Постинг
30.07.2018 22:15 -
Балкански тревоги, отново. Въпросът е кой, дали и защо ще запали искрата
Дума 31. Юли 2018 , брой: 146 Зорница Илиева
Странно, само преди дни "Вашингтон пост" написа, че "до този момент не се знае какво точно са обсъдили Путин и Тръмп в рамките на двучасовата среща на 16 юли в Хелзинки", а в същото време "Ню Йорк таймс" (NYT) информира с конкретика, че двамата големи са си говорили за "онези европейците" и даже за "новия член на НАТО Черна гора".
Съобщенията, че президентът Тръмп изненадващо бил заявил, че "черногорците са агресивни" и дори е допуснал, че "ангажиментите ни да ги защитаваме може да ни въвлекат в Трета световна война", дали имат връзка с разменени мисли между руския и американския президент? Защото според NYT, цитиран и в турски медии, Путин попитал Тръмп дали знае, че "новият член на НАТО, Черна гора, е най-гъсто населената с мюсюлмани държава на Балканите, разбира се, след Турция".
Е, не само Тръмп не знае. Но Путин го посъветвал да помисли, защото "твоите млади американски войници, да пази Господ, в Третата световна война ще се сражават и отбраняват тази страна, която е пълна с мюсюлмани". Ако това е фалшива новина, тогава и NYT, и повечето турски медии съвсем са загубили мярката. А ако има доза истина в такива твърдения, тогава Балканите наистина са го закъсали. Някои вече определиха ситуацията като незавидна и под влияние на противостоенето между САЩ и Русия. Всъщност далеч по-вероятно звучат приписвани от NYT на Тръмп думи като "тези европейци са най-лошото, защото все са в небесата и гледат отгоре, а ние сме тези, които постоянно им пращаме пари. Все едно да бъдеш женен за За-За Габор или някоя подобна, на която всичко й се плаща, после тя те напуска и дори ти взема къщата". За сведение на младите поколения За-За Габор е холивудска звезда от унгарски произход с многобройни бракове зад Океана. Путин похвалил "Доналд" за "много смисленото сравнение" и определил ситуацията със "залъгват теб и всички данъкоплатци в Америка", а после се загрижил, че "толкова много мигранти има в Европа, че европейците вече не са европейци". Затова ли предложи съдействие на ЕС във връзка с мигрантската криза?
Каквото и да са си говорили в Хелзинки, каквото и да ни се внушава от именити коментатори, няма как да се обърне гръб на информации, които
напрягат ситуацията в нашия регион
и създават условия за напрежение. А това по исторически доказано правило поставя балканските народи в позиция на губещи и страдащи. Да се каже, че Балканите са в период на усложнена външна среда на сигурност не е достатъчно, за да се преодолеят съществуващите и назряващи конфликти в региона. Да се разчита, че ЕС ще преодолее липсата на самочувствие и ще си върне поне част от ангажиментите за сигурността на Балканите, които е предоставила от години на НАТО, т.е. САЩ, не е целесъобразно. Просто защото Брюксел отдавна не се изживява като геополитически играч по отношение на сигурността и военните дела. Говори се дори за липса на суверенитет и ситуация на зависимост от Вашингтон. Тогава какво да се говори за Балканите? Вече и на слепите им стана ясно, че регионът е подложен на влияния, чиято цел е откъсване от Русия и механизмите, които се използват, не са по-различни от познатите при други държави и ситуации. След като Москва разчита на православието, славянските корени и кирилицата, значи натискът, някои казват войната, ще е срещу православието, което изповядват като религия по-голямата част от балканските народи. След като трябва да се създаде НАТО-обръч около Русия и да се разпокъсват силите й, за да се доведе до невъзможност да отговаря адекватно на конфликти и кризи по места, тогава натискът е за скоростно членство в Атлантическия военен пакт на всички балкански страни. На този етап без Сърбия, защото там ситуацията с това членство е щекотлива поради НАТО-бомбардировките през 90-те години на миналия век. Сърбия ще бъде изолирана и обградена от членки на НАТО (като Русия), но морковчето ЕС ще й бъде поднасяно с цел приобщаване и интеграция към "западните ценности", което ще даде шанс да се преустановят традиционните й приятелски отношения с Москва.
Чуждите ръце
Като правило САЩ предпочитат да използват за постигане на целите си т.нар. "чужди ръце" и в балканския им сценарий това без съмнение са "албански ръце". Независимо дали става въпрос за Албания, Косово, Босна и Херцеговина или за "нашата" вече "Северна Македония". Именно затова редица наблюдатели са убедени, че идеята за "Велика Албания" ще е жива, докато САЩ с интересите си стоят на Балканите.
