Дума 12 Май 2023
Декларацията на Съюза на българските писатели за неутралитет по отношение на военния конфликт в Украйна предизвика толкова много омраза от медии и сайтове, самоопределящи се като глашатаи на "демокрацията", че човек се пита къде и в кое време живее.
Обвиненията към СБП, че говори от името на всичките си членове, без да се допита до тях, са несъстоятелни. Според Устава на организацията решенията се взимат от Управителен съвет, който се избира на конгрес. Това би трябвало да знаят хулещите СБП.
Какво не им харесва в призива за неутралитет на България и прекратяване на военния конфликт, в тревогата за бъдещето на Европа и за опасността от ядрен конфликт? Не им изнася, защото не отговаря на истинските им цели - яростна пропаганда на неолиберализма и политкоректност към западните господари.
Навсякъде се изтъкват българските национални интереси. Само че българските национални интереси не са интересите нито на САЩ, нито на НАТО, нито на богатите страни в ЕС.
Почивната станция на СБП на "Златни пясъци" се ползва от украински бежанци - жени, деца, възрастни хора. Това е съпричастност към невинните жертви, а не да помпаш армията на националистически режим, за да бъде продължен конфликтът, изтребващ хиляди в името на американските интереси.
От едно издателство се изправиха срещу българска писателка заради позициите й, които не били "правилни". Къде остана свободата? И не е ли това жестока цензура по отношение на инакомислещите? Може ли в официозните телевизии да гостуват само хора с едно и също мнение? Всички останали са заклеймявани като врагове, предатели, агенти на Москва и т.н.
Защо днес официозните телевизии мълчат за референдума за неутралитет, който в момента събира подписи в страната? Защото заповедта на техните господари е да бъде заглушена народната инициатива.
И кой е демократичният свят тогава? Този ли, който ограничава, отрича, забранява различната гледна точка? Този ли, който забрани руските телевизии, руската култура, руските спортисти? Този ли, който проповядва пещерна русофобия?
Аз съм член на Управителния съвет и също съм поставил подписа си под декларацията. Смятам, че това е балансирана позиция, която най-добре отговаря на интересите на страната ни. Като български писател, не се страхувам да застана нито с името си, нито с лицето си зад своя подпис.
Проблем с националните ценности имат тези, които ни превърнаха в колония на Америка, а още по-голям проблем - онези писатели, които подкрепят този слугинаж. Защото тяхната отговорност като хора на духа е по-голяма. Защо мълчаха тези писатели, когато САЩ атакува Югославия, Ирак, Либия? Защо мълчаха, когато добре режисираните "цветни революции" отстраняваха всичко и всеки, който дръзваше да се противопостави на американските интереси? Защото на хранилката на Сорос е много по-уютно.
Не може и не трябва да се намесваш в конфликт, който не е твой. В който умират славянски братя. Трябва да се бориш да бъде прекратен. Това е достойна морална позиция.
Интересите на неолибералните глашатаи обаче са други.
