Постигнатото примирие между Русия, Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах несъмнено е положителна развръзка, но с разнопосочни последици. То може да се окаже и половинчата развръзка, ако не продължи до трайно решение на армено-азерския конфликт за Карабах.
Очевидно, за Армения то е поражение. Но при цялата симпатия към каузата й за национално обединение (каквато кауза беляза трагично и нашата история в миналия век), за това поражение тя трябва да се сърди единствено на себе си. Заради лекомисленото си надценяване от военната победа през 1992-1994 г., заради късогледото подценяване на Азербайджан, недалновидното пренебрегване на възможностите за мирно регулиране на спора чрез посредничеството на Москва или заради проспиване на нови реалности (ролята на Турция). Тя трябва да се сърди на себе си, защото позволи да бъде "яхната" от соросоида Никол Пашинян, който хазартно бе решил да сменя геополитическата й ориентация. Ереван е на път да загуби буферната зона около Карабах (която е чисто азерска територия), почти се стопиха шансовете му да запази изцяло арменския характер на Карабах. Предстои му болезнено отрезвяване, но е под съмнение дали ще приеме оставането на региона в Азербайджан и връщането на прогонените навремето азери там срещу международно гарантиране на базовите права за карабахските арменци.
Азербайджан очевидно има основание да ликува, без да е победил окончателно. Той изпълни военната програма минимум, но не и максимум: да прогони арменските части от цялата буферна зона. Едното обяснение е, че се надява това да стане на масата за преговори (както и цялостното решение на проблема), а второто е, че се опасява да не се усложняват нещата от бъдещи инциденти като със сваления в понеделник руски военен вертолет над Армения.
Основания за геополитическо ликуване има и Русия. Тя парира намесата на Запада и съхрани доверието на двата противника към нея. Доволна е и Турция, която след Сирия, Либия и Източното Средиземноморие видя още едно място за перчене като надрегионална сила. Двете страни сега си партнираха, засилвайки позициите си, но точно това може да ги сблъска в бъдеще - колкото заради Карабах, толкова и заради целия Кавказ.
