Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2017 20:34 - Истинският троянски кон в Европа.Избухването на Макрон срещу Полша разкрива дълбочината на противоречията, натрупани в Евросъюза
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 422 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 29. Август 2017 , брой: 168 Георги Георгиев
Обиколката на френския президент Еманюел Макрон из Източна Европа очаквано препотвърди разположението на силите в момента - еманципиращите се от Брюксел сравнително силни държави от региона Полша и Унгария, които влизат покрай Вишеградската четворка в ситуативни съюзи с Чехия и Словакия, бяха оставени без вниманието на неофициалната втора сила в ЕС, а по-малките, от групата на "йес мените" страни, като нашата България, бяха облагодетелствани с посещение.
Не бива да имаме излишни очаквания от визитата на който и да е лидер на голяма и силна европейска държава, още повече ако той има конкретни желания, които да бъдат удовлетворени - в случая да се съгласим доброволно с политика, която би защитила френския и не само трудов пазар от по-евтиния труд на източноевропейците. Това, че България, а вероятно и други страни от региона, като франкофилската Румъния, ще оправдаят френските очаквания, не е изненадващо, нито неочаквано и поради това не е и интересно за дискусия. Въпросът е само дали ще изтъргуват своето "да" срещу някаква облага за държавата или, което е по-вероятно в българския случай, всичко ще мине с едно небрежно потупване по рамото.
По-интересното е докъде ще достигне полското противопоставяне на френските инициативи и не само на тях. Да припомним, че Макрон фактически обиди поляците, като по време на своята визита в България заяви: "Днес Полша не е страна, която може да покаже на Европа пътя, това е страна, която реши да се противопостави на европейските интереси в много области". Причината за тази очевидна недипломатичност бе, че Полша директно отказа да приеме френското предложение за спирането на това, което се нарича социален дъмпинг. Фактически Макрон, който проведе преди години

непопулярна трудова реформа във Франция

иска да ограничи възможността източноевропейски работници да бъдат наемани от западни компании, които им плащат осигуровките в страните, от които идват, и така икономисват значителни суми. Източноевропейците печелят от това, че получават повече "живи" пари, а западните им работодатели от по-малките отчисления. Губят само местните работници, чийто по-скъп труд става неконкурентоспособен в тази среда. Ако държавите от ЕС подкрепят плана на Макрон, това ще означава, че недоволни ще останат предимно наеманите легално от Източна Европа работници, защото техните доходи ще паднат за сметка на осигуровките, които техните работодатели ще трябва да плащат в страната, в която работят. Полша, която е известна със своята голяма диаспора в Европа и по света, е против, защото това би означавало намаляване на доходите на прословутия "полски водопроводчик", символ на гастарбайтерството от Източна Европа, и може би завръщането на тези хора в родината, където неминуемо ще се създаде криза на пазара на труда.
Отговорът на полския премиер Беата Шидло също бе крайно недипломатичен: "Препоръчвам на президента да бъде по-помирителен... Вероятно неговите арогантни коментари са резултат от липсата на опит". Шидло препоръча на Макрон да се заеме с икономическите проблеми на Франция и безопасността на населението - въпроси, които били вече решени в страната й. Действително Полша демонстрира завиден и постоянен икономически растеж, който в значителна степен се дължи и на връзките с германския промишлен и финансов капитал. Освен това из улиците на Варшава никой не тича с "Калашников" или с гол нож в ръка и не убива минувачите, крещейки "Аллах е велик". Това, смело може да го наречем "озъбване", от страна на Варшава целеше както да уязви Макрон, така и да демонстрира нарасналото самочувствие на Варшава. Буквално по същото време в полската столица заговориха за репарации от Германия за Втората световна война, а и за репарации от Русия, пак заради Втората световна война. И ако за репарациите от Русия щяло тепърва да се изчислява колко да бъдат, то за германския дълг вече е известно числото - 43,5 млрд. евро, пресметнати още по времето на покойния президент Лех Качински. Сегашното полско правителство на практика отказва да признае съществувалия след 9 май 1945 г. следвоенен ред в Европа, след като се аргументира с това, че сключените между ГДР и ПНР споразумения нямали сила, защото били договорени между две марионетни на СССР държави.
Полша, разбира се, няма да получи нищо, но ако се чудите откъде иде тази внезапна смелост да се дърпат за опашките едновременно двете най-мощни европейски държави, икономическият и военният колос на континента - то отговорът безусловно е трибуквен - САЩ. Да, управляващата партия "Право и справедливост" по мнението на редица чужди анализатори е откровено антигерманска, изтъкваща заплахата от силното германско финансово присъствие в Полша. Да, полското общество по исторически причини е русофобски настроено. Но това не е достатъчно, за демонстрираната смелост и желание да се воюва на два фронта. Подобно нещо може да бъде реализирано обаче само ако във Варшава смятат, че имат мощен съюзник зад гърба си.

