Дума, 22 Декември 2020 автор:Георги Георгиев
"Подкрепата за ЕС в България е на най-ниско ниво от 2007 г.", "Невиждан спад на подкрепата за ЕС у нас от 2007 г. насам". Такива заглавия се появиха в началото на декември в някои български медии, които отразиха резултатите от международното изследване "Тенденции 2020", проведено в девет държави в източната част на Европа и Балканите. То е осъществено от словашкия тинк-танк GLOBSEC и "майката" на българските тинк-танкове с американско финансиране - Център за изследване на демокрацията (ЦИД).
Според данните подкрепата за ЕС в България се намира на най-ниските си нива от присъединяването на страната през 2007 г . Отчетеното 65% одобрение на съюза е с 13 на сто по-ниско от пиковата му стойност. Сходна е и ситуацията с одобрението на членството в НАТО. Там изследователите от ЦИД отчитат тревожна, по тяхното мнение, промяна. За първи път от приемането ни в Северноатлантическия пакт през 2004 г. подкрепата за него спада под 50% и сега е на нива от 47 на сто.
Тревогата на източноевропейските тинк-танкове за обичта към НАТО е леко необоснована, защото историята ни учи, че е имало и по-ужасен ужас от сегашното им измерване. През лятото на 2019 г. американският изследователски център "Пю" извърши изследване в 16 от 29 (тогава) членки на НАТО. То показа още по-голям спад в доверието на българина към пакта - само 42% от гражданите имат положителни нагласи при средни стойности в проучваните държави от 53% одобрение срещу 27% неодобрение. През 2007 г. България е била напълно в това русло - 54% са одобрявали НАТО, а 27% не.
Интересно е да се сравни словашко-българското изследване с тазгодишното на социологическа агенция "Екзакта рисърч" от юни по същата тема. Според него 71 на сто от анкетираните одобряват членството на страната ни в ЕС, а членството ни в НАТО е одобрявано от 60 на сто. Макар положителното отношение към Евросъюза да е със сравнително близки стойности, спрямо пакта
разликата в оценките е драматична
Проведеното само в България и от българска агенция изследване е по-оптимистично за тези нагласи, сравнено с международните му аналози.
Коментарът на GLOBSEC и ЦИД на техните данни е логичен и дори банален за подобен тип структури: "Българското общество продължава да поддържа проруски уклон, а не проамерикански. Докато 84% виждат Русия като техен традиционен славянски брат, само 23% смятат, че Русия извършва действия, с които се стреми да отслаби ЕС и НАТО."
Явно това е голям проблем, защото създава затруднения да се обясни, че няма грешки в системата, проблемите идват отвън в резултат на заговор срещу демокрацията и трансатлантическия фън-шуй. Ако човек разгледа по-подробно сайтове на тези тинк-танкове, вижда, че там кипи чутовна борба с Русия, която е много заета да оказва зловредно влияние, да играе ролята на "черна станция" по широк кръг от проблеми - фалшиви новини, ЛГБТ-проблематика, КОВИД-19, въпроси на енергетиката, вътрешното единство в трансатлантическата общност. Там руската заплаха дебне отвсякъде - от всяка статия, от всеки сайт, от всеки акаунт. Ако сте по-големи циници, бихте казали, че това е "необходимата заплаха" - без нея тези организации биха загубили голяма част от смисъла на съществуването си. И финансирането си.
Да не забравяме, че резултатите от тези изследвания идват на шестата година от новата Студена война срещу Русия и неприкритата борба на информационния фронт, за която дори публично се отделят немалко средства. И все пак, как, освен с руските козни, може да обясним падането на доверието в НАТО.
НАТО е САЩ. НАТО няма да съществува и една милимунда по-дълго, отколкото това е нужно на интересите на САЩ в Европа. Когато
казваме НАТО - разбираме САЩ
когато казваме САЩ, не се сещаме за НАТО. И това е медицински факт, а не кремълска пропаганда. Така опираме до отношението към друг субект.