Всъщност какви са огнищата на напрежение в региона, които дават основание да се смята, че има вероятност от конфликтни ситуации, които усложняват отношенията Русия/САЩ и дават сигнали за сблъсък НАТО/Русия? За Русия, няма спор, последната надежда да запази влияние на Балканите е Босна и Херцеговина, БиХ, поради включената там Република Сръбска и самата Сърбия. В БиХ особено влияние има и Турция и се предполага, че тя ще играе в полза на Русия срещу натиска на САЩ. Не е много сигурно, защото Анкара е член на НАТО и не пропуска да подчертае, че би предпочела да съхрани съюзническите отношения с Вашингтон. Особено напоследък, когато се твърди, че отношенията й със САЩ са сложни и противоречиви. Което не пречи, според Анкара, да се поддържа постигнатият тактически съюз с Русия, при който съгласуват действия в Сирия, например, и развиват нормални търговско-икономически отношения, включително енергийни проекти. Въпрос на интереси, стратегически цели и отстояването им.
Апетити имат всички
Всъщност САЩ, Русия и Турция са приетите за основни играчи на Балканите, но свои амбиции за роля в региона имат и Китай, заради икономическата му експанзия към Европа, и Великобритания, и дори Ватикана например, колкото и да изглежда невероятно. За ЕС се спори дали е само наблюдател или наистина ще устои позиции за интегриране към Брюксел на балканските страни, макар и в перспектива. Поне Германия, по понятни причини, поддържа упорито този процес. Но открояващите се действия са на Вашингтон. В Албания се разчита на ресурсите на управляващите в момента, които наскоро дори предложиха създаването на база на НАТО на своя територия. Без значение, че Сали Бериша, бивш президент и премиер на страната, нарече премиера Еди Рама "предател" и го обвини, че е приел да бъдат настанени 600 хил. бежанци в Албания. Срещу съответно заплащане, разбира се. Управляващите са откровени американофили, за които подкрепата на САЩ е условие за политическо бъдеще и за реализация на т.нар. албанска мечта - всички албанци на Балканите в една държава. Стига да се получи американското "да".
За Черна гора е ясно, че вечният президент Мило Джуканович ще бъде "верен до гроб" на Вашингтон и няма да се отклонява от препоръките на натовския съюзник, САЩ. Съмненията за сенчесто минало се оказват дори полезни за продължителна политическа кариера. Страната е малка, населението е само 650 хил., армията й е около 2 хил., за които са достатъчни 100 млн. долара, но пристанището в Бар е ключово за контрол на Адриатика и удобен пристан за натовски кораби. Руснаците, обвинени за организиране на преврат срещу управляващите поради неодобрение на членството в НАТО на Подгорица, напускат страната и продават бизнеса си там. Народът е разделен в оценки и пристрастия, недоволството расте и никой не може да гарантира, че напрежението ще отшуми заради обещано светло бъдеще с НАТО и ЕС.
За Косово е достатъчно да се цитират изказвания, че е "лично владение на САЩ" и да се види впечатляващият паметник на президента Бил Клинтън в Прищина. Дори не е нужно да се споменава базата "Бондстийл", казват, най-голямата не само на Балканите. Отношенията Сърбия/Косово са толкова взривоопасни, че думата "война" се употребява по-често от добър ден, например. Убийството на Оливер Иванович, Косовска Митровица, или арестът на Марко Джурич, сръбски функционер, са само щрихи от провокативни процеси, които не само напрягат обстановката, но и не дават възможност да се намери компромисно решение на проблема Косово. Признаването му от страна на Белград е кауза, която се смята за обречена. Известно е, че всеки сръбски политик, който признае Косово за независима държава, няма бъдеще, не само политическо. Преговорите в Брюксел или Виена между Белград и Прищина за мирно уреждане на нормални отношения се точат без надежда за изход. Решението за преобразуване на силите за сигурност на Косово в косовска армия допълнително усложняват ситуацията. Информации за размяна на територии или подялба на Косово се появяват ката ден, включително чрез изявления на американския посланик в Прищина, но после се оказва, че това са само уловки за Белград, за да се сондират реакции. Сърбия е онзи трън в окото, който, заобиколен от съседи, членки на НАТО, все още не се е отказал от традиционните си връзки с Москва, не въвежда санкции за Русия, говори и отстоява суверенитет, няма намерение да се включва в НАТО, но твърди, че ще е готов за членство в ЕС до 2025 г. Както предвижда и Брюксел, ако