Дума 19. Октомври 2017 , брой: 205 РИА "Новости" Геворг Мирзцаян*
Интересите на САЩ и Турция в Близкия изток продължават да се разминават. Нова крачка в тази посока стана решението на САЩ да вървят към директен конфликт с Иран.

Кипнаха

Точка на кипене. Именно в такова състояние се намират днес американо-турските отношения, преценяват американски медии. "Визовото приятелство, съюзът, стратегическото партньорство със САЩ вече са на приключване", заяви лидерът на турските националисти Девлет Бахчели. Така той направи намек за визовия скандал, който е и определен като точката на кипене в двустранните отношения между тези съюзници в НАТО.
Както е известно, самият скандал започна с ареста на служителя в американското консулство в Истанбул Мехмет Топуз, който беше обвинен от турските власти в сътрудничество със забранената в Турция организация на Фетуллах Гюлен (известен проповедник, изявен враг на Ердоган и, според Анкара, организатор на провалилия се опит за преврат през лятото на 2016 г). Американците реагираха на ареста със спиране издаването на визи, турците направиха същото. Само че този скандал не приключи. Вместо по съюзнически да се намали градусът на напрежението (както посъветва и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, "да се седне на масата за преговори и да се намери решение" на сегашната криза), Анкара продължи да разширява и задълбочава напрежението.
Ердоган заяви, че визовата криза в отношенията започнала по инициатива на посланика на САЩ в Турция Джон Бас. "Срамота! САЩ са управлявани от посланика в Анкара... жертват своя стратегически партньор заради посланик, който не знае своето място", каза турският президент. Американският посланик (той нарече ареста на служителя на консулството "опит на някои официални турски представители да подкопаят отдавнашното сътрудничество между Турция и Съединените щати") вече научи къде му е мястото и ще отиде да работи в Афганистан.
Показателно е, че на неговия прощален прием нямаше нито турски чиновници, нито представители на проправителствените медии.. Ердоган поясни, че причина за тяхното отсъствие е непризнаването на Джон Бас в качеството на посланик. Турският лидер въобще не се скъпеше на думи, говорейки, че "Опитват се да унищожат Турция и отвън, и отвътре" и този "мръсен план" се реализира от Съединените щати.

Не пипайте терористите!

Както вече е писано в РИА "Новости", причина за сегашния конфликт е не Мехмет Топуз, не Джон Бас и дори не Фетуллах Гюлен, а разминалите се американо-турски интереси. И тези интереси продължават да се разминават.
Например американците не ги устройва започналата турска военна операция в провинция Идлиб. И работата не е само в това, че Ердоган я провежда след съгласуване с Москва, Техеран и Дамаск, а в това, че цел на тази операция е ликвидирането на "Джебхат ан Нусра". Ако за Турция тази групировка предизвика смут, тъй като завзема контрол над зоната за деескалация в Идлиб и отрязва протурските партизани (които като идея трябва да влязат в политически диалог с правителството на Асад и да гарантират зачитане на турските интереси в следвоенна Сирия), то за САЩ "Джебхат ан Нусра" станаха партньори по принуда.
Еретичната на пръв поглед подкрепа, оказвана от Вашингтон на сирийското подразделение на "Ал Кайда" (същата групировка преди 16 г. организира най-големия терористичен акт в историята на САЩ), се обяснява с елементарен прагматизъм - "Нусра" днес е най-голямата след ИД терористична групировка от "непримирими", способна да затегне сирийската гражданска война.
А имайки предвид, че на 13 октомври от администрацията на Доналд Тръмп заявиха за рязко втвърдяване на политиката към Иран (почти до фактическо излизане от ядрената сделка), Вашингтон е заинтересован от максимално дългото продължаване на сирийската гражданска война, на която се гледа като на война в периферията на Иран и Русия, от една страна, и на САЩ и съюзниците им (преди всичко Саудитска Арабия), от друга.

Отново необходими

Теоретично Анкара би могла да извлече определена полза от изострянето на американо-иранския конфликт (например да поиска от иранците, сирийците и руснаците нови отстъпки в Сирия срещу запазване на лоялността си). Само че линията на конфликт с Техеран изостря още един сериозен проблем в американо-турските отношения - кюрдския.
За никого не е тайна, че САЩ активно поддържат кюрдите, преди всичко в Ирак и Сирия. Анкара гледа на укрепването на кюрдите извън пределите на страната като пряка заплаха за националната си сигурност, доколкото Турция има свои кюрди сепаратисти, които получават поддръжката от братята им от другата страна на границата. И когато Ердоган обвини САЩ в "безвъзмездно снабдяване на терористите с американско оръжие", той имаше предвид "терористите" сред сирийските кюрди.
Да, някои експерти все още се надяват, че че САЩ ще тръгнат в една посока с турците по кюрдския въпрос и в някаква степен ще обуздаят своите довереници. Белият дом не подкрепи референдума в Иракски Кюрдистан, стойността на сирийските кюрди трябва да намалее в очите на Вашингтон, след като кюрдите поднесат на Тръмп "на тепсия" победата над ИД, т.е. превземат нейната де факто столица Рака.
Само че изострянето на конфликта с Техеран рязко повишава значението на кюрдската карта за Вашингтон. Сирийските кюрди, контролиращи значителни територии в Сирия (понякога по-големи, отколкото е Сирийски Кюрдистан), ще бъдат сериозна противотежест на проиранското правителство в Багдад, но и плацдарм за провеждане на секретни операции в ирански Кюрдистан (Техеран не безоснователно се опасява, че чрез иракските кюрди САЩ ще доставят оръжие и други средства за поддръжка на иранските кюрди). Поради което интересите на Турция тук остават на заден план.

С кого да се преговаря?

Това, естествено, не устройва Ердоган. Анкара демонстрира готовност за започване на военна операция против кюрдите. "Белият дом действа двулично и лицемерно. Те се безпокоят, че Турция взе инициативата в региона в свои ръце. Вашингтон, чиито войски пристигат от много километри за водене на операции, твърдо вярва в правотата си, докато действията на Турция и нейната намеса в събитията, развиващи се директно до нейните граници, биват смятани за неправилни. Как е възможно това? Нима ние можем да покажем своята слабост? Знайте си мястото или си отивайте вкъщи, янки", каза Девлет Бахчели.
Да, Америка се опитва да се договори с Ердоган. Не случайно Тръмп, също прекалено склонен към ярки метафори и гръмки изявления, не включи Туитър-дипломацията и засега не участва в риторическата битка с Ердоган. Само че Анкара не се надява на тези договорености. В частност и поради това, че САЩ опетниха репутацията си на пряк или косвен участник в опита за сваляне на турския президент. "При срещи очи в очи те дават обещания и гаранции, а зад гърба ни водят мръсни игри, които приеха такъв характер, че вече е невъзможно да бъдат скрити", каза Ердоган за западните си партньори.
Вместо това турският лидер продължава да укрепва властта си в Турция с помощта на съдилища и специалните служби (по някои данни от януари до средата на септември 2017 г. искания за получаване на бежански статут в Германия са подали 250 притежатели на дипломатически паспорти и 380 високопоставени чиновници).
Също така турският президент, макар и да търгува безпощадно, а понякога и безсъвестно (например историята със заплахата да се откаже от сделката за С-400), все пак залага на сътрудничеството с Москва и Техеран. Т. е. страните, чиито интереси станаха по-големи, отколкото американските, съвпадат с турските. Или, най-малкото, не им пречат. Поради което американо-турският съюз продължава да кипи и да се изпарява.

* Доцент Геворг Мирзцаян е политолог от Финансовия университет към правителството на Руската федерация