Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2017 20:16 - Скръбта на една империя. Кралят е гол и никой нe предлага лозов лист
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 742 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Дума 29. Декември 2017 , брой: 252 Проф. Ивайло Груев Отава, Канада

"Сляпата вяра във властта е най-големият враг на истината"
Алберт Айнщайн

"След като правителството се ангажира с принципа за заглушаване на гласа на опозицията, той има само един път - все по-репресивни мерки, докато се превърне в източник на терор за всички свои граждани, създавайки една страна, в която всеки живее в постоянен страх "
Хари Труман
(Изказване пред Конгреса за вътрешната сигурност на Съединените щати, 8 август 1950 г.)


На 21 декември 2017 г. Общото Събрание на Организацията на Обединените нации гласува американския план за преместване на посолството на САЩ в Йерусалим - учудващо със 128 гласа срещу резолюцията. Немислимото се случи. Всички съюзници на НАТО, без изключение, не подкрепиха лидера на демократичния свят. Тридесет и пет държави се въздържаха, включително пет държави от ЕС. Може би най-обидният факт бе, че най-близките съседи и търговски партньори на Съединените щати - Канада и Мексико, не предоставиха очакваната подкрепа. Нещо повече, мексиканският посланик остро разкритикува резолюцията от подиума на ООН.
Безусловно това бе откровен бунт срещу хегемонията на Съединените щати. Въпреки суровото предупреждение на Ники Хейли (американският посланик на САЩ в ООН), идваща от страната домакин на ООН, което звучеше повече като закана от Кръстника, отколкото като думи в добрата традиция на дипломатическия дискурс. Тя безцеремонно заяви: Вашингтон няма да забрави кои държави "обидиха" САЩ. Това предупреждение бе пренебрегнато от безпрецедентен брой страни - 128 гласували против плана на САЩ.
Не по-малко учудващо бе поведението на Ники Хейли (родена Нимрата Ники Рандава), която изглежда не бе усвоила нито в Пенджаб в Индия, нито по-късно в Южна Каролина, където стана първата жена губернатор, азбуката на дипломацията. Най-добрата стратегия в подобни случаи, ако перифразираме известната максима, е: Нищо не затвърждава авторитета на властта толкова, колкото мълчанието. На всеки би трябвало да е ясно, че мълчанието на един себеуважаващ се хегемон би звучало като оглушителен гръм.
Един по-малко уважаващ се хегемон би си позволил да реагира дори като раздразнен тийнейджър.
Реакцията на Ники Хейли беше симптоматична за сегашното състояние на влиянието и авторитета на САЩ в световен мащаб. Тази реакция демонстрира

един уязвен хегемон

все още живеещ в сянката на отмиращата имперска слава. Резултатът от гласуването бе логичен. Днес светът е променен. Старите правила и геополитически конфигурации вече не са адекватни и не могат да формират днешния глобален световен ред. Равновесието на силите в света е променено. Самоувереният триумфализъм на американския политически елит в началото на 90-те години, който смело обяви "Края на историята", възхищавайки се на конфортния вакуум на еднополюсния свят, е в миналото. Там е и също така триумфално провъзгласеният Нов американски век (New American Century) - 21 век, принадлежащ на Америка.
Днес тази неоконсервативна мантра иронично произведе точно обратните резултати.
Едва ли има нужда да дешифрираме символичното значение на широко обсъжданата фотография, която някои сериозни коментатори определиха като новата "Ялта" 2 на Близкия изток - фотография, публикувана месец преди съдбоносното гласуване в Ню Йорк. Само преди десетилетие подобна снимка би била напълно немислима. Тази фотография запечата едно ново равновесие на силите. Днес на мястото на САЩ (Рузвелт), на Великобритания (Чърчил) и на Съветския съюз (Сталин) се появиха Ердоган, Рохани и Путин, които обявиха края на мащабните военни действия в Сирия.
Регионалният пъзел на Близкия изток не прави изключение. Сaмо един пример - появата на БРИКC. Днес петте страни от БРИКC (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) се превърнаха в икономически локомотив на 21 век. Техният БВП се равнява на 20% от световния брутен вътрешен продукт, те представляват 42.5% от световното население - 3.6 милиарда души. Известен факт е, че общият БВП на БРИКС е 37 трилиона долара - два пъти повече от този на САЩ. Само след две години той ще достигне внушителния размер от 50 трилиона щатски долара.
Възможно ли е тези тенденции да бъдат пренебрегвани?
Ето някои

