И понеже в. Дума благочестиво отбелязва друг смисъл на деня-  "Почитаме паметта на свети Йоан Предтеча и на света Раиса"
ще си позволя да припомня поемата "Септември"

1

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв —

величав.

 

Дълбоко сред мрак и мъгла.

 

Из тъмни долини

— преди да се съмне

из всички балкани

из дебри пустинни

из гладни поля

из кални паланки

села

градове

дворове

из хижи, колиби

из фабрики, складове, гари

хамбари

чифлици

воденици

работилници

юзини

заводи:

 

по пътища и по завои

високо

по сипеи, урви, чукари, бърда

през слог

и рид

през глухи усои

през есенни жълти гори

през камънаци

вода

мътни вади

ливади

нивя

лозя

овчарски пладнища

глогини

изгорели стърнища

трънаци

блата:

изпокъсани

кални

гладни

навъсени

измършавели от труд

загрубели от жега и студ

уродливи

сакати

космати

черни

боси

изподрани

прости

диви

гневни

бесни

— без рози

и песни

без музика и барабани

без кларинети, тимпани, латерни,

флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби

в ръцете — не с бляскави шпаги,

а с прости тояги,

шопи със сопи

с пръсти

с копрали

с търнокопи

с вили

с брадви

с топори

с коси

и слънчогледи

— стари и млади —

се спуснаха всички отвред

— като отприщено стадо

от слепи животни,

безброй

яростни бикове —

с викове

с вой

(зад тях — на нощта вкаменения свод)

полетяха напред

без ред

        неудържими

        страхотни

        велики:

        НАРОД!

2

Нощта се разсипва във блясъци

по върховете.

Слънчогледите

погледнаха слънцето!

Зората от сън се

пробуди

сред гръм от картечници:

От далечните

склонове

— удар след удар —

заплющяха

луди

куршуми — олово.

Топове

като зинали слонове

зареваха…

Трепет и страх.

Слънчогледите паднаха в прах.

3

Глас народен:

        Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ —

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви —

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

— и писа със своите кърви:

        СВОБОДЕН!

 

Глава първа:

        Септември.

— Глас народен —

— Глас божи —

О боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб —

и ето — кълнеме се в нашия гроб —

ще възкресим ний човека

свободен в света.

Пред нас е смъртта —

        о нека!

но отвъд:

там цъфти Ханаан

от Правдата обетован

нам —

вечна пролет на живия блян…

Вярваме! Знаем! Желаеме го!

С нами бог!

4

Септември! Септември!

О месец на кръв!

на подем

и погром!

Мъглиж беше пръв

Стара и

Нова Загора

Чирпан

Лом

Фердинанд

Берковица

Сарамбей

Медковец

        (с поп Андрей)

— градове и села.

5

Народа въстана

— с чук

в ръката,

обсипан със сажди, искри и сгурия,

— със сърп сред полята,

просмукан от влага и студ:

хора на черния труд

с безглаголно търпение —

        (не гении

        таланти

        протестанти

        оратори

        агитатори

        фабриканти

        въздухоплаватели

        педанти

        писатели

        генерали

        съдържатели

        на локали

        музиканти

        и черносотници)

А

селяци

работници

груби простаци

безимотни

неграмотни

профани

хулигани

глигани

— скот като скот:

        хиляди

                маса

                народ;

хиляди вери

— вяра в народний възход,

хиляди воли

— воля за светъл живот,

хиляди диви сърца

— и огън във всяко сърце,

хиляди черни ръце

— в червения кръг на простора

издигнали с устрем нагоре

червени

знамена

развени

        високо

        широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна

на бурята яростен плод:

 

        Хиляди —

        маса —

        народ.

6

Блесна

над родни Балкани,

издигнали пъп

срещу небето

и вечното слънце

        светкавица

        — гръм

хрясна

право в сърцето

на гигантския

столетен

дъб.

Хълм подир хълм

ек бързолетен

отпрати далек

през чуки

грамади

към стръмни долини

в каменни дупки

— пламтящо легло —

дето спят на витло

пепелянки и смолци,

в пещери

на змеици и змейове,

в глухи хралупи на вещици

 

        — и екота сля се

        с далечно ехо:

        екот и ропот

        на водопади

                потоци

                порои —

                бесни

                рукнали в бездната

                с гръм.

7

Започва трагедията! —

8

Първите

паднаха в кърви.

Метежният устрем

бе посрещнат с куршуми.

Знамената изтръпнаха

пронизани.

Планината гърми…

Там горе

далечни и близки хълми

потъмняха обнизани

с хора

— плъпнаха

черни редици:

редовни платени войници

и разлютена милиция.

Всички те знаят:

„Отечеството

е в опасност!“

        Прекрасно:

        но — що е отечество? —

И яростно лаят

картечници…

Първите

паднаха в кърви.

Зад далечните

върхове

забумтя артилерия.

Затрепераха

градове

и села.

Мъртви тела

— окървавени трупове —

застлаха

склонове

валози

пътища…

С извадени саби

кавалерийски отряди подгониха

разбитите селяни

— доубивани, стреляни

с шрапнели, фугаси

— бягащи в ужас на всички страни,

догонвани в къщите

и съсичани там

с кървави саби

под нисък сайвант

сред писък

на изплашени баби,

деца и жени…

— — — — — — — — —

9

Войските настъпваха.

Под грозния звук на шрапнелите

изтръпнаха

и най-смелите:

в отчаяние

към небето издигнати голи ръце.

Ужас без слава

замръзна на всяко лице —

очи без страдание.

        „Всеки

        да си спасява

        живота!“

 

По всички пътеки

ето спущат се рота след рота

— пехота

кавалерия

артилерия.

Бият атака

барабаните.

Паника

— високо

над изподраните

червени знамена —

бич от пурпурни пламъци вей.

 

Там

посред общия смут

сам,

като луд

епически смелия

поп

Андрей

с легендарния топ

стреля

снаряд след снаряд…

В последния миг:

„Смърт на Сатаната!“

извика

побеснял и велик —

и обърна назад

своя топ:

последната

граната

изпрати

право там

        — в божия храм

дето бе пял литургия, ектении…

 

И се предаде.

„Да се обеси червения поп!

Без кръст — без гроб!“

 

До телеграфния стълб бе изправен.

До него палача.

Капитана.

Въжето

бе готово.

Балкана

тъмнееше мрачен.

Небето —

сурово.

Попа стоеше огромен,

изправен в целий си ръст,

цял

спокоен като гранит —

без жал

без спомен

— на гърдите Христовия кръст

и с поглед в балканите впит —

далеко

сякаш в грядущето…

— Страхливо вий поглед отпущате

пред близката смърт на човека,

палачи!

Що значи

смъртта на един?

Амин!

Захрачи

и плю.

Бързо нахлу

сам на врата си въжето

и

без да погледне небето

— увисна —

език

между зъбите стиснал:

 

велик

сюблимен

непостижим!

10

Есента

полетя

диво разкъсана

в писъци, вихър и нощ.

Буря изви се

над тъмни балкани

 

— мрак и блясък

и гракащи гарвани ято —

 

Кървава пот

изби по гърба на земята.

В ужас и трепет снижи се

всяка хижа и дом.

Погром!

Трясък

продъни небесния свод.

11

Тогава настана

най-ужасното:

Бясно захласната

заудря в душите тревожна камбана

— удря, бие, звъни…

Нощта падна тъй ниско —

глухо и страшно заключена

от всички страни.

Смъртта

— кървава вещица сгушена

във всичкине ъгли на мрака

изписка,

и ето посяга

далеч и навред из нощта:

със своите сухи ръце

— дълги, безкрайни —

улавя и стиска

зад всяка стена

по едно ужасено сърце.

О, нощ на безименни тайни!

— и тайни, и явни:

 

Мегдани отново с кармин окървавени.

Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.

На вериги зловещия звек.

Затворите пълни с хора.

В двора

на казарми, затвори

от командвани залпове ек.

Вратите залостени.

Чукат отвън тъмни гости.

Сина със револвер в ръката

мъртъв на прага прострян.

Бащата обесен.

Обезчестена сестрата.

От селата задигнати селяни

след тях — войници:

мрачен конвой.

За да бъдат разстреляни:

Команда: стой!

„Огън“ —

изтракаха пушки:

Ку

        Клъкс

                Клян —

„бий!“

— залп.

Десет трупа

от брега

пльоснаха тежко

в мъртвите мътни води на Марица.

Окървавена повлече

ги скръбната родна река.

Военна музика нейде далече

през обезлюдени улици

гърмеше

„Шуми Марица…“

Окървавена…

В изпотъпкани ниви

трънливи

между бодил и високи треви

се валят червени глави

с накълцано обезобразено лице.

Бесилки разпериха черни ръце

(привидения в мъртва мъгла).

Непрестанно се носи страхотния марш на топора

ударил о кокал. Горящи села

озаряват далеч кръгозора.

Потекоха кървави вади.

