Дума 29. Август 2017 , брой: 168 Велиана Христова
"Тази чешма бе съградена в лето 2008 от родените през 1958 т. батачани. Пийте с благодарност от Божия дар!" Този надпис, вдълбан в камъка върху чешмата досами паметниците на Виктор Юго, на Макгахан и лейди Стангфорд, те кара да се спреш изненадан на централната улица на Батак. Няма друго място в страната като малкото родопско градче, Голготата на България, което продължава да впечатлява с начина, по който чувства и пази историята си, родовата си памет и добитата с цената на страшно страдание Свобода. Като вижда почудата ми пред чешмата, местен човек се спира да обясни - това е едно от най-красивите творения, появили се в града в резултат на традиция, каквато няма никъде другаде. Всяка година батачани, които навършват 50 години, се събират заедно и правят дарение на града. На събитието се изсипва целият град, а различните набори се надпреварват кой ще надскочи другия с най-интересния подарък.
Начало на уникалната традиция поставят родените през 1921 г. - в чест на 100-годишнината от кървавите събития на 1876 г. даряват юбилейно знаме, което сега се намира в Историческия музей на града, разказва по-късно коренякът батачанин Ангел Марин, бившият вицепрезидент, с когото случаят ме срещна в Батак. Оттогава и досега навършващите 50 години батачани не пропускат да се съберат в началото на лятото. Пристигат хора, които днес живеят из цялата страна и в чужбина. От 1992 г. насам благодарение на дарителската надпревара Батак се е сдобил с електронен часовник на пощата, с монумент при входа от Пещера, с много параклиси, с живописен мост над реката, с паметници, с огромен кръст при Пантеона (дар от випуск 1957), с детски площадки, украса на голямата черква "Свето успение Богородично", строена през 1912 г. И дори с боен самолет - бракуван L-29, поставен край нея от набор 1949. Пред черквата пък родените през 1966 г. са отдали дан на променения ХХI век - тук ще видите соларно устройство с wi-fi достъп до мрежата!
Едва ли има българин, който да не е изживявал потресението при влизането в малката черквичка костница насреща - "Света Неделя", издигната от жителите на Батак през 1813 г. Догодина ще се навършат 205 г. от нейното построяване, напомня жената при входа и въпреки свършилото работно време пропуска всички посетители, които искат да се поклонят пред паметта на около 2000 батачани, изклани и изгорени тук след Априлското въстание през 1976 г. Пред черквичката е бил набучен на кол и опечен жив пред родата му кметът Трендафил Керелов, чийто паметник сега е в центъра пред музея. Наблизо се бяха скупчили рокери (младите и тук са като навсякъде), с простички мотопедчета, не като онези лъскави машини на жълтите павета в София, но затова пък - истински. Като всичко в този град.
"От Батак съм, чичо..." срича малко момиченце, чиито родители са го довели пред надписа със знаменитото стихотворение на Вазов, поставен при входа, където се палят и свещите. Пред малкия двор с надгробните паметници възрастен батачанин нервно разказва на някакво семейство - очевидно негови гости, че най-светият исторически паметник на България през 2011 г. бе даден на Пловдивската митрополия и е под пряката опека на митрополита Николай. Затова вътре саркофазите с костите на мъчениците "са боядисани с жълт бронз за корнизи за срамна пищност и сега боята вече е протрита". Вътре до един от саркофазите е коленичила женичка, цялата в черно. А най-абсурдното е, че дъното на дълбоката яма в преддверието е покрита със стотинки, нахвърляни там от посетители! На това чудовищно място с почернели от пламъците стени затворените от башибозука жени са изрили ямата с ръце, за да търсят вода за децата си, преди да ги изгорят живи. Над 5000 батачани са изклани, посечени и изгорени в черквата, в училището, на улиците през кървавата 1876 г. На паметната стена в музея са изписани имената на около една трета от избитите - от бебета до 100-годишни старци. Там се пази и дръвникът, на който са отсичани главите... Имената ги има и в края на книгата на Йордан Венедиков "История на въстанието в Батак 1876 г.", писана през 1928 г., която бе издадена юбилейно през 2016 г. и все още може да се купи в музея. И като усети човек поривите на тези хора, полудява от бездушието на тия, дето ни управляват - вчера министър Екатерина Захариева машинално тръсна заученото клише: "Шипка е борба за свобода и демокрация"! Тъпо, нелепо, неистинско!
Всеки път, когато е в Батак, човек отново и отново се потриса и от кощунството на българката Мартина Балева и немецът Урф Брунбауер, които през 2007 г. се опитаха да изкарат мит Баташкото клане - едно от най-болезнените събития за всеки от нас. При това - с финансиране от германското правителство! И помните ли - намериха се български медии, които обвиниха тогавашните ръководители на СУ и БАН проф. Боян Биолчев и акад. Иван Юхновски, че "спирали научното дирене", понеже не допуснали в институциите си Балева да лансира груби измишльотини с очевидни политически цели в угода на чужди интереси. Е, как да не се сети човек за думите на Трендафил Керелов: "Отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт, страшно е робството".
Във време, когато днешните "демократи" отрекоха българската Съпротива срещу фашизма и де факто през 2006 г. реабилитираха хитлеризма, има още едно доказателство за свободния дух на батачани. Жителите на родопското градче де факто са в основата на създаването на партизанския отряд "Антон Иванов". Нито един от местните антонивановци не се завръща - 48 жертви дава градът. Днес батачани пазят и този спомен от своята история. Човешка и родова история, част от съдбините на България. В подземието на изключително интелигентно и модерно уредения музей се намира криптата, в която са иззидани бели масивни каменни блокчета с различна дълбочина, върху които с метални букви са изписани имената на падналите антонивановци. А на гърба на стената са иззидани саркофази с тленните им останки.
Из уличките на Батак може да се видят паметникът на Трендафил Белинов - секретар на РМС в града, барелефът на Стефан Божков, основател на местната БКП, загинал в Септемврийското въстание 1923 г. Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване носи неговото име, а на стената е поставена паметна плоча: "През 1943-1944 г. сградата беше превърната в затвор, през която преминаха зверските инквизиции стотици батачани-ятаци от отряд "Антон Иванов".
Наистина случайността ме срещна в града и с Ангел Марин. Неговият прадядо е бил сред бунтовниците в Априлското въстание, а дядо му Ангел Марин, на когото е кръстен, е загинал по време на войните 1912-1913 г. Името му е изписано върху паметника на загиналите във войните на централния площад в Батак. Днешният Марин познава всяко ъгълче в Батак, всяка пътечка в горите над него. Обещахме си при следваща среща да посетим заедно партизанския лагер "Техеран" високо в планината, който днес се пази като национална историческа ценност.
Над 100 са само паметните плочи в този град история. 50-годишните батачани все така се събират всяка година - с цели родове, с децата и внуците, с приятелите. За да знаят и следващите поколения, да помнят, че за свободата на България са умирали хора. Хиляди. Историческата памет на един народ е като коренът на дървото. Нашата памет са натрупаните страдания и героизмът на дедите ни в името на Свободата. Тази памет не е повод за омраза помежду ни, а за единение на ползу роду, казват батачани с даренията, които правят неизменно всяка година. В традицията всяко поколение и всеки човек осмисля историята и себе си според собствената си съвест. А значи - и своето настояще и бъдеще. Помислете за това, когато някой ви каже: "От Батак съм...".