оцелее като общност в бурните времена на геополитическото ни настояще. Ако ЕС е морковът, който се предлага на Белград, за да преодолее руското си приятелство, заплахите на сръбския район Санджак, че не признава Вучич за президент, Бърнабич за премиер и Дачич за външен министър, е онази тояга, която се размахва, когато има нужда от допълнителен натиск за постигане на определени цели. Повече напрежение в самата Сърбия е добре дошло за принудително приемане на дадени условия. Сюлейман Углянин, лидер на Националния съвет на бошняците в Сърбия и лидер на Партията на демократическото действие в Санджак, Югозападна Сърбия до границата с Косово, Черна Гора и БиХ, казва изведнъж, че "сръбската армия е реална заплаха за бошняците" и кани външния министър на Косово, Беджет Пацоли, да посети Нови Пазар, без да получи съответно разрешение от Белград. За Сърбия Санджак е Рашка област и преименуването не е официален акт, а исканията за въвеждане на автономия трудно биха се реализирали, ако наричаш Сърбия "фашистко образувание, което трябва да се демократизира с помощта на НАТО". Толкова е познато като средство за натиск, че няма нужда от пояснения. По-голямата част от населението на Санджак са мюсюлмани, които се наричат бошняци, а те и в този случай се използват като механизъм за постигане на дадени цели, т.е. интереси. Дали при посещението тези дни на премиера на Сърбия Ана Бърнабич във Вашингтон ще се разговаря и по темата Санджак или само за Косово?
И в двата случая се доказва за пореден път, че "чуждите ръце" на Балканите, които използва Западът, са мюсюлмани. Резултатът е разделени общества, етнически напрежения, религиозни противоречия и ситуации, които вещаят сблъсъци. Някои ги наричат войни. Други - революционни ситуации. Въпросът е кой, дали и защо ще запали искрата. Ако Хърватия е убедена, че с Албания са наистина "братя по оръжие", както казва президентката Колинда Грабар-Китарович при посещение в Тирана, тогава дали католиците ще са в един отбор с мюсюлманите в балканските неразбории? Или отново само се провокира с цел натиск, посочен отвън? А ако се погледне и вече "Северна Македония", тогава картината ще бъде ли по-различна? Защото одобрението на постигнатото споразумение за името на страната с Гърция в Собранието (парламента) и при предстоящия през есента референдум няма как да се получи, ако не са албанците с техните 5 партии в новопокръстената страна. А от това одобрение зависи поканата за членство в НАТО да стане фактическо членство в Алианса. Албанците са тези, които ще гласуват масово на референдума, защото така са призовани от лидерите си. Такива са правилата при този етнос. Техните партии крепят управляващите в страната и за тях членството в НАТО е от първостепенно значение, а не името. Друг въпрос е какво ще реши опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Дали ще бойкотира този референдум за "всенародно одобрение" или ще реши да призове привържениците си за участие? Защото и ВМРО-ДПМНЕ е заявила, че стратегическата цел е членство в ЕС и НАТО. Но смяната на името не се посреща с одобрение от привържениците й, а те са православни християни. Да се заложи въпрос за референдума като "Подкрепяте ли членството в НАТО и ЕС чрез договора с Гърция за името" предполага задължително отговор с "да" и тази уловка не е тайна за опозицията. Но натискът върху нея от страна на западни посланици в Скопие не е по-малък от този върху управляващите. Аргументът е
"времето изтича"
Казват, че албанските партии се забавлявали от пререканията и разправиите между управляващите от СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Сигурно, те нямат проблеми нито с името, нито с подкрепата отвън. Сигурно са наясно и с въпроса дали този референдум има само консултативен характер или резултатът от него ще бъде решаващ за членството в НАТО. А приемането на Македония в НАТО ще затвори обръча около Русия, включително Сърбия и така ще се реализира стратегическата цел за изолиране на тези православни държави. Дали това ще разсее опасенията от искра на Балканите? Едва ли. Разделението на етническа и религиозна основа е толкова явно и провокационно, че никакви упреци за национализъм, жертви на миналото или популизъм няма да стабилизират региона. Трудно може да се каже и че русофилството е породило езика на омразата, който нахлу на Балканите и радикализира част от мюсюлманите в региона. Въпросът е как и дали ще се отървем от него, за да не си повторим познати исторически събития.