Пламнали клади

лизнаха със светотатствен език

светото подножие

на божия

престол.

Замириса на живо месо.

Ужасени отвис небесата

нададоха вик

блажените жители на светлия рай

— на бога свирепо Осанна —

Край.

Урагана престана,

халата

спря най-подир:

мир

и тишина

настана

по цялата

страна.

Кървав на боговете курбан.

12

Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила…

 

Ахил беше грубата сила.

Военния демон.

 

Ахил беше стар генерал

на Н. Ц. В. цар Агамемнон.

Ахил бе герой.

С безброй

кръстове, ордени, ленти…

Пиедестал

на реда и тишината

в страната…

 

Но днес ний

не вярваме вече в герои

— ни чужди, ни свои.

 

Троя бе опожарена и срината.

Приам и Хекуба загинаха.

Ахил тържествува…

— Какво е за него Хекуба? —

Душата му дива и груба

не чува

плача на свещената майка, разкъсъна

над безименни гробища с кърви оръсени

израснали в миг

— толкоз много —

безброй.

— Какво е за него Хекуба? —

Ахил бе герой.

Ахил бе верик.

 

 

Бич божий изпратен от бога.

 

Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.

— И загина

        падна в позорно падение:

на убиеца вярна отплата.

Агамемнон уби Ифигирия

        — и загина:

Клитемнестра уби Агамемнона

        — и загина:

Орест със Електра уби Клитемнестра

        — и загина…

Едничка остава

— стои и пребъдва

през вековете —

Касандра-пророчица:

тя вещае възмездие

— и всичко се сбъдва.

Безсменна прищявка, игра и забава

на боговете.

Вековечен разцвет на божествена стръв.

Всяка смърт е за тях развлечение,

всеки вопъл — шега.

Смърт, убийство и кръв!

Докога, докога?

Вседържителю Зевс

        Юпитере

        Ахурамазда

        Индра

        Тот

        Ра

        Йехова

        Саваот:

— отговаряй!

 

Кръз дима на пожарите

се издига и бие ушите ти

вика на убитите,

рева

на мъченици безброй

върху клади горящи дърва:

— Кой

излъга нашата вяра? —

 

 

Отговаряй!

Ти мълчиш?

Не знаеш?

        — Ний знаем!

        Ето виж:

        с един скок

        ний скачаме право в небето:

 

        ДОЛУ БОГ!

 

— хвърляме бомба в сърцето ти,

превземаме с щурм небето:

 

        ДОЛУ БОГ!

 

и от твоя престол

те запращаме мъртъв надолу

вдън вселенските бездни

беззвездни,

железни —

 

        ДОЛУ БОГ!

 

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети —

ще се сбъдне!

— Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Човешкия живот

ще бъде един безконечен възход

— нагоре! нагоре!

Земята ще бъде рай —

ще бъде!

 

ИЗГРЕВ

Мъждее синьото, все повече червено.
След сто години.
оцветена в своя кръв
паметта припомня изгрев.
ЩЕ БЪДЕ!

Дума.20 Септември 2023 автор:Евгений Белий
Тази година се навършват 100 години от Септемврийското въстание от 1923 година,което отвори дълбока пропаст в общество,между народа и надигащият се български фашизъм в началото на ХХ век.Пропаст,която и до ден днешен не е затворена,защото в нея бяха погубени 20000 човешки живота - работници,селяни,занаятчии,интелектуалци.Оценките,които се дават днес на тези кървави събития от нашите историци са твърде крайни и разнопосочни,като голяма част от тях са и твърде субективни.
Днес,100 години след тези кървави събития,българският народ продължава да се дели на комунисти и антикомунисти.За всички провали в държавата,така наречените "демократи" обвиняват комунистите и левите партии.Днес е модерно да се говори за "дългата" ръка на Москва.Десницата е обхваната от луда русофобия,като отрича заслугите на Русия за освобождението ти от турско робство и за запазване на териториалната ни цялост след приключването на Втората световна война,обхваната е от непреодолима дивашка страст да руши паметниците на загиналите съветски войници,да преименува улици и болници,носещи руски имена.Но най-голямото кощунство спрямо историята,спрямо паметта на България,ще бъде сегашните управляващи,чрез промени в Конституцията,да променят датата на националния ни празник!
Но това не са случайни събития,защото
ДНЕШНА ЕВРОПА Е ЗАЛЯТА ОТ ПРОЯВИ НА ДЕСЕН ЕКСТРЕМИЗЪМ
Нови,крайно десни партии,близки в идейнополитическата си същност до класическия фашизъм и неофашизъм завоюваха значими позиции в управлението на държавите си.Силни неофашистки тенденции днес открито се забелязват в Италия,Швейцария,Германия,Австрия,Франция,както и в държавите от източна Европа - Румъния,Унгария,прибалтийските държави.С тревога трябва да отбележим,че нашата страна не прави изключение.
Юнското селско въстание и Септемврийското въстание у нас през 1923 г.показаха нежеланието на обикновенните хора да живеят в обстановка на фашистка диктатура след монархо-фашисткия преврат на 9 юни.