мрачни прогнози от Голдман Сакс

и Световната банка.
През 2010 г. четири от петте най-големи икономики в света бяха част от Запада. През 2050 г. Съединените щати ще бъдат единствената западна сила между петте най-големи икономики в света.
Kолективният БВП на четирите водещи развиващи се страни (БРИКC - Бразилия, Русия, Индия и Китай) до 2032 г. ще се изравни с този на днешните водещи западни държави (САЩ, ЕС, Канада и т.н.). Въпреки че САЩ ще бъдат номер две през 2050 г., икономиката им ще бъде многократно по-малка от тази на Китай.
Световната банка прогнозира, че щатският долар ще загуби световното си господство до 2025 г., докато доларът, еврото и китайският ренминби (юан) ще станат съ-равни в една "валутна" парична система.
Следователно, 21 век изглежда много по-скоро като китайски, отколкото като американския век. Много прогнози, включително и на МВФ, предвиждат Китай да стане най-голямата икономика в следващите 5 години. И не на последно място през 2050 г. китайският БВП ще бъде два пъти по-голям от този на САЩ - 80 трилиона щатски долара срещу 40 трилиона долара.
Безспорно, най-тревожен е фактът, че през същата 2050 г. държавният дълг на САЩ ще достигне 400% от БВП - за информация на читателите, днес в България това съотношение е около 20%.
Тези тенденции не се ограничават единствено до икономическата сфера. Доминиращите днес архетипи и ценности (като любимите евроатлантически) също са обект на ревизия. Глобализацията, базираща се на прословутия "Вашингтонски консенсус" на Милтън Фридман, отдавна вече не е универсалната икономическа панацея. Тя, както и нейната културна матрица - изкривена версия на либерализма и мултикултурализма,

все по-често е отхвърляна от националните елити

в основните страни от Централна и Източна Европа като Унгария, Полша, Австрия, Словакия и др. Националистическите и десните партии завземат политически терен там, където "ереста" на суверенитета, националните интереси и политиката на идентичност, основаващи се на традиционните културни корени, търсят реванш и стават неразделна част от обществения дискурс.
И не на последно място, нека хвърлим поглед върху днешна Русия. Борис Елцин е мъртъв и сегашният "окупатор" на Кремъл (прероденият Антихрист, според западното русофобско медийно цунами) напук на всички природни закони и логика се противопоставя на естествения процес на застаряване. Освен това, противно на своя предшественик, отказва да бъде постоянно пиян.
Не е изненадващо, че 17-те разузнавателни агенции (включително ЦРУ) не предвидиха резултата от гласуването в ООН и по този начин не успяха да предупредят Държавния департамент и Белия дом. Вероятното обяснение е, че ca били заети

да докажат руската намеса

в президентските избори в САЩ през ноември миналата година. Предполагам, че това е така. Все пак да не забравяме очевидния факт, че в наши дни "упражнявания от Русия контрол над умовете" (Russian mind control) наистина е съществен фактор не само в политическия, но и във всекидневния живот в САЩ. Според ABC News, през октомври 2017 г. 57-годишeн мъж от Калифорния намушка майка си 42 пъти, защото бе, цитирам: "под руски контрол на ума". Той каза: "Гласовете ми бяха казали да убия майка си. Направих това, което ми казаха, аз убих собствената си майка"...
Сега, малко по-сериозно. Това което се случи на 21 декември 2017 г., бе дълбоко символично. САЩ все още са безспорен лидер на "Демократичния свят". Но има нюанс. Клубът на Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство, Канада) бе заменен с новия Г-7, съставен от Съединените щати и Израел и подкрепен предимно от Микронезия: Науру, Палау, Того, Микронезия, Маршалските острoви както и Гватемала и Хондурас. Проблемът не е, че това са острови с незначително население, някои от които с едва 10 000 души. Проблемът е в географията на този клуб.
Няма вече лозя, а оттам и лозови листа.
Представителите на новия Г-7 вероятно са склонни да предложат палмово листо, но то едва ли би могло да скрие очевидния факт.
Кралят е гол. 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3034489
Постинги: 3517
Коментари: 2406
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031