Какво добро видяхме от САЩ като общество през последните години? Усещане за въвличането ни във война, превръщането ни във "фронтова държава", участие във всички възможни войни и авантюри, всички до една от 2003 г. досега завършили безславно, военни бази и поведение на посланици като на генерал-губернатори, плюс мрежа от грантови НПО, обслужващи американските интереси. Инвестиции? Като изключим американските тецове в комплекса "Марица изток", срещу чиято ценова политика са едва ли не всички партии? Йок.
Макар генезисът на неудовлетвореността да е различен в случаите на НАТО и ЕС, проблемите в едната организация пораждат проблеми и в другата. Както бе породен и проблем от предпоставянето на членството в ЕС само през членството в НАТО. Някой може ли да обясни разумно защо първо трябва да станеш член на НАТО, а после - на ЕС? Т.е. първо да минеш през САЩ, а после да отидеш в Брюксел, разбирайте го, както се е разбирало правото на първа нощ на феодала.
Безопасността? На Чехия какъв й беше проблемът с безопасността? Германия ли щеше пак да я нападне? А България? Заплахата при нас я усещаме по-скоро и традиционно от южна посока, а отскоро - и от югозападна, но не и от източна. Има персонажи, които чакат руските танкове на плажа в Поморие, и на тях се гледа като на кварталния луд. Това показват и повечето от горните изследвания. Но разликата тук е, че Реджеп Ердоган с цялата му експанзионистична претенция е променлива величина, днес го има, утре го няма, докато Русия е константа. Формулата "първо НАТО, после ЕС" внушава подчинено положение на втората организация и при това от суверенна държава. Днешната драма на трансатлантическите отношения потвърждава, че чужда държава има лост за влияние върху Европейския съюз. И осъзнаването на тази липса на суверенитет
сваля още от подкрепата към Европейския съюз
Примерно с по 0,5% всеки път, когато промяната в Белия дом се тълкува в Европа като замяна на "лошия мастър с добрия мастър".
Но това далеч нито е единствената, нито е основната причина за спадането на доверието в ЕС. Най-важната причина е общата ерозия на демократичността. По цял свят - от Вашингтон до Брюксел. Авторитаризмът покълва в Източна Европа.
Но думата ни е за България. В края на ноември ЦИД обнародва изследването "Демокрацията в България - все още крехка след три десетилетия преход". То показва този път вече наистина тревожна картина. 45% от анкетираните предпочитат силния лидер, т.е. авторитаризма през либералната демокрация (35%). Демокрацията е обезценена като система в очите на 59%. Те смятат, че нищо няма да се промени, независимо кой е на власт. Задкулисни кръгове в лицето на олигарси и финансови групировки държат правителството, смятат 77 на сто от запитаните. Половината хора са готови да се разделят с основните си свободи срещу по-високо заплащане, т.е. да ги продадат. Тези данни корелират с изследването "Тенденции 2020" за спада на доверието в ЕС, защото той се възприемал в нашето общество като стожер на демокрацията. И като куче-касичка. А в последно време виждаме, че той продължава да дава на видимо недемократични режими, срещу които протестират гражданите, и един от тези режими управлява България. Това е режимът на мутрите, вероятно една от най-обидните думи в България, с която се описват ведно престъпност, наглост, арогантност, тъпота, скудоумие, корупция, некомпетентност, продажност и страхливост от по-голямата мутра.
Това е
достатъчно за дискредитацията
на Европейския съюз в очите на мнозина българи. ЕС е най-доброто нещо, което се е случвало на България след 1989 г., но как той предотврати всичко това. Никак. Ангела Меркел зовеше да се гласува за Борисов. Ангела Меркел, а не безличните брюкселски бюрократи, е образът на ЕС за мнозинството българи. Ще кажете - това не му е работата на ЕС. Може и да сте прави, но в случая е важно как ЕС се схваща от хората, а не как работи реално.
Когато обаче започне разминаването между очакванията на периферията и възможностите на метрополията, центробежните сили нарастват. Местните елити започват да добиват повече смелост, а и имат алтернативна опора във влиянието на САЩ върху Източна Европа.
А ерозията на демокрацията, която наблюдаваме у нас и в други страни от региона, не само заплашва свободите на народите, а е и предпоставка за дезинтеграция на съюза ни. След което ще настъпят такива времена, че ще плачем за сегашните.