В подготовката на преврата участва и Народният сговор,а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили,като се изключи втората по големина парламентарна партия - Българската комунистическа партия (тесни социалисти) .
Наричаме този преврат фашистки поради използването на военна сила за завземане на законно избраната от народа власт и потушаването на съпротивата по най-жесток начин,както и поради крайно дясната радикална политика,водена още в първите дни след преврата- гонения и убийства на земеделци,комунисти и други леви активисти.Ето защо по своята същност Юнското и Септемврийското въстание са антифашистки.

Но как се стигна до 9 юни?

За Европа началото 20-те години на миналия век е трудно време,в което тя едва се възстановява от най-голямата война,позната до момента. След две Балкански и една Световна война от която България излиза като победена държава,с орязана територия и принудена да изплаща тежки репарации,стопанският живот е в пълен упадък.Бедността е масова и повсеместна,почти няма българско семейство,което да не е пряко засегнато от войните,безработицата е много висока,страната изпада в тежка стопанска криза.Цар Фердинанд I абдикира,отстъпвайки престола си на Борис III.През 1920 г.на власт идва Българският земеделски народен съюз (БЗНС),който започва някои реформи,но недоволството от корупцията и авторитарното му управление расте.На 9 юни 1923 г.е извършен държавен военен преврат,който променя съществено политическата обстановка в страната.На власт идва крупният капитал,най-реакционната и контрареволюционната сила на буржоазията.Фашисткото правителство на Александър Цанков Цанков започва кървав терор над своите опоненти.След като разгромява Земеделския съюз,то насочва ударите си към Комунистическата партия.Фашистки шайки започват да нападат събрания и клубове на БКП,да арестуват комунисти и да им нанасят побоища.Въведена е цензура за комунистическия печат.Започва настъпление срещу икономическите придобивки на трудещите се.

Работодатели намаляват работната заплата,увеличават работния ден,изхвърлят на улицата хиляди работници,цените на стоките от първа необходимост бързо нарастват.Отнети са и придобивките на селяните.Бившите собственици си връщат земите,раздадени на безимотните селяните.Заграбена е и реколтата.Селскостопанската продукция се изкупува на ниски цени.Цанков по-късно ще бъде наречен "Кръволока" заради кървавите репресии над всеки,нарочен за "Враг".За кратко избухва Юнско селско въстание,което се вдига в защита на земеделското правителство.Малко преди да бъде убит,Александър Стамболийски осъзнава грешките на своето управление и се обръща с молба към БКП за помощ.Но ръководството на партията заема неутрална позиция и не подкрепя въстаналите селяни.
Неправилната тактика на "неутралитет" приета от БКП /т.с./ за неучастие в Юнското въстание е подложена на критика и от Коминтерна,и от масите отдолу,които са убедени,че след разгрома на БЗНС ще дойде редът и на БКП.
Васил Коларов се завръща нелегално в България и на 5 юли се провежда заседание на ЦК,на което се възприема тактиката на Единния фронт и взема решение да се поеме курс на въоръжено въстание
В ИМЕТО НА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКО ПРАВИТЕЛСТВО
Приета е резолюция за изграждане на единен фронт между работници,селяни и градски трудещи се маси.Това беше начина да се извади Партията от опасното положение на изолация,в което бе попаднала вследствие на обявения неутралитет,запазиха се връзките й с широките народни маси.Беше намерен правилният път за прилагане тактиката на Единнния фронт за спечелване на съюзници на работническата класа за въоръжено въстание.Беше поставен въпросът не само за единодействие на всички пролетарски, но и на всички демократични и антифашистки сили в страната.
Комунистическата партия решава да премине към въоръжена борба за сваляне на правителството на Цанков.След съгласуване с ВМРО е решено център на бунта да бъде Северозападна България.

