Дума, 13 Ноември  

През 2018 г. на пазара излезе книгата "Ние срещу тях: провалът на глобализма" на американския политолог Иън Бремър. Тогава евроатлантиците махнаха пренебрежително с ръка на съдържанието й. Само няколко години по-късно стана ясно, че авторът е бил напълно прав в тезите си. Рухна митът за един глобален свят, където няма нужда от граници. Голяма част от държавите членки на Шенген вече въведоха контрол на сухопътните си граници, който уж щеше да бъде временен, а стана постоянен. От декември още една европейска страна се присъединява към тях - Нидерландия. Засега с обещанието, че контролът ще бъде само половин година. Засега.

Това, разбира се, в никакъв случай не решава въпроса с нелегалните мигранти. Едва ли подобна мярка би ги спряла да идват в Европа - макар първоначално броят им да намалее, то ще е само, докато измислят начин да заобиколят ограничението.

Покрай затварянето на границите се случва още нещо - възраждането на национализма. Ако доскоро видни политически анализатори ни убеждаваха, че той е "част от миналия век", то днес виждаме, че не е само призрак, който напомня за себе си, а съвсем логичен резултат от либералните западни политики. Възходът на националистическите партии, чиито лидери непрекъснато обещават "да направят отново страната велика", по пример на лозунга, издигнат от преизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, е показателен.

Само нашите и румънските политици все още не са си сверили часовниците и продължават да бленуват за влизане в сухопътния Шенген, без да си дават сметка, че на практика той е в клинична смърт. И се правят на по-големи европейци и евроатлантици от другите, вярвайки сляпо, че до края на т. г. ще сме равни с тях, че вече сме ги стигнали. Но те отново са с крачка пред нас и... затвориха границите си под носа ни.