Дума, сряда, 17 Ноември 20211

Димитър НИКОЛОВ

Още от Адам и Ева човечеството има проблеми с казуса добро-зло. Днес в България господства злото, след като 12 години управлява партията на злото - ГЕРБ. Страната е в морална криза. За да бъде преодолян всеобщият упадък, не са достатъчни само политически, икономически и социални мерки - нужно е и морално възраждане. Без него няма да може да се пребори мафията. Наистина е разумно да се прецени внимателно дали не трябва по подходящ начин въпросът за висок морал в българското общество да намери място и в програмата за управление на бъдещото правителство. Не може корумпирани и порочни хора да изграждат процъфтяваща икономика и благоденстващо общество. Не може.

Има ли наистина морална криза в България? неоспорим белег за това е застрашителното нарастване на престъпността. Побоите, изнудването, убийствата, изнасилванията, палежите, обирите на банки, обирите по домовете, телефонните измами станаха всекидневие. Кражбите по селата представляват истински терор върху населението. Разпространението на наркотици е застрашително - 40-50% от младежите в много селища стават наркомани. Шири се проституцията в различните й форми. Много престъпления се извършват с използване на държавната власт. Непрекъснато се публикуват случаи на корупция при възлагането на обществени поръчки; на замени на държавни и общински имоти при ниски оценки на имотите; на умишлени фалити на банки, в които са вложени държавни пари; на контрабанда, в която участват митнически чиновници; на полицаи, които покровителствуват наркопласьори. Много показателно е 

нивото на телевизионните предавания

Основно вървят "трилъри" и "екшъни". Носителите на корупция, наркотрафикантите, убийците, наркопласьорите, елитните проститутки присъстват в медиите. Насажда се култ към престъпника-супермен, към насилието. Любовта се свежда до извратен секс. Информационните емисии често са елементарни криминални хроники. Най-страшното е, че като резултат от всичко това започва разложение на семействата. Половината от сключените нови бракове приключват с развод в срок от три години. Настъпва отчуждение между родители и деца, които лесно се поддават на вредни външни манипулации. Сексът се практикува от детски години. Употребата на алкохол и наркотици става норма. Младежите нямат желание и стремеж към знания - знанията не са ценност, не са цел. Младите все повече се превръщат в елементарни потребители. 

Ролята на морала в едно общество е голяма. Всяко общество има свои правила за поведение на неговите членове. Постъпките на хората се съизмерват с тези възприети и утвърдени правила. "Добра" е постъпка, която не нарушава установените морални правила. "Лоша" е тази, която нарушава тези правила. Моралните правила представляват морален кодекс, независимо в каква форма са предписани. В миналото (а и сега) религиите са били преди всичко морален повелител. Християнските морални норми са формулирани кратко и ясно: не убивай, не кради, не прелюбодействай, не лъжесвидетелствай, не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, не пожелавай нищо, което е на ближния. Моралните правила на мохамеданите са аналогични. Религиозните морални правила обаче се внушават като "божи" заповеди и това прави атеистите (каквито са повечето съвременни хора) скептични към тях. Може да се мисли обаче за по-съвременни формулировки на правилата за поведение, които да съответстват на съвременния начин на живот и които да се приемат съзнателно от всички. Едни такива правила е уместно да се нарекат граждански морал.

Например. По никакъв повод и по никакъв начин не трябва:

- Да се посяга на живота и здравето на другите; 

- Да се посяга на собствеността на другите; 

- Да се засягат правата, свободите, достойнството, честта на другите; 

- Да се създават на другите проблеми, неудобства, дискомфорт - психически, физически, финансов и пр.

Всеки съвременен човек е длъжен:

- Да възпитава у себе си трудолюбие, честност, справедливост, искреност, дружелюбност и др.;

- Да контролира емоциите си (гняв, страх, амбиции, ревност, завист и пр.) и да не допуска необмислени постъпки; да бъде уравновесен;

- Да поддържа добра лична хигиена;

- Да не злоупотребява с алкохол и наркотици;

- Да умее да води възпитан разговор;

- Да има добра обща култура. 

В рамките на 

гражданските морални правила

трябва да бъдат включени и конституционните задължения на гражданите. Всеки човек е свободен да приеме или да не приеме установения морал. Всеки може да има свои възгледи за доброто и лошото. Но всеки носи и трябва да носи отговорност за своите постъпки и поведение. 

В течение на почти цялата си нова история българският народ, българското общество е живяло с един, да го наречем, здрав морал. Достатъчно е да се погледне в "Рибния буквар", за да се види на какъв морал са били възпитавани в онези далечни времена малките българчета. Подемът на нацията след Освобождението е бил осъществен от хора с висок морал. По времето на царска България добродетелният морал е култ. По времето на социализма плакати с "Моралния кодекс на строителя на социализма" имаше във всеки цех, канцелария и училищна стая. Днес обаче сме в пълна морална криза.

Характерно за моралната криза е отхвърлянето на исторически утвърдените морални ценности, което става не без помощта на външен натиск. Базовите морални ценности се изместват от техните антиподи чрез масирано въздействие от медиите, чрез подмяна на историята, компрометиране на достойни хора, възвеличаване на нови герои, създаване на объркващ хаос във всички сфери и пр. Хората са податливи на внушения и манипулации. Усилията да се наложат други правила на поведение започват да дават резултат - насажда се мафиотски морал. 

Сега нещата са преобърнати

"Добро" е, ако лъжеш, ако крадеш, ако си развратник. "Лошо" е, ако си честен, ако си трудолюбив, ако държиш на семейството си. Сигурно е, че за предпочитане е живот в страна с висок морал на гражданите, с гарантирана сигурност, без престъпления, благоденстваща от честния труд и усилия на хората. И въпреки това злото надделява. Защо става така?

Проблемът е психологически. Банално обяснение е, но причината са парите - отношението към парите. Обикновените хора се задоволяват с малко пари, достатъчни за сносен живот и не ламтят за голямо богатство. Има обаче алчни, много алчни хора, които ламтят за пари, за богатство, за разкош. Пари се печелят по два начина - по честен начин и по нечестен начин. Алчните искат да имат всичко и не се спират пред нищо. Признават само едно - парите. Успехът в живота се оценява според това кой колко притежава. Основен критерий за оценка на поведението стават печалбата и загубата. Така се достига и до покровителство на алчните от страна на държавното правосъдие. Алчните са недосегаеми от закона. Подкупват се полицаи, следователи, прокурори, съдии. Заражда се и се разпространява корупция по всички етажи на властта. 

Това обаче не е достатъчно. Трябва да се превземе цялата власт в държавата. Постигането на тази цел има двоен ефект. От една страна се осигурява недосегаемост от закона, но от друга - неизчерпаеми източници на пари чрез държавните поръчки, свободната контрабанда, неплащане на данъци и пр. Властта на алчните се налага като форма на държавно управление. Обществото изпада в тежка морална криза. 

В края на едно такова развитие положението става нетърпимо - обществото не може да понася повече да бъде управлявано от престъпници, които се грижат само за собственото си забогатяване и въобще не се занимават с проблемите на гражданите и тяхното благоденствие. Проблемът става политически и се търси политическо решение - смяна на управляващата клика чрез избори. Политическото решение обаче не може да реши моралния проблем. Необходимо е морално възраждане на нацията и създаване на обстановка на нетърпимост към аморалните типове.

Моралното възраждане започва с говорене

В обществото трябва да се повдигне този въпрос. Трябва да се пише. Трябва да се ангажират имена. Трябва да се обсъжда. Трябва гражданското общество да подема инициативи, докато се създаде атмосфера за осъзнаване на необходимостта от морално пречистване. Тогава се формулира съвременния Граждански морален кодекс и се организира неговото масово обсъждане. Целесъобразно би било дори провеждането на референдум за неговото обществено утвърждаване или най-малкото би могло Народното събрание да излезе с декларация за морала на българското общество. Всичко това, разбира се, би се осъществило, ако бъде подкрепено от общонародно движение за морално възраждане. Най-важният момент по-нататък за утвърждаване на възприетите морални правила в съзнанието на хората е въвеждането в училищата на учебен предмет етика. В "ония" времена такъв предмет се изучаваше в гимназиите. 

Необходимо е дълбоко раздвижване на обществото. Не става въпрос да правим от хората ангели. Сигурно няма да успеем в подобно начинание. Става въпрос всичко - от помислите до поведението - да бъде в допустимите граници на порядъчността. Само правителство не стига, трябва ни атмосфера, в която мафията не може да вирее.