Дума 29. Септември 2017 , брой: 191Славчо Кънчев
"Теорията прави толкова по-голямо впечатление, колкото по-прости са нейните предпоставки… и колкото по-широка е областта на нейното приложение."
Алберт Айнщайн (1879-1955 г.) - немски физик, създател на теорията на относителността

Каква е връзката между високите показатели на битовата престъпност сред ромското население у нас, правовата безнаказаност на елита - по-точно би било да бъде определен като псевдоелит - участвал в държавното управление на България в годините на т.нар. "преход" след 10 ноември 1989 г. и немския икономист Валтер Ойкен?
Връзката е органична или другояче казано - неразривна.
Всъщност кой е Валтер Ойкен?
Роден е на 17 януари 1891 г. в Йена. Неговото детство и юношество преминават в интелектуалната атмосфера на неговите родители - философът и носител на Нобелова награда за литература Рудолф Ойкен и художничката Ирене Ойкен. Висшето си образование придобива в Бон и Кил, следва изпълнение на военна служба в Първата световна война, работи като доцент в Берлин и професор в Тюбинген, през 1927 г. той е поканен за професор на университета във Фрайбург, където живее до своята кончина през 1950 г. През 1920 г. Валтер Ойкен се оженва за писателката от еврейски произход Едит Ердзик.
Като университетски професор във Фрайбург Ойкен се застъпва за обща съпротива на германските университети срещу националсоциализма. Но едва малцина са готови да се противопоставят на възникващата диктатура. Въпреки това Валтер Ойкен и неговият приятел и сподвижник Франц Бьом основават една междудисциплинарна работна група, т. нар. Фрайбургска школа. За двамата особено е важен контактът с икономиста Вилхелм Рьопке и социолога Александър Рюстов, които по време на нацизма живеят в емиграция.
Когато през 1933 г. по време на ректорството на Мартин Хайдегер в университета е приет националсоциалистически правилник и започва преследване на евреите в научните среди, Валтер Ойкен категорично се противопоставя. Затова още през 1936 г. фрайбургски студенти, националсоциалисти искат да го ликвидират, както и неговите приятели - съмишленици. Заради еврейския си произход съпругата на Валтер Ойкен и нейната цяла фамилия са заплашвани с разправа. Въпреки това Ойкен изнася

курс лекции за свободата на мисленето

под названието "Борбата на науката", който е оценен от нацистите като обявяване на война срещу тяхната идеология. Курсът лекции на Валтер Ойкен се занимава с отношението между рационалността и властта. Както подчертава лекторът, в интерес на търсенето на истината ученият трябва да съумее да се противопостави на "авторитетите, а също и на мнозинството".
Фактически големият принос на Валтер Ойкен, а също и на другите основатели на Фрайбругската школа (Франц Бьом, Александър Рюстов и Вилхелм Рьопке) е, че развиват една политическа икономия, в която са съединени свободата на пазара и социалната справедливост. Но стопанско-политическите изводи на тази концепция за реализиране на "социалното пазарно стопанство" се прикриват понастоящем от страна на политиците.
Първият важен извод, до който достигат Валтер Ойкен и неговите колеги от Фрайбургската школа е, че без стартова справедливост в живота понятието "свобода", което е алфата и омегата на либералната идеология, остава празна дума за прикриване на несвободата. Затова приятелят и съмишленикът на Валтер Ойкен - Александър Рюстов - изисква да бъде въведена радикална реформа на данъка върху наследствата - да се изземва чрез данък тази част от наследствата, която превишава имуществото на един средноголям предприемач. Като основно схващане на радикално-либералната традиция, чиято история датира отпреди повече от 200 години, на която се опират Валтер Ойкен и Александър Рюстов, е настояването за премахване на по-големите наследства, считани за квазифеодални, като с това се има предвид, не одържавяване, а последователно приватизиране. Този процес се осъществява чрез своего рода масова приватизация, понеже на всеки гражданин трябва да се осигури стартов капитал, за да може да развие предприемаческа дейност на свободните пазари.
Поради по-различна мотивация - набиране на финансов ресурс от страна на държавата, - данъкът върху наследствата в Съединените щати след началото на Новия курс на президента Франклин Делано Рузвелт (1932-1945 г.), достига около 90 процента при своята най-висока ставка, тъй като е прогресивен - в зависимост от размера на онаследената собственост. Подобна е ситуацията във Великобритания през този период. Макар че неоконсервативната вълна на т.нар. "Рейгънизъм" и "Тачъризъм" относно държавното управление през 80-те години на миналия век свали драстично големината на наследствения данък, както и данъците върху доходите и печалбата, то и понастоящем най-високите прогресивни данъци върху доходите и печалбата в Съединените щати са около 40%, а най-високите ставки на данъка върху доходите в Европейския съюз са 50-55%, а върху печалбата - 35%. Тази големина е

в пъти над установената в България

10-процентна ставка, а в случая на доходи от дивиденти е дори 5%. В допълнение на чл.13, ал.1, т.29, ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е отворена комфортна вратичка въобще за избягване на данъчно облагане при наследяване на собственост, като данъчната индулгенция изрично е постановена.
Е, каква е реалната ситуация за взаимоотношението между икономическите концепции на Валтер Ойкен за "социално пазарно стопанство" и положението на ромското население в България?
Всички предложения, направени в публичното пространство от страна на политическа формация "Обединени патриоти" за решаване на проблемите с повишената битова престъпност сред ромското население у нас, са не повече от палиативна козметика, която би довела в най-добрия случай до нестабилни във времето позитивни резултати.
Това, което е органично свързано с проблема или по-точно с проблемите, създавани от една част от населението с ромски етнос у нас, е фокусирането на вниманието върху индикатора "социална справедливост". Който е неразривно свързан с понятието "равен житейски старт". Както за ромите, така и по отношение на населението у нас от български етнически произход. Това пък от своя страна е невъзможно да бъде реализирано без прилагането на принципа за върховенството на закона спрямо всички индивиди от (псевдо)елита, участвали в управлението на държавата в годините на т.нар. "преход" след 10 ноември 1989 г. Като бъде приложено справедливо изземване на незаконно придобитата собственост.
В противен случай ще е валидна ситуацията, описана по-долу и напълно в сила за България днес: "Що се отнася до ограниченията, отнасящи се само до определени обществени класи, то тук се натъкваме на явни моменти, чиято същност никога не е предизвиквала съмнения. Трябва да се очаква, че тези потиснати маси ще изпитват завист към предимствата на привилегированите и ще употребят всичко, за да се освободят от по-голяма част от лишенията. Там, където това е възможно, ще се затвърди продължително недоволство, което

може да доведе до опасни въстания

Но ако някоя култура е неспособна да удовлетвори някоя част от участниците без предпоставката за потискане на друга част, може би дори мнозинството, (а такова е положението във всички съвременни култури), то напълно е разбираемо, че у тези потиснати хора се развива инстинктивна враждебност против културата, която те заздравяват със своята работа, но от чиито плодове те притежават само една нищожна част. В такъв случай не можем да очакваме от потиснатите вътрешно усвояване на налаганите от културата забрани. Те, напротив, не са склонни да признаят тези забрани, стремят се да разрушат самата култура, при възможност да унищожат самите предпоставки за нея. ... Не се налага да споменаваме, че културата, която оставя неудовлетворени толкова много участници и която води до тяхното въставане, няма перспективи за продължително съществуване, а и тя не го заслужава".
Възможно е някой от читателите, докато се е запознавал с горния цитат, да е предположил, че неговият автор е някой от класиците на марксизма-ленинизма или привърженик на тази идеология. Съвсем не! Цитатът принадлежи на Зигмунд Фройд - основателят на психоанализата.
Tolle lege, tolle lege! - както казвали древните римляни. Вземете и четете, вземете и четете, господа "разбивачи" на циганския проблем.
Иначе сме мунти! Както е пояснено в "Речник на българския жаргон" понятието означава: "беден съм, в тежко, окаяно положение съм, защото не разполагам със средства". Ние, всички останали, освен (псевдо)елитът!