нея и да се набележат мерки за нейното изпълнение. А се отнася главно за нас и за още 2-3 страни членки. Освен това, тя е продължение на други 4 доклада, третиращи тревожната концентрация на земя. Ние и за тях нищо не знаем. С това отношение допринасяме за лошото име на ЕС, което той не заслужава, поне що се отнася за земеделието.
* През юни българският министър на земеделието ще има неформална среща с колегите си от страните членки на ЕС. Не знам какъв ще е дневният ред. Добре е да отчетем нашите успехи в производството на зърно и маслодайни семена, на лавандулуво масло. В същото време да посочим нашите слабости - монокултурно земеделие, износ на суровини и внос на огромни количества мляко, месо и техните производни, на плодове и зеленчуци. От декар земеделска площ получаваме най-малко общ доход. Да потърсим тяхната помощ за законодателството за поземлените отношения, което предстои да бъде изготвено от МЗХГ и прието от НС. Конкретна помощ и обмяна на опит ще ни бъде нужна и при изпълнение на резолюцията на ЕП.
Гнусна лъжа на един путински плъх
Разкриване на тайните зад „късмета“ при ...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Разкриване на тайните зад „късмета“ при ...
Намалете бройката на хора, които не прои...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари