Москва трябва да стане източник на рискове и активен участник в блокада на Поднебесната
Дума 31. Юли 2018 , брой: 146
Американските медии активно обсъждат т.нар. стратегия на Кисинджър, станала известна тези дни. Според версията на изданието "Дейли бийст" 95-годишният бивш държавен секретар бил успял да я направи ключов елемент от външната политика на администрацията на Доналд Тръмп. Пет източника от администрацията на президента потвърдиха: планът на "патриарха на американската дипломация" цели да се използва Русия като страна-таран срещу Китай, заплашващ световната хегемония на САЩ. Според информации на американски журналисти този метод бил приет позитивно в екипа на Тръмп и именно с него се обясняват някои от действията на руското направление, пише РИА "Новости".
В тази схема на Русия се пада инструментална роля. Т.е. от Кремъл се очаква, че той ще се съгласи активно да участва в процес, който американските анализатори наричат "натикване на Китай в кутия", от която Поднебесната вече няма да успее да се измъкне. По същество, предлага се Русия да изпълни по отношение на Китай същата функция, която Украйна (според идеята) изпълнява по отношение на Русия - да бъде огнище на напрежение, източник на рискове и активен участник в евентуална икономическа или логистична блокада.
Слухове, че антикитайска сделка ще бъде под една или друга форма предложена на руското ръководство, имаше отдавна. За първи път обаче се появи "автор" на тази сделка. Струва си да се подчертае, пише РИА "Новости", че Белият дом, а също така офисът на Хенри Кисинджър не пожелаха да опровергаят материала на "Дейли бийст".
Едва ли ще узнаем някога истината за конкретните предложения на Кисинджър, които той е споделил лично с Тръмп. Но предположението за наличието на някакъв антикитайски дневен ред в основата на действията на президента на САЩ има едно безспорно предимство - то идеално обяснява всички действия, предприемани от американската страна спрямо Русия, в това число новите санкции и срещата в Хелзинки. Работата е там, че Тръмп не е съвсем обикновен преговарящ и представата му за начина на подписване на финансови и политически сделки излиза далеч извън рамките на конвенционалната дипломация.
Неговият метод на преговори е заплаха, при това максимално силна, а след това предлагане на съвсем мъничка отстъпка. В бизнеса този стил на преговори е довеждал до срив на цели сделки. В политиката пък този подход няма да даде добър резултат - клубът на велики държави е достатъчно малък, а последствията от развалените с всички отношения не могат "да се изтрият" чрез банкротство. Колкото до отношенията с Русия да не забравяме неколкократните предупреждения на президента Путин, че Москва от заплахи не се страхува.
Ако все пак информацията за "плана на Кисинджър" отговаря на истината, то рано или късно ще видим информационна подкрепа за този план: от една страна, ще се увеличава антикитайската истерия, а от друга - тезата, че при добри съюзнически отношения със САЩ руската икономика буквално ще цъфне.
Колкото и да са сладки обещанията за бонуси от "дружбата" с Вашингтон срещу Пекин, съгласието за изпълнение на "плана на Кисинджър" би било огромна грешка. Достатъчно е да погледнем Украйна, за да видим в какво се превръща страна, която се използва като "таран" срещу съседна велика държава. Нещо повече: всяка сделка със САЩ е огромен риск, свързан с това, че всякакви "исторически сделки" в съвременната американска политическа реалност могат да бъдат лесно прекратени в случай на смяна на президентската администрация.
Кисинджър и Бжежински са двамата автори на китайското икономическо чудо. Те не само убедиха администрацията на Никсън да използва Китай срещу СССР. Те успяха да направят така, че сделката на Никсън с Пекин да се спазва и от последвалите американски администрации.
За съжаление, съдейки по действията на администрацията на Тръмп, той самият и екипът все още вярват, че Русия може да бъде "впрегната" с помощта на санкционната тояга и дипломатическия морков в антикитайския дневен ред на Тръмп. Шансовете за реализирането на тази схема обаче са нулеви.