Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2020 22:48 - Политическо оцеляване или... национално самоубийство?
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 295 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Дава ли си сметка българският политически елит за последиците от постепенното превръщане на България в ключова фронтова държава срещу Русия

Дума, 03 Ноември 2020

"Не мога да предскажа действията на Русия. Това е загадка, увита в мистерия, вътре е енигма. Но може би има ключ. Този ключ е руският национален интерес. Не може да бъде в съответствие с интереса или безопасността на Русия Германия да заседне на брега на Черно море, или да подчини балканските държави и славянските народи в Югоизточна Европа. Това би противоречало на историческите жизнени интереси на Русия."

             Уинстън Чърчил                               
БиБиСи, 1 октомври 1939 г.

Проф. Ивайло ГРУЕВ,
преподавател по политология в Университета в Отава, Канада

Личното писмо на Борисов, връчено от военния министър Каракачанов на американския президент Доналд Тръмп, най-вероятно е съдържало прекалено "sensitive", "чувствителна" информация, за да бъде публично достояние и споделено с българските граждани, още повече след 110 дни всекидневни протести. Но именно посланието от тези протести изглежда е повлияло върху неговото съдържание. Изненадващо е, че спекулациите за съдържанието му не са многобройни. Доминира тезата, че Борисов е предложил или, по-скоро, поел ангажименти към американската страна в контекста на стратегическото сътрудничество. Наред със закупуването на допълнителна ескадрила Ф-16, както и на сухопътна бронирана техника, изграждането на т.нар. комуникационен център или по-редно да си го кажем с истинското му име - команден щаб във Варна. Наред с това анализатори допускат и предоставянето на американска военноморска база на Черноморието (името на военноморска база в Атия, в близост до Черноморец, настойчиво се спряга). И не на последно място е категоричната заявка за активно участие в 

"новия" геополитически проект "Триморие" 

Всичко това означава укрепване на Източния фланг на НАТО, особено в Черноморската акватория. В този контекст особено внимание би трябвало да се обърне на последния елемент - т.нар. проект "Триморие" или "Три морета", включващ 12 държави между Балтийско, Адриатическо и Черно море - Естония, Литва, Латвия, Унгария, Полша, Австрия, Хърватия, Чешката република, Румъния, Словакия, Словения и България.

Самото име "Триморие" намеква за друг геополитически проект - "Интермариум" ("Междуморие"), който с откровената си липса на оргиналност по същество е продължение на тезата на бащата на британската геополитика Халфорд Макиндер. Тази теза в най-лаконичен вариант гласи следното: "Който управлява Източна Европа, командва Евразия; който управлява Евразия, командва Световния остров (Европа, Азия, Близкия Изток, Африка); който управлява Световния остров, контролира света." 

Тоест "ключът" към световната хегемония се намира в познатите географски граници на възкръсналия отново след повече от век проект "Триморие". Затова този проект изисква особено внимание. Би било политическо късогледство, граничещо с безразсъдство, ако се игнорира безспорно най-важният въпрос "Gui Bono?" (Кой печели), т.е. да потърсим 

защо и защо именно сега

 

се лансира този, алтернативен на Европейския съюз, геополитически проект?

Да започнем с приоритетите на "Триморие". Интегриране на енергийните и транспортните инфраструктурни проекти по оста Север-Юг. Второ, т.нар. кохезионни програми с цел засилване на единството на Европейския съюз, сякаш Брюксел не отговаря именно за това. Трето, най-значимият момент - бъдещото укрепване на трансатлантическото партньорство, или казано по друг начин - още по-тясно сътрудничество със САЩ.

Малко контекст, също както проекта "Интермариум", създаден през 20-те години на миналия век от полския държавен глава Джозеф Пилсудски, днес инициаторът на "Триморие" е сегашният президент на Полша Анжей Дуда. Целта на "Интермариум" бе превръщането на Полша в континентален хегемон, простиращ се от Финландия до Молдова, "абсорбирайки" (федеративно) Прибалтика, Източна Европа (Украйна, Белорусия, Унгария) и част от Балканите (Румъния и Югославия). Поради известни причини България не участва в този списък. Целта на проекта "Интермариум" бе изтласкването на Русия от Европа и нейното последващо фрагментиране. Както преди век, по времето на Пилсудски, така и днес, по времето на Дуда, подобен сценарий е нереалистичен. Но все пак да не забравяме една банална подробност в инструментариума на геополитиката - стратегическото мислене в едно необозримо бъдеще. 

И така стигаме до следващия въпрос: защо именно сега? В тази посока би трябвало да си спомним думите на френския президент Емануил Макрон за НАТО - "NATO is Вrain Dead", буквално преведено "НАТО е в мозъчна смърт", или ако използваме народния фолклор - "жив труп". Действително, гласовете за създаване на единна Европейска армия, еманципирана от опекунството на САЩ, чиито военни сили 75 години след края на Втората световна война и 30 години след края на Студената война продължават да бъдат в Европа, стават все по-отчетливи в ключови европейски столици.  

Тук се сблъскваме с неизбежната дилема: ако след създаването на Европейската армия, НАТО в сегашната си конфигурация претърпи трансформация или просто се разпусне (по подобие на Варшавския договор), в кои европейски страни биха се разположили американските войски? Имам подозрението, че авторите на "новия" геополитически проект "Триморие" биха могли да дадат отговор, когато му дойде времето.    

Не е ли странен акцентът върху  "трансатлантическото партньорство" в една съвсем ясно обоснована регионална инициатива? Не е ли именно това истинската причина за създаването на алтернативен регионален съюз, целящ 

задълбочаване на трансатлантическите връзки със САЩ

каквото и да означава това. Да си припомним, че по същия начин през 1949 г. бе създадена НАТО - на базата на отбранителен регионален съюз, създаден предната година - 1948-а, от Белгия, Холандия, Франция, Люксембург и Англия.           

Проблемът не е толкова в самата инициатива "Триморие", а че годината не е нито 1904-та, в която Халфорд Макиндер публикува своята "Heartland Theory", нито 1920-а, в която Пилсудски активно лансира проекта "Интермариум".  

Годината е 2020-а и геополитическите реалности съвсем не са същите. 

Една малка подробност. Сега живеем в термоядрена епоха. Живеем в особено деликатен момент. Защо?

Защото след излизането на САЩ от Договора за съкращаване на ракетите със среден и малък обсег стратегията на САЩ е последователна и амбициозна. В Средна и Източна Европа САЩ разполагат нови малки и средни ракети, нови командно-щабни пунктове, системи за ПВО и т.н.

Проблемът е, че по този начин опасността САЩ да превърнат 

Европа в ново бойно поле

- този път ядрено, става реална. Новата военна доктрина на Руската федерация е безапелационна: в случай на евентуална агресия срещу Русия (или нейни съюзници) всички обекти в Европа (и около нея), използвани от САЩ и НАТО, ще бъдат унищожени, като Русия си запазва правото на използване на ядрено оръжие при нанасяне на ответен удар. Нещо повече - в доктрината изрично се казва, че това се отнася и за командните центрове, какъвто би бил този във Варна - морската столица на България и третият по големина град в страната. 

Както бе изнесено в пресата по-рано тази година, американски стратегически бомбардировачи Б-1Б симулираха ядрен удар по руските военноморски бази в Крим. Това не бе изолиран случай. Колкото и апокалиптично да звучи, Пентагонът тренира конфликт с употреба на ядрени оръжия, в който САЩ е победител - без ядрените удари да предизвикат най-големия кошмар по време на Студената война, т.н. M.A.D. (Mutually Assured Destruction), гарантирано взаимно унищожаване, т.е. глобална ядрена зима. Прави впечатление, че Пентагонът не се стеснява да кани журналисти, отразяващи военни учения със сценарии, при които се използва ядрено оръжие срещу Русия. Такъв бе случаят "симулиран отговор с ядрено оръжие" на новата ракета с ниска радиоактивност W76-2, базирана на подводница.   

Дали българският политически елит - не само премиерът Борисов, но и президентът Радев, явен поддръжник на проекта "Триморие" - си дават сметка за последиците от постепенното превръщане на България в ключова фронтова държава при един бъдещ конфликт с Русия?

 




Гласувай:
2
1



1. apostapostoloff - Русия е военно джудже
03.11.2020 08:31
без значение и тежест в съвременния свят. Само няколко гламави българи все още не могат да осъзнаяттова.
цитирай
2. 1997 - В политическия шахмат Пентагонът разчита, че щаб в България е безусловно добър ход
03.11.2020 11:27
Ако Русия се надява, че България може да стане дружеска страна, няма да атакува враждебните каубои, скрили се зад гражданския щит- Варна. Ако Русия все пак ги атакува, при настоящата власт над медиите това ще бъде използвано за повод да се посее вражда към Русия.
Национално отговорна позиция е да не се допуска въвличане на България в антируски действия. Да не се допускат никакви военни части у нас, включително разузнавателни и управленчески. А идеята за използване на варненци за щит е направо мерзка.
Само с една рота еничари- българи, приели западни ценности и презиращи рода си, съпроводени от стотина- до хиляда наивници, водени от кариеристи, протестърите успяха да уплашат Борисов и да го накарат да сложи въже на нацията- това е визираното от автора "национално самоубийство". В блога те са подкрепяни от прости хора, които не могат да преценяват нищо извън примитивните си нагласи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1980306
Постинги: 3360
Коментари: 2183
Гласове: 987
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031