Странно, само преди дни "Вашингтон пост" написа, че "до този момент не се знае какво точно са обсъдили Путин и Тръмп в рамките на двучасовата среща на 16 юли в Хелзинки", а в същото време "Ню Йорк таймс" (NYT) информира с конкретика, че двамата големи са си говорили за "онези европейците" и даже за "новия член на НАТО Черна гора".
Съобщенията, че президентът Тръмп изненадващо бил заявил, че "черногорците са агресивни" и дори е допуснал, че "ангажиментите ни да ги защитаваме може да ни въвлекат в Трета световна война", дали имат връзка с разменени мисли между руския и американския президент? Защото според NYT, цитиран и в турски медии, Путин попитал Тръмп дали знае, че "новият член на НАТО, Черна гора, е най-гъсто населената с мюсюлмани държава на Балканите, разбира се, след Турция".
Е, не само Тръмп не знае. Но Путин го посъветвал да помисли, защото "твоите млади американски войници, да пази Господ, в Третата световна война ще се сражават и отбраняват тази страна, която е пълна с мюсюлмани". Ако това е фалшива новина, тогава и NYT, и повечето турски медии съвсем са загубили мярката. А ако има доза истина в такива твърдения, тогава Балканите наистина са го закъсали. Някои вече определиха ситуацията като незавидна и под влияние на противостоенето между САЩ и Русия. Всъщност далеч по-вероятно звучат приписвани от NYT на Тръмп думи като "тези европейци са най-лошото, защото все са в небесата и гледат отгоре, а ние сме тези, които постоянно им пращаме пари. Все едно да бъдеш женен за За-За Габор или някоя подобна, на която всичко й се плаща, после тя те напуска и дори ти взема къщата". За сведение на младите поколения За-За Габор е холивудска звезда от унгарски произход с многобройни бракове зад Океана. Путин похвалил "Доналд" за "много смисленото сравнение" и определил ситуацията със "залъгват теб и всички данъкоплатци в Америка", а после се загрижил, че "толкова много мигранти има в Европа, че европейците вече не са европейци". Затова ли предложи съдействие на ЕС във връзка с мигрантската криза?
Каквото и да са си говорили в Хелзинки, каквото и да ни се внушава от именити коментатори, няма как да се обърне гръб на информации, които
напрягат ситуацията в нашия регион
и създават условия за напрежение. А това по исторически доказано правило поставя балканските народи в позиция на губещи и страдащи. Да се каже, че Балканите са в период на усложнена външна среда на сигурност не е достатъчно, за да се преодолеят съществуващите и назряващи конфликти в региона. Да се разчита, че ЕС ще преодолее липсата на самочувствие и ще си върне поне част от ангажиментите за сигурността на Балканите, които е предоставила от години на НАТО, т.е. САЩ, не е целесъобразно. Просто защото Брюксел отдавна не се изживява като геополитически играч по отношение на сигурността и военните дела. Говори се дори за липса на суверенитет и ситуация на зависимост от Вашингтон. Тогава какво да се говори за Балканите? Вече и на слепите им стана ясно, че регионът е подложен на влияния, чиято цел е откъсване от Русия и механизмите, които се използват, не са по-различни от познатите при други държави и ситуации. След като Москва разчита на православието, славянските корени и кирилицата, значи натискът, някои казват войната, ще е срещу православието, което изповядват като религия по-голямата част от балканските народи. След като трябва да се създаде НАТО-обръч около Русия и да се разпокъсват силите й, за да се доведе до невъзможност да отговаря адекватно на конфликти и кризи по места, тогава натискът е за скоростно членство в Атлантическия военен пакт на всички балкански страни. На този етап без Сърбия, защото там ситуацията с това членство е щекотлива поради НАТО-бомбардировките през 90-те години на миналия век. Сърбия ще бъде изолирана и обградена от членки на НАТО (като Русия), но морковчето ЕС ще й бъде поднасяно с цел приобщаване и интеграция към "западните ценности", което ще даде шанс да се преустановят традиционните й приятелски отношения с Москва.
Чуждите ръце
Като правило САЩ предпочитат да използват за постигане на целите си т.нар. "чужди ръце" и в балканския им сценарий това без съмнение са "албански ръце". Независимо дали става въпрос за Албания, Косово, Босна и Херцеговина или за "нашата" вече "Северна Македония". Именно затова редица наблюдатели са убедени, че идеята за "Велика Албания" ще е жива, докато САЩ с интересите си стоят на Балканите.
