Местни избори 2015
Ирена Анастасова: Общината е настоятелството, което се грижи за столицата. Образованието може да стане реален приоритет на София, смята известната училищна директорка, кандидат на БСП за общински съветник

Велиана Христова
Дума 19. Октомври 2015 , брой: 240
Ирeна Анастасова е завършила философия в СУ, със специализация по социология. Била е 17 г. учител по философия, от 9 г. е директор на едно от най-предпочитаните училища в столицата - 125-о СОУ "Проф. Боян Пенев" в кв. "Младост". Била е депутат от БСП в 42-ото НС. Кандидат е на БСП за общински съветник. Бюлетината в София е 39, а в партийната листа за общински съветници Анастасова е с номер 12.

- Вие сте директор на едно от най-предпочитаните столични училища. Смятате ли, че образованието от надежда за България се превръща в неин проблем?
- Образованието от четвърт век насам престана да бъде обществена и национална грижа. Училището вече твърде дълго е подвластно на случайни управленски хрумвания и прищевки, а всъщност е оставено само да решава проблемите си, сблъсквайки се и с проблемите на цялото общество, които влизат в него заедно с децата. Всички промени на парче и залитания, претендиращи да се наричат реформа, постепенно разбиваха образователната система, която преди 25 г. беше оценявана като една от най-добрите в Европа. Спомняте ли си онзи доклад на американските експерти Ран и Ът в началото на 90-те, възприеман като наръчник на разрушителния преход у нас? Дори в него бе казано: "Не пипайте образователната си система, тя е еталон за Европа". Защо направихме от училището пазарна услуга; защо изгонихме възпитанието от него; защо превърнахме учебните програми по предмети, които възпитават ценности, във функция на политически пристрастия; защо поставихме учителя на унизително социално стъпало и прогонихме младите от професията? За мен отговорите са ясни, но те са политически неудобни във всичките години на прехода. Сега берем плодовете - стряскаща неграмотност, голям брой отпаднали ученици, спад на качеството, все по-голяма неравнопоставеност между училищата...
- Колегите ви казват, че сте влюбена в професията си и не правите компромиси с нея.
- Винаги съм искала да бъда учител и мисля, че съм направила правилния избор. Ако човек няма сърце за онова, с което се занимава, нищо не става от него. Да си учител е най-важната професия, защото от теб тръгва бъдещето на страната ти. Ако това го разбираш, тогава си наясно и с отговорността, която носиш.
 - Току-що приетият нов закон за училищното образование ще реши ли натрупаните проблеми?
- Законът беше приет при такава липса на политически и обществен консенсус, че не виждам как той ще консолидира обществото за напредък чрез образование. Тепърва ще разберем конкретиката на закона, когато МОН представи 18-те държавни стандарта към него, той беше приет без тях. Но философията му е още по-голямо разграждане на единната просветна система, още по-голямо разделение на децата според имуществения статус и мястото на раждане. Всяко общество има бедни и богати, образовани и необразовани, но модерният свят винаги е смятал, че училището трябва да тушира тези обществени проблеми. Не виждам новият закон да решава проблеми, виждам, че създава нови, и то немалко.   
- При наличието на такъв закон смятате ли, че общинският съвет може да направи нещо?
- Ако си послужа с училищната терминология, общинският съвет е настоятелството на София, представителството на столичани. Той е място не за политическо боричкане, а за решаване на конкретни проблеми. За София е ясно, че са нужни повече детски градини. Училищата са достатъчни, но разпределението на децата в тях е неравномерно, все повече семейства избират централни училища, а в периферията учениците намаляват. Но училище с 2500 деца е антиучилище, най-малкото поради липса на достатъчна физическа среда. Един начин да се реши проблемът е всички училища да минат на едносменен режим и да има разумно ограничение на приема в някои от тях. Кметството може да въведе допълнителни придобивки за колегията, така че да привлича и задържа качествени учители. Трябва да се погрижи за материалната база на училищата - еднакво за всички, не само за избрани. Сега единствено в София училищата са третостепенни разпоредители с бюджета, който минава ненужно през посредничеството на районните администрации. Онези 14 лв. на дете, които се дават за извънкласни дейности, трябва да остават в училищата, а не в общината. Училищата и детските градини нямат пари за нормална охрана, може навсякъде да се постави поне видеосистема и за това са нужни не повече от 1,5 млн. лв. Общината ще е полезна, ако създаде районни центрове за помощ на ученици, родители и педагози при решаване на конфликти или при агресивно поведение на децата. Вярвам, че е възможен консенсус образованието да стане наистина приоритет на общината.