Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2017 22:04 - Необходима е алтернативна политика по доходите. България е страна на масова бедност и несправедливост
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 25. Октомври 2017 , брой: 209 Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН
Днес в мизерия живеят 75% от българите. Тежи им оскотяващата бедност, всеобщата несправедливост, безхаберието на управниците, чувството за изоставеност и безперспективност, отвратени са от престъпността и корупцията. В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Това подкопава дълбоко националното самочувствие.
Всеки познавач на икономиката знае, че решението на днешните ни тежки социално-икономически проблеми е в ускорения икономически растеж от 7-8-9% в продължение на 10-15 и повече години. Това обаче изисква огромни многомилиардни инвестиции, структурна и технологична модернизация на икономиката, квалификация и преквалификация на 3-4 милиона души, рязко подобрение в работата на институциите, форсирано развитие и модернизация на здравеопазването, образованието, науката и иновациите, съвременна инфраструктура, ограничаване на престъпността и корупцията и много години.
А милионите бедстващи българи, лъгани вече 28 години, че България ще се превърне в Балканска Швейцария, не могат да чакат още 10-15 или повече години, докато икономиката живне. Те искат, макар и скромно, подобрение, но още днес. Това означава още през тази и следващите 2-3 години.

Чудеса в икономиката обаче няма!

Главна краткосрочна цел на икономическата политика на всяко българско правителство трябва да бъде НАЧАЛО НА СКРОМНО ПОДОБРЕНИЕ в живота на хората, което да се почувства към края на 2018 и през 2019 година. Макар и все още слабо, то трябва да става все по-осезателно през следващите години. Това може да подейства успокояващо върху напрегнатото и тревожно обществено съзнание. Такова скромно, но спешно подобрение може да се постигне само чрез съществена промяна в политиката по доходите и в данъчната политика.
Друг изход обаче няма. През последните 28 години е натрупана огромна несправедливост в обществения организъм, че се налага бърза хирургическа намеса. Без такава намеса ще има социална експлозия. Защото у нас се наслагват две социални злини: България е едновременно и най-бедната, и с най-голямо доходно неравенство в ЕС. Това поражда социална мизерия.
Целият свят е изправен пред гигантски промени поради растящото неравенство между бедни и богати. Числата за това неравенство са шокиращи. Те присъстват напоследък постоянно в дневния ред на Световния икономически форум в Давос. Неравенство, което ще предизвика невиждани по мащаби глобални социални експлозии, ако не се вземат спешни и радикални мерки за неговото туширане. Защото търпението на унизените няма да е безкрайно!
Препоръчаното преразпределение не е драматично, но все пак е едно начало. Дори за предлаганата от мен скромна промяна е лесно да се каже, но ще е трудно да се направи. Защото засяга конфликтни интереси и ще е болезнено за богатите. Независимо от това повече не може да се търпи! Трябва незабавно да се действа! Политиците ще допуснат фатална грешка, ако продължават да си затварят очите пред жестоките реалности на днешна България.
България е най-бедната страна в ЕС. Доходите ни са два пъти по-ниски от това, което трябва да са при нашата производителност. Производителността на труда у нас е 48% от тази в ЕС, а средните ни доходи са 22-24% от техните. Малко по-различна, но сходна е картината по брутна добавена стойност на заето лице. По законите на икономиката производителността и доходите трябва да се движат рамо до рамо. Нарушението на това изискване е икономически погрешно и социално несправедливо. Не е възможен социален мир, ако това несъответствие е трайно и голямо! А то е такова вече 28 години. Българското правителство трябва да провежда политика на постепенно сближаване със средните доходи в ЕС, в съответствие с нашата производителност. Делът ни по доходи спрямо ЕС трябва да се приближава до този по производителност.