Всъщност какви са огнищата на напрежение в региона, които дават основание да се смята, че има вероятност от конфликтни ситуации, които усложняват отношенията Русия/САЩ и дават сигнали за сблъсък НАТО/Русия? За Русия, няма спор, последната надежда да запази влияние на Балканите е Босна и Херцеговина, БиХ, поради включената там Република Сръбска и самата Сърбия. В БиХ особено влияние има и Турция и се предполага, че тя ще играе в полза на Русия срещу натиска на САЩ. Не е много сигурно, защото Анкара е член на НАТО и не пропуска да подчертае, че би предпочела да съхрани съюзническите отношения с Вашингтон. Особено напоследък, когато се твърди, че отношенията й със САЩ са сложни и противоречиви. Което не пречи, според Анкара, да се поддържа постигнатият тактически съюз с Русия, при който съгласуват действия в Сирия, например, и развиват нормални търговско-икономически отношения, включително енергийни проекти. Въпрос на интереси, стратегически цели и отстояването им.
Апетити имат всички
Всъщност САЩ, Русия и Турция са приетите за основни играчи на Балканите, но свои амбиции за роля в региона имат и Китай, заради икономическата му експанзия към Европа, и Великобритания, и дори Ватикана например, колкото и да изглежда невероятно. За ЕС се спори дали е само наблюдател или наистина ще устои позиции за интегриране към Брюксел на балканските страни, макар и в перспектива. Поне Германия, по понятни причини, поддържа упорито този процес. Но открояващите се действия са на Вашингтон. В Албания се разчита на ресурсите на управляващите в момента, които наскоро дори предложиха създаването на база на НАТО на своя територия. Без значение, че Сали Бериша, бивш президент и премиер на страната, нарече премиера Еди Рама "предател" и го обвини, че е приел да бъдат настанени 600 хил. бежанци в Албания. Срещу съответно заплащане, разбира се. Управляващите са откровени американофили, за които подкрепата на САЩ е условие за политическо бъдеще и за реализация на т.нар. албанска мечта - всички албанци на Балканите в една държава. Стига да се получи американското "да".
За Черна гора е ясно, че вечният президент Мило Джуканович ще бъде "верен до гроб" на Вашингтон и няма да се отклонява от препоръките на натовския съюзник, САЩ. Съмненията за сенчесто минало се оказват дори полезни за продължителна политическа кариера. Страната е малка, населението е само 650 хил., армията й е около 2 хил., за които са достатъчни 100 млн. долара, но пристанището в Бар е ключово за контрол на Адриатика и удобен пристан за натовски кораби. Руснаците, обвинени за организиране на преврат срещу управляващите поради неодобрение на членството в НАТО на Подгорица, напускат страната и продават бизнеса си там. Народът е разделен в оценки и пристрастия, недоволството расте и никой не може да гарантира, че напрежението ще отшуми заради обещано светло бъдеще с НАТО и ЕС.
За Косово е достатъчно да се цитират изказвания, че е "лично владение на САЩ" и да се види впечатляващият паметник на президента Бил Клинтън в Прищина. Дори не е нужно да се споменава базата "Бондстийл", казват, най-голямата не само на Балканите. Отношенията Сърбия/Косово са толкова взривоопасни, че думата "война" се употребява по-често от добър ден, например. Убийството на Оливер Иванович, Косовска Митровица, или арестът на Марко Джурич, сръбски функционер, са само щрихи от провокативни процеси, които не само напрягат обстановката, но и не дават възможност да се намери компромисно решение на проблема Косово. Признаването му от страна на Белград е кауза, която се смята за обречена. Известно е, че всеки сръбски политик, който признае Косово за независима държава, няма бъдеще, не само политическо. Преговорите в Брюксел или Виена между Белград и Прищина за мирно уреждане на нормални отношения се точат без надежда за изход. Решението за преобразуване на силите за сигурност на Косово в косовска армия допълнително усложняват ситуацията. Информации за размяна на територии или подялба на Косово се появяват ката ден, включително чрез изявления на американския посланик в Прищина, но после се оказва, че това са само уловки за Белград, за да се сондират реакции. Сърбия е онзи трън в окото, който, заобиколен от съседи, членки на НАТО, все още не се е отказал от традиционните си връзки с Москва, не въвежда санкции за Русия, говори и отстоява суверенитет, няма намерение да се включва в НАТО, но твърди, че ще е готов за членство в ЕС до 2025 г. Както предвижда и Брюксел, ако оцелее като общност в бурните времена на геополитическото ни настояще. Ако ЕС е морковът, който се предлага на Белград, за да преодолее руското си приятелство, заплахите на сръбския район Санджак, че не признава Вучич за президент, Бърнабич за премиер и Дачич за външен министър, е онази тояга, която се размахва, когато има нужда от допълнителен натиск за постигане на определени цели. Повече напрежение в самата Сърбия е добре дошло за принудително приемане на дадени условия. Сюлейман Углянин, лидер на Националния съвет на бошняците в Сърбия и лидер на Партията на демократическото действие в Санджак, Югозападна Сърбия до границата с Косово, Черна Гора и БиХ, казва изведнъж, че "сръбската армия е реална заплаха за бошняците" и кани външния министър на Косово, Беджет Пацоли, да посети Нови Пазар, без да получи съответно разрешение от Белград. За Сърбия Санджак е Рашка област и преименуването не е официален акт, а исканията за въвеждане на автономия трудно биха се реализирали, ако наричаш Сърбия "фашистко образувание, което трябва да се демократизира с помощта на НАТО". Толкова е познато като средство за натиск, че няма нужда от пояснения. По-голямата част от населението на Санджак са мюсюлмани, които се наричат бошняци, а те и в този случай се използват като механизъм за постигане на дадени цели, т.е. интереси. Дали при посещението тези дни на премиера на Сърбия Ана Бърнабич във Вашингтон ще се разговаря и по темата Санджак или само за Косово?
И в двата случая се доказва за пореден път, че "чуждите ръце" на Балканите, които използва Западът, са мюсюлмани. Резултатът е разделени общества, етнически напрежения, религиозни противоречия и ситуации, които вещаят сблъсъци. Някои ги наричат войни. Други - революционни ситуации. Въпросът е кой, дали и защо ще запали искрата. Ако Хърватия е убедена, че с Албания са наистина "братя по оръжие", както казва президентката Колинда Грабар-Китарович при посещение в Тирана, тогава дали католиците ще са в един отбор с мюсюлманите в балканските неразбории? Или отново само се провокира с цел натиск, посочен отвън? А ако се погледне и вече "Северна Македония", тогава картината ще бъде ли по-различна? Защото одобрението на постигнатото споразумение за името на страната с Гърция в Собранието (парламента) и при предстоящия през есента референдум няма как да се получи, ако не са албанците с техните 5 партии в новопокръстената страна. А от това одобрение зависи поканата за членство в НАТО да стане фактическо членство в Алианса. Албанците са тези, които ще гласуват масово на референдума, защото така са призовани от лидерите си. Такива са правилата при този етнос. Техните партии крепят управляващите в страната и за тях членството в НАТО е от първостепенно значение, а не името. Друг въпрос е какво ще реши опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Дали ще бойкотира този референдум за "всенародно одобрение" или ще реши да призове привържениците си за участие? Защото и ВМРО-ДПМНЕ е заявила, че стратегическата цел е членство в ЕС и НАТО. Но смяната на името не се посреща с одобрение от привържениците й, а те са православни християни. Да се заложи въпрос за референдума като "Подкрепяте ли членството в НАТО и ЕС чрез договора с Гърция за името" предполага задължително отговор с "да" и тази уловка не е тайна за опозицията. Но натискът върху нея от страна на западни посланици в Скопие не е по-малък от този върху управляващите. Аргументът е
"времето изтича"
Казват, че албанските партии се забавлявали от пререканията и разправиите между управляващите от СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Сигурно, те нямат проблеми нито с името, нито с подкрепата отвън. Сигурно са наясно и с въпроса дали този референдум има само консултативен характер или резултатът от него ще бъде решаващ за членството в НАТО. А приемането на Македония в НАТО ще затвори обръча около Русия, включително Сърбия и така ще се реализира стратегическата цел за изолиране на тези православни държави. Дали това ще разсее опасенията от искра на Балканите? Едва ли. Разделението на етническа и религиозна основа е толкова явно и провокационно, че никакви упреци за национализъм, жертви на миналото или популизъм няма да стабилизират региона. Трудно може да се каже и че русофилството е породило езика на омразата, който нахлу на Балканите и радикализира част от мюсюлманите в региона. Въпросът е как и дали ще се отървем от него, за да не си повторим познати исторически събития.
Командирът на „Ахмат“: Когато ковчезите ...
В БОРОВАТА ТИШИНА
Нощни експлозии над кримския Джанкой: по...
В БОРОВАТА ТИШИНА
Нощни експлозии над кримския Джанкой: по...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари