Безпокоят ме развалините на оглушалия от експлозии Идлиб. "Хуманитарна катастрофа, военни престъпления, Путин подкрепя най-варварския владетел след Сталин" - мантрите на Джордж Сорос (последната във "Файненшъл таймс") ехтят винаги, когато сирийската правителствена армия си възвръща окупирани територии. Неподготвени за последиците от сблъсъка в Сирия, неспазили мигрантското споразумение с Турция, евробюрократите не ми казват кой дестабилизира обстановката в Близкия изток. Форумите в мрежата  обаче са наясно: щатският милитаризъм и развихрилата се и с парите на Сорос "арабска пролет".

На 27 февруари "режимът" отблъсква настъпление на "Хаят Тахрир аш Шам", едно от имената на терористичната групировка "Джебхат ан Нусра", филиал на "Ал Кайда" в Сирийската Арабска Република - изтласкани в Идлиб, на страната й воюват хиляди чуждестранни наемници, включително руски. Загиват и са ранени 69 турски военни. Не е трябвало да са сред тях, не съобщили и координатите си. Като в компютърна игра пилоти на дронове кръстосват способности с оператори на руски ПВО комплекси. Подводници и фрегати с ракети "Калибър" разбъркват колодата на "демократоносците" в източната част на Средиземно море.

Постигнатият на 5 март в Москва разумен компромис между Русия и Турция не потвърди заключението на Руслан Трад, че спречкването в Идлиб е пролог към по-сериозен конфликт между двете само медийно близки държави. Никой наблюдател и политик не повдигна въпроса за "законното" присъствие на турски войски в чужда държава. И кой въоръжи смесилата се с терористите "сирийска свободна армия"? В никое предаване в електронните медии не прозвучаха такива въпроси. Затова послушах, погледах, попрелистих и ето каква е за мен работата.

Спретват размирици на Асад, след като не се съгласява през Сирия да преминат евтини енергоносители от Саудитска арабия към Европа. Предпочита да пласира родната суровина, "пазена" сега от САЩ. Добивът на Русия също е с по-висока себестойност и това й отърва. Натрисат на Асад ордите на Халифата и той убеждава Русия да воюва с тях на сирийска територия. Умело използва иранските милиции и кюрдските формирования срещу контингенти на интервенти - "съветници" и спецчасти от САЩ, Великобритания и Франция.

Със Сочинския меморандум от септември 2018-а турската страна се задължава, но не успява да отдели джихадистите в Идлиб от настъпващата с тях сирийска умерена опозиция и всички са бомбардирани от сирийската авиация. Девет години Асад отстоява независимостта на родината си с подкрепата на сирийския народ. Затова че се брани и бори е наричан "агресор". Добър - лош, опази целостта на държавата.

Либералнодемократичният Запад, който орева света за Крим, а си трае за Турция и ко в Сирия, само на думи е "борец против ИДИЛ". Уж от хуманни съображения НАТО отрича правото й да се защитава - сама и с чужда помощ. Призовава нея и руския й съюзник да спрат офанзивата срещу "умерените" и "неумерените" й съсипатели. Масирано излъчваните сърцераздирателни репортажи за дечица и майки, жертви на "ескалацията на сирийския режим", обаче нямат желания ефект. Те са от семейства на ислямисти, барикадирали се в училища и болници, където мирното население насила е жив щит. Не е забравена и сравнената със земята ИДИЛска "столица" Рака, подвиг на американските "борци".

Само изтеглянето на неканените е трайно решение, но не това е техният интерес. На първо място са апетитите на "миротворците" да участват във възстановяването на Сирия, разбирай в подялбата и усвояването на богатствата й. Зад "миролюбивите" им изявления прозира желанието да бъде притиснат Асад и Турция да се сбие с Русия. А с познатия си лозунг "ще платим, за да се спасим" съзерцателна Европа ми казва, че ликвидацията на "Ислямска държава" не й е приоритет. Поведението й по-скоро ми напомня Мюнхенския сговор през 1938 г. И заради него Близкият изток остава огнище на вражда и напрежение, международното право - отживелица, а групата на кимащите сърба либералнодемократичната попара на "праведници" като Джордж Сорос.