Полша винаги е била любимка на САЩ

след 1989 г., достатъчно е да си спомним, че това май бе единствената държава от бившия съветски блок, на която бяха отписани дълговете към чужди кредитори. Освен немалкото полско лоби във Вашингтон, Варшава печели пред други мераклии за американската благоразположеност преди всичко с географското си разположение и историческа обремененост. Поляците, при добро желание, а те май имат такова, могат да образуват нерви както на руснаците, чрез подкрепата им за режима в Киев, така и на германците, чрез опортюнизма си в европейските структури. Пристигането на американските войски и мащабната програма за превъоръжаване с най-модерна техника от САЩ също дават увереност на политиците там. Не са тайна мераците на Полша да играе ролята на регионална суперсила в Източна Европа, за което, трябва да се признае, страната има даденост, както демографски, така и икономически, исторически, а и политически хъс не й липсва. Вижда се, че по отношение на Украйна поляците искат да играят тази роля, която са имали преди 400 години - метрополия на далечна покрайнина, източник на ресурси, преди всичко човешки, и служеща за буфер срещу руснаците. Тук очевидно техните интереси съвпадат с интересите на американците и някои техни клиенти от Европа.
Проблемът е там, че Полша няма позитивен подход във външната си политика, както биха се изразили някои дипломатично настроени люде. Историческите обиди към съседите от запад и изток, нескритото желание за исторически реванш, което е особено видно при сегашното дясно националистическо правителство, прочутото полско "перчене", което виждахме преди време и при отношенията между ЕК И правителството на Качински, и наскоро при налаганите проблемни реформи в правораздавателната сфера, пречат на поляците да заемат роля, която да бъде призната от техни близки и далечни съседи. Въпреки че има български политици и политолози, които тикат страната ни да обърне поглед към политиката на Вишеградската четворка и дори на Полша. Това, ако се реализира, неминуемо ще ни направи заложник на полските исторически комплекси, които сегашното правителство във Варшава засега поне ги избива основно с вербална агресия и рушене на съветски паметници. България, за разлика от Полша, не е "любимата жена" от "харема" на САЩ, както злобничко пишат за тази страна някои руски анализатори. Впрочем те не са чак толкова крайни, като си спомним, че през 2014 г. бе пуснат запис, в който бившият външен министър на Полша Радослав Шикорски употреби фраза, използвана при орална любов, за да опише как американците използват поляците.
Въпреки че преди време основно българи от десницата експлоатираха активно темата за това как България била троянски кон на Русия в ЕС, практиката показа, че това е лъжа, а истинският троянски кон е именно Полша, която иска да играе ролята на форпост на американските интереси в Европа. Точно в момента това се вижда много ясно по опитите на Варшава да провали проекта за газопровод "Северен поток-2", въпреки че той по никакъв начин не пречи на Полша, но пък дразни американците, защото ще сведе до нула транзитните възможности на подопечната им в момента Украйна и ще нулира възможността за газов шантаж срещу Германия.
Не е изключено в САЩ действително да разглеждат вероятността от изграждането на кръг от държави от Източна Европа около Полша, т.нар. проект Междуморие, реминисценция на полската мечта "от море до море", който да бъде противопоставен на Западна Европа и да я разделя от Русия.

В София не бива да се изкушават

от влизането в чужди геополитически проекти, които се базират на кухи основания, изсмукани от чужда национална митология. Ние не можем да ставаме заложници на полските фобии спрямо руснаци и германци.
В крайна сметка Междуморието ще отиде в небитието. Поляците ще претърпят поредното поражение, породено от опита им да надскочат боя си, като в нужния момент с удивление ще видят как американците величествено отказват да им окажат помощ. България трябва да запази своите баланси спрямо Германия и Русия, а политиците ни да помнят, че колкото и да ги е страх сега от американците, те един ден ще си отидат, това е неизбежно, а руснаците и германците ще останат на този континент, близо до нас. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032638
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031