Дума 1. Август 2017 , брой: 148 Стратфор
Напрежението между САЩ и Русия отново се покачва. Въпреки вихрушката от дипломатическа активност между Москва и Вашингтон през последните седмици - включително срещата очи в очи между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин на 7 юли - двете страни не осъществиха някакъв значим напредък в намирането на разрешение по някои от многото спорни въпроси. Например среща, проведена между руски и американски представители на 17 юли, не успя да намери разрешение на спора, заформил се, около отнемането на имоти на руското посолство в САЩ. След това, на 25 юли, специалният представител на САЩ за Украйна Кърт Волкър заяви, че Вашингтон обмисля дали да изпрати летално оръжие на Киев. Два дни по-късно американският Конгрес увеличи натиска, приемайки закон за разширяване на санкциите срещу Русия и отрязвайки пътя на Тръмп към евентуалното им премахване.
Прогресът в урегулирането на различията убягва на САЩ и Русия и стратегическата пропаст между тях се разширява ден след ден. Усилвайки напрежението върху Москва и не правейки никакви концесии от своя страна, Вашингтон предизвика изблик на агресивна реторика от страна на Кремъл.
В деня, след като бе приет законопроектът за новите санкции в Камарата на представителите на САЩ, Константин Косачев, председателят на комисията по международни дела към Съвета на Руската федерация, заяви, че "бъдещата деградация на двустранните отношение става неизбежна".
По-нататък той подчерта, че реакцията срещу действията на САЩ "няма да бъде симетрична, а болезнена за американците".
Обещанието на Косачев, да се приложи несиметричен отговор предполага, че Кремъл няма да отвърне на санкциите - със санкции, нито ще се спре с решението да изгони част от американските дипломати в Москва и да отнеме два обекта, принадлежащи на посолството на САЩ. Това никак не изглежда изненадващо, тъй като Русия има далеч по-малко влияние върху икономиката на Съединените щати, отколкото Вашингтон има над Москва. Рестрикции върху американски компании или дипломатически лица ще имат минимален ефект върху политиката на САЩ. Още повече, че новите американски санкции препятстват участието на американски фирми и лица в разработването на енергийния сектор на Русия и допълнителни действия в тази посока само ще нанесат повече щети на икономиката на страната.
Асиметричните отговори, за които се използват най-силните страни на Русия, отдавна са важен елемент в противостоянието на страната със Запада. През 2008 година, например, две събития предизвикаха гнева на Русия: признаването на независимостта на Косово от Запада и стимулирането на стремежите на Украйна и Грузия да се присъединят към НАТО. Тогава Русия нахлу в Грузия. Горе-долу по същия начин се случи и анексирането на Крим и поддръжката за сепаратисткия бунт в Източна Украйна, заради прозападния преврат в Киев. С тези си действия, Русия доказа, че има желание и възможности да реагира по индиректен, но болезнен начин на всяко действие на САЩ, което Кремъл приема като антагонистично.
Имайки предвид горепосоченото е малко вероятно да се предполага, че Русия ще ограничи отговора си на новите санкции от САЩ само с изгонването на няколко дипломати и отнемането на два имота