На 23 септември 1923 г.е обявено Септемврийското въстание,организирано и ръководено от Комунистическата партия.Въстанието започва без да се отчитат конкретните условия и недостатъчната подготовка.Още на 12 септември изтича информация и властта арестува и подлага на изтезания над 2000 души,предимно дейци на БКП,арестуван е и ръководителят на военно-техническия комитет на въстанието Хр.Михайлов.Въпреки това,на 13 септември въстава Мъглиж.Следват действия в Стара Загора,Нова Загора,Казанлъшко и Чирпанско.На 23 септември въстаниците успяват да завземат градовете Фердинанд (днешна Монтана),Оряхово,Бяла Слатина и Кнежа,но въстанието остава ограничено по размери и без подкрепата на големите градски центрове и скоро е смазано по най-жесток начин.За четири дни войската успява да възстанови властта в гр.Фердинанд.Неуспехът е пълен,жертвите са много.Палежите,изтезанията,масовите екзекуции без съд и присъда водят до ожесточаване на конфликта и до задълбочаване на разделението в обществото.
Септемврийското въстание стана преломен момент в по-нататъшното развитие на партията.Нещо повече - то даде сериозен отпечатък в развитието и на останалите прогресивни,демократични сили в страната.Септемврийското въстание е забележително и с това,че по време на подготовката и провеждането му бе осъществен единен фронт между БКП и БЗНС,между комунисти и земеделци.
Обобщавайки събитията
МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ
Юнското селско въстание срещу преврата от 9 юни 1923 г.нямаше единно ръководство и координация.То имаше стихиен,неорганизиран характер и е без ясни политически цели освен естествения стремеж за съпротива срещу незаконната нова власт и борба за възстановяване на земеделското управление.Поради спонтанното му избухване и без подготовка,веднага след преврата,то бързо и лесно беше потушено от добре въоръжените правителствени органи на вътрешния ред.

Друга много важна причина за неговото поражение е липсата на единодействие между левите партии - управляващата БЗНС и опозиционната БКП,обявила неутралитет спрямо десния преврат.Това е породено от принципните различия между политическите платформи на комунисти и земеделци и влошените взаимоотношения след Войнишкото въстание и при управлението на Стамболийски.
Септемврийското въстание разтърси дълбоко целия обществен,политически и културен живот във фашистка България.Смъкна маската на монархо-фашистката диктатура и издълба още по-голяма пропаст между народа - от една страна,и фашисткото правителство - от друга.То изигра огромна положителна роля за по-нататъшното обединяване на народните сили в борбата против фашизма.Закрепи здраво основите на Единния фронт,на бойната дружба между комунисти,земеделци и безпартийни.БКП и БЗНС запазиха името и влиянието си сред народните маси и извлякоха ценни поуки от поражението.
Единният фронт се доближава твърде много до народния фронт,който Партията изграждаше през тридесетте години и до Отечествения фронт,който тя изгради през 1942 г.
Макар че въстанието беше облято в кръв,монархо-фашисткото правителство не можа да ликвидира Единния фронт - за това говорят и изборите на 17 ноември 1923 г.: Лигата на Единния фронт спечели 28.71% или 317 412 гласуващи.
Поуките от въстанието се обсъждаха многократно от международното комунистическо движение.Петият конгрес на Коминтерна през 1924 г.отбеляза,че БКП чрез въстанието се превъоръжава с оръжията на ленинизма и подчерта особено двата въпроса: тактиката на Единния фронт и лозунга за работническо-селско правителство.

Днес ние живеем в един нов,изключително противоречив свят,в който радикално се променят политическите,военните и геополитически условия в Европа и в света.Променя се обществено-политическия и духовен климат,както в най-развитите,така и в изостаналите държави.Строят се нови,невидими "берлински" стени,спускат се нови икономически завеси.Изгражда с глобален елит и глобална политическа класа,които се стремят да изземат властта и собствеността на народите в свои ръце.Съвременният свят е свят на концентрация на огромни богатства в ръцете на шепа хора и на глобализираща се бедност в големи размери.
Юнското и Септемврийското въстания трябва да се изучават и изследват безпристрастно,защото виждаме,че имат много общи черти с днешното време.
Но най-важния извод,който можем да направим е,че без обединение на всички прогресивни,антифашистки сили в Европа и по света не е възможно да бъде победен фашизмът!

При изказването си в Канадския парламент, Зеленски приветствал 98 годишния украински есесовец от 14-та доброволческа дивизия от СС «Галиция» Ярослав Хунка. https://glasove/novini/ap-zelenski-privetstva-bivsh-natsist-v-kanadskiya-parlament

Нацисти биват героизирани.

Ерих Алфред Хартман – Буби е германски въздушен ас, пилот-изтребител и офицер от Луфтвафе по време на Втората световна война.
https://bg.wikipedia/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%BD