Външната политика на Си Цзинпин -изграждането на глобално общност с обща съдба и различен тип международни отношения
Дума 31. Януари 2018 , брой: 21 проф. Се Тао от Института по английски език и международни изследвания към Пекинския университет

Президентът Си Цзинпин заяви в отчетния си доклад на XIX конгрес на китайската компартия миналия октомври, че социализмът с китайска специфика навлиза в нова епоха.
Какво означава тази нова епоха във външната политика на Китай? За да си отговорим на този въпрос, трябва да си припомним за действията на Си на международната сцена от 2012 г., когато той застана начело на страната. Нито един китайски лидер не е успявал да доведе толкова много чуждестранни държавни глави в Поднебесната. За някакви си пет години Си проведе пет големи международни срещи на високо равнище: Четвъртата конференция на Съвещанието за сътрудничество и доверие в Азия (май 2014 г.), Форумът на азиатско-тихоокеанското сътрудничество (ноември 2014 г.), срещата на Г-20 в Ханчжоу (септември 2016 г.), Форумът за международно сътрудничество "Един пояс, един път" (май 2017 г.) и деветата среща на върха на БРИКС (септември 2017 г.). Освен това на 3 септември 2015 г. 30 държавни и правителствени глави се събраха в Пекин, за да присъстват на военен парад в чест на 70-та годишнина от победата над Япония във Втората световна война (1939-1945 г.). Нещо повече нито един китайски лидер не е направил толкова много визити по света за толкова кратък срок. От 2013 г. Си 28 пъти е пътувал в чужбина, посещавайки пет континента, 56 държави, а също така централите на най-големите международни и регионални организации.
Още първият мандат на Си като президент ознаменува началото на нова епоха в китайската външна политика, но тя не се изчерпва

само с взрив на дипломатическа активност.

Си Цзинпин наложи четири нови идеи в китайската външна политика. Това са новият тип на отношения между великите държави, дипломацията на велика държава с китайска специфика, изграждането на глобално общност с обща съдба и нов тип международни отношения. Нито един китайски лидер до момента не е натоварвал чуждестранните анализатори с толкова много работа. Те без умора се опитваха да осъзнаят смисъла и последствията от тези концепции. Освен това, никога по-рано Поднебесната не е оказвала такова влияние върху развитието на световната икономика. При Си Цзинпин китайската страна стана инициатор на създаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Фондът "Път на коприната" и Нова банка за развитие - това са три международни финансови институции с общ капитал над 200 млрд. долара. Едновременно с това той започна осъществяването на инициативата "Един пояс, един път" - небивал по мащабите си план за развитието на транспортната инфраструктура на целия Евроазиатски континент.
Всички тези усилия, взети заедно, могат да бъдат охарактеризирани като китайска външната политика ала Си Цзинпин. Нито един китайски лидер през последните две десетилетия не е играл толкова значима роля "под небесата". И с увереност може да се каже, че никога преди китайският народ не се е гордял така със своята страна, както днес.
И така ние видяхме какво ново се е случило през последните 5 години. А каква ще бъде външната политика на Китай в близките 5 или 10 години? Някои намеци се съдържат в доклада на Си Цзинпин пред конгреса. В този важен документ не само се говори за постиженията на миналото, но в общи черти се излагат приоритетните задачи за бъдещето. В доклада 27 пъти се споменава за "великото възраждане на китайската нация", 6 и 5 пъти - съответно "глобално общество с обща съдба" и инициативата "Един пояс, един път". Впрочем, далеч по-важен е фактът, че тези три формулировки са записани в устава на партията като поправки, приети на конгреса. При това понятието "велика държава" се споменава 7 пъти, а за "отношения от нов тип с великите държави" не се говори въобще. Формулировката "международни отношения от нов тип" се среща в доклада два пъти. Взети заедно тези признаци сочат, че

"великото възраждане на китайската нация" ще бъде главният приоритет

на Пекин до 2049 г., когато ще се отбележи 100-годишният юбилей на комунистически Китай. Към този момент, както става ясно от доклада, Поднебесната ще бъде "съвременна могъща социалистическа държава". Според Си Цзинпин "навлизането на социализма с китайска специфика в нова епоха означава, че китайската нация ... посреща велик скок: изправила се е на крака, започнала е да живее по-добре и се превръща в силна и могъща нация".
Но китайската мечта за национално възраждане далеч не се свежда само до възстановяването на миналото величие на страната. Напротив, Пекин е изпълнен с решителност да преобрази целия свят в "общност с обща съдба", по-конкретно чрез инициативата "Един пояс, един път" и чрез създаването на международни отношения от нов тип. Този план не е създаден само за една страна, макар тя да е най-голямата по население. Става дума за безпрецедентна мащабна и смела концепция за цялото човечество. Нито една държава в историята, включително Римската и Британската империя или САЩ, не са предлагали нещо подобно на света. Настоящата програма е заявката на Китай за световно лидерство. Следователно Китай, придобивайки богатство и могъщество, ще обяви

началото на нова ера и в международната политика.

Но наистина ли ще обяви нова ера? Идеите и реалността се разделят понякога от дълбока и дори непреодолима бездна. Преди всичко трябва да се отбележи, че изчезването от доклада на концепцията "отношения от нов тип с великите държави" (на първо място САЩ) въобще не означава, че Вашингтон може да бъде отписан от сметките. Напротив, САЩ, които днес са водеща световна държава, са единствената страна, която може фундаментално да повлияе на бъдещето на Китай. Ако Вашингтон не пожелае да дели властта с Пекин или настоява за универсалността на либералната демокрация, отказвайки да признае "хармоничното многообразие" (това определение за пръв път е вкарано в употреба от бившия премиер Вън Цзябао по време на посещението му в САЩ през 2003 г.), двете страни в крайна сметка могат да паднат жертва на великодържавното съперничество.
Второ, Китай има сложни отношения със съседите, например с Япония и Бирма. Проблемите пред китайските ръководители най-нагледно се проявяват на Китайския полуостров. Северна Корея, както по всичко изглежда, се е превърнала от фалшив приятел на Пекин в реален враг, а Южна "от потенциален приятел в потенциален враг. Пекин може да си избира приятелите и враговете, но не може да си избира съседите. Ако КНР, а и всяка друга страна, бъде обкръжена от неприятелски страни, на нея въобще няма да й е до световни амбиции.
Трето, във външната политика Китай, изглежда, изхожда от това, че тесните икономически връзки по естествен начин ще доведат до сближаване. Но отношенията на Пекин с Вашингтон, Токио и Брюксел показват, че това предположение е напълно невярно. Ще цитираме критичната забележка на Самюел Хънтингтън за американската политика през 60-те години на ХХ век: икономическото сътрудничество и взаимното доверие в политическата сфера са

"две независими една от друга цели

и напредъкът по една от тях няма връзка с напредъка по другата". Китайският внос, инвестициите, кредитите и помощта могат да доведат до икономическа зависимост на страните реципиенти от Поднебесната, но в политическата област такава зависимост много често се обръща в недоволство, а не в политическо доверие. Ако Китай не преодолее ситуацията "горещо в икономиката, студено в политиката", когато тесните икономически връзки се съпровождат с трудности в политическите отношения, той може да остане сам - макар и велика държава, но изолирана, предизвикваща недоверие и неприязън. Вероятно, президентът Си Цзинпин е готов и способен в близките пет години ефективно да реши тази и много други проблеми. Ако е така, международната политика наистина ще навлезе в нова епоха. 

Под тази статия, публикувана в БГНЕС, написах коментар, който ще пествам и тук.
"Изключително интересна статия! Нейният лайтмотив може да бъде определен така: китайските наради, Китайската комунистическа партия, нейният последен 19-ти конгрес са се превърнали вече в творци на идеи за оцеляването на човечеството и неговото „светло бъдеще”(тук кавичките не изразяват иронично отношение към даденото определението). Смисълът на статията може да бъде по-дълбоко осъзнат, ако се съпостави с друго едно епохално събитие: новият, юбилеен доклад „Come On! (Давай!) Капитализъм , късогледство, население и разрушаване на планетата” на Румския клуб. Автори на доклада (220 страници) са двамата му президенти: Ернст Вайцзекер и Андерс Вийткман в сътрудничество с още 34 други членове на клуба. Лайтмотив на доклада, формулиран от хора, които не са и не желаят да бъдат марксисти е: капитализмът е изживял времето си, не е способен да предложи варианти за оцеляване на човечеството, както и за прогресивното му развитие. Това което те предлагат в замяна на афишираните буржоазни идеологеми са идеи, също така не надхвърлящи равнището на дребнобуржоазната идеология: хем вълкът да е сит, хем агнето - цяло.
Показателно е, че за българските масмедии въпросният Доклад все още е „Terra incognita”. Смятам, че БГНЕС е медията, която трябва да му даде гласност, обективен и абсолютно безпристрастен коментар.