Това изисква алтернативна политика

по разпределение на новата стойност между печалба на работодателите и заплата на наемния труд с цел - повишаване дела на заплатите. През следващите десетина години трябва да се преодолее натрупаното от години силно изоставане на заплатите от производителността на труда. Това може да се постигне само чрез ускорено изпреварващо нарастване на заплатите пред производителността. Подобно форсирано нарастване на заплатите обаче няма да е благодеяние за трудовите хора, "щедър" подарък на богатите за бедните, а връщане на несправедливо отнетото от тях или недодаденото им. Това означава възстановяване на поруганата справедливост. Същото важи и за пенсиите.
Бизнесът постъпваше непочтено, меко казано, спрямо наемния труд 26-27 години, като потискаше прираста на заплатите далеч зад прираста на БВП. Той се опитва да го прави и сега. Както казах, недаденото трябва да се даде, макар и със закъснение, чрез форсирано повишение на заплатите над производителността през следващите 10-15 години. Друг начин няма. Бизнесът досега си затваряше очите за връзката между производителност и доходи и налагаше продължително изоставане на растежа на заплатите след растежа на производителността.
След като прецени, под обществен натиск, че този произвол не може да продължава безкрайно, бизнесът започна да напомня за връзката между тях и да настоява заплатите да не нарастват по-бързо от производителността. Това е начин да се предотврати ускореното изпреварващо повишение на реалната заплата с 12-13% ежегодно и да се ограничи до 2-3-4%, колкото е нормалното трайно нарастване на производителността на труда в страни като нашата. То би означавало удължаване до безкрайност на периода за сближаване на доходите и производителността с тези в ЕС. Това е неприемливо и не трябва да се допуска.
Трайното потискане на доходите създава социална несправедливост, а тя поражда социално напрежение и конфликти. То е нежелателно за обществото като цяло и за наемния труд, но вреди и на самия бизнес. По-добре е различията в интересите да се разрешават на масата за преговори, а не на улицата! Това е азбучна истина. С този анализ аз не култивирам враждебност срещу бизнеса, а му подсказвам нещо, което е също и в негов интерес, но той, като че ли не го разбира. И с това вреди и на себе си. Бизнесът също се нуждае от социална стабилност и от спокойствие в обществото. В стратегически план, строго погледнато, той се нуждае и от социална справедливост. Защото не е възможна спокойна и ефективна стопанска дейност в обстановка на социално изнудване, конфликти и улични вълнения.
България е страната с най-ниска средна месечна заплата в ЕС. Това личи от таблица 1:
Таблица 1. Средни заплати в някои страни от ЕС - в евро
Страни Бруто Нето
Европейски съюз - 1508
България 519 406
Румъния 724 524
Литва 793 618
Латвия 836 615
Словакия 901 692
Унгария 922 613
Полша 944 670
Чехия 1008 750
Хърватска 1022 750
Естония 1119 902
Гърция 1127 947
Португалия 1187 984
Словения 1687 1087
Испания 2143 (718
Източник: Евростат

Както посочих по-горе, средната заплата у нас по паритетни стандарти сега е два пъти по-ниска, отколкото би трябвало да е при сегашното съотношение между производителността на труда у нас и в ЕС. През следващите десетина години нашите реални заплати трябва да растат ежегодно с 10-12%, за да се компенсира изоставането. При 950 лв. брутна месечна заплата в 2016 г. тя следва да нараства със 120-130 лв. всяка следваща година и да достигне 2090 лв. в 2021 г. (виж таблица 2).

Таблица 2. Средна месечна заплата - лева
Години Средна заплата
2016 960
2017 1050
2018 1180
2019 1310
2020 1440
2021 1570
2022 1700
2023 1830
2024 1960
2025 2090
Източник: Собствени оценки

Като гледат горната таблица, някои хора може да си помислят, че подобно повишение на заплатите ще срине конкурентоспособността на нашата икономика. За същата опасност ни предупреждават често от МВФ и Световната банка. Това обаче не е вярно!

Компенсацията на наетите у нас

е около 40% от БВП по елементи на доходите, при 47,4% средно в ЕС и достига 52,9% в развитите европейски страни като Дания. Това е резултат и на дългогодишното потискане на доходите. Доходите у нас никога не са били ограничители на конкурентоспособността и няма да бъдат в обозримото бъдеще.
Действителните ограничители на конкурентоспособността у нас са високата енергоемкост и материалоемкост, ниското технологично равнище, нерационалните производствени структури, примитивната продуктова структура на износа, загърбването на науката и иновациите, ниското качество, ниската квалификация на персонала, лошата трудова дисциплина, лошото управление на макро и микро равнище, лошата договорна дисциплина, неефикасната съдебна система, престъпността и корупцията. По тези причини сме последни по конкурентоспособност в ЕС.
България е страната и с най-ниски пенсии в ЕС - около два пъти по-ниски от това, на което следва да са при нашето равнище на развитие и многократно по-ниски от развитите западноевропейски страни. За преодоляване на това изоставане трябва да се поддържа ускорено нарастване на пенсиите. То трябва да започне още от втората половина на 2018 г - с повишение на средната реална месечна пенсия от 1 юли с 50 лв. Повишението на месечната пенсия през 2018-2025 г. следва да бъде с 50-60 лв. всяка година, а не с 4-5 лева, или с 3,8%, както се предвижда от 1 юли 2018 г. Средната пенсия за трудов стаж от 330 лв. в 2016 г. да достигне около 840 лева към 2025 г. (виж таблица 3).

Таблица 3. Средна месечна пенсия - лева
Години Средна пенсия
2016 330
2017 360
2018 420
2019 480
2020 540
2021 600
2022 660
2023 720
2024 780
2025 840
Източник: Собствени оценки

Общото стопанско оживление ще активизира производството, износа и заетостта в цялата икономика, ще увеличи доходите на физическите лица и печалбите на компаниите. Това пък ще увеличи постъпленията в бюджета от преки и косвени данъци и ще увеличи потенциала на държавата да разширява финансирането на важни обществени програми. При тази икономически освежена обстановка е възможно, дори желателно, през следващите години да навлезем в режим на здравословна инфлация до 2,0-2,5%, каквато се толерира и от Европейската централна банка.
Както вече отбелязах в началото, в България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Политиката на доходите у нас е несправедлива. За характера на тази политика може да се съди по

разпределението на новата стойност

между труда и капитала (между заплати и печалби) и по равнището на данъчното облагане (това, което мобилизира държавата с данъците, и това, което оставя на работодателите). Те намират обобщен израз в дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет. Този дял у нас е около 35-36%, а ако се вземат само данъчните приходи - под 30%, при 48,5% средно в ЕС. В някои европейски страни е още по-висок: Словения - 59,7%, Финландия - 57,8%, Франция - 57,1%, Дания - 56,7%, Белгия - 54,4%, Швеция - 53,3%, Австрия - 50,9%, и т.н.
Зад ниските проценти в България се крие траен стремеж на властите да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на предприемачите и да ощетяват работещите, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес, пенсионерите. Това изостря доходното неравенство в продължение на много години. То е възможно поради пословичната търпимост, граничеща с робска покорност на българите и липсата на активни синдикати и неподкупни политически партии, които да ги поведат в защита на фундаменталните им интереси.
Освен по средната заплата (виж таблица 1), за бедността в една страна може да се съди и по минималната заплата. По най-нови данни на Евростат България е с най-ниската минимална месечна заплата в ЕС (виж таблица 4).
Таблица 4. Минимални заплати в някои страни от ЕС.- в евро
Страни Минимална заплата
България 235
Румъния 320
Латвия 380
Литва 380
Чехия, 407
Унгария 412
Хърватска 433
Словакия 435
Полша 453
Естония 470
Португалия 650
Гърция 684
Словения 805
Испания 826
Франция 1480
Германия 1498
Източник: Евростат
България е единствената страна в ЕС с минимална заплата под 300 евро. А българският бизнес възразява дори и против тази заплата, понеже била "много висока".
България се нуждае от нова политика на разпределението и преразпределението: Освен че трябва да се повишават доходите, финансовото бреме трябва да се премества постепенно от изнемогващите бедни и средни слоеве, както е сега, към заможните и богатите. Това е и справедливо, защото е балансиран подход в отношението към труда и капитала, към който всяко българско правителство трябва да се придържа през следващите години и десетилетия.
Крещяща е потребността от

ограничаване на голямото доходно неравенство

Както е известно, то се измерва с коефициента Джини. Колкото по-висок е той, толкова по-голямо е неравенството (виж таблица 5).

Таблица 5. Доходно неравенство в някои европейски страни - коефициенти Джини
Страни Коефициенти
Европейски съюз 31,0
България 37,0
Румъния 37,4
Литва 37,9
Словакия 23,7
Норвегия 23,9
Словения 24,5
Чехия 25,0
Швеция 25,2
Финландия 25,2
Холандия 26,7
Австрия 27,2
Унгария 28,2
Франция 29,2
Германия 30,1
Хърватска 30,6
Полша 30,6
Източник: Евростат
Пояснения: Прави впечатление, че България, Румъния и Литва са шампиони по доходно неравенство между източноевропейските страни.

При съпоставянето на различни страни по средно равнище на доходите и по вътрешно доходно неравенство се установява коя е страната, осигурила най-висока мизерия на своите граждани. Българските правителства са шампиони и по този важен критерий за социално-икономическа мизерия и за престъпна безотговорност пред своя народ. Ние имаме най-ниско средно равнище на доходите и най-ниска минимална заплата, припокриващи се с най-високо доходно неравенство. Защото едно е да си беден в Норвегия, Швеция или Швейцария, друго е да си беден в България или Литва. Това умножава нашата социална мизерия. Допустимо ли е да търпим повече това положение? Отговорът и тук е очеваден!
Справедливото заплащане е и важен фактор за задържане на специалистите и квалифицираните работници у нас. Сега има голям отлив на средно- и висококвалифицирани специалисти поради силното подценяване на труда им у нас в продължение на много години. Медиците са един от многото примери. Високо- и средноквалифицираният технически персонал също.

Отливът на квалифицирана работна сила

е прекият деструктивен резултат от потискането на доходите. И свързаното с това искане да се привличат нискоквалифицирани работници от трети страни. Но още по-тревожен е косвеният резултат. Родителите, принудени да отидат на гурбет, оставят тук децата си на бабите и дядовците, които не могат да ги заместят пълноценно.
Публикувани напоследък резултати от изследвания по живота на тези деца показват, че те се учат по-лошо от другите, биват прибирани много по-често в детските възпитателни стаи поради кражби и други нарушения, а когато пораснат, много по-често са осъждани поради извършени престъпления. Броят на тези деца расте. Разрушават се все повече човешки съдби. Българският бизнес явно не се интересува от всичко това, но българските политици и те ли са слепци?
С предлаганите от мен промени ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарасне делът на труда (заплатите) в разпределението на новосъздадената стойност.
И тук някой може да запита: откъде да се вземат парите за такива амбициозни повишения на доходите? В следваща статия ще дам отговор на този въпрос.
 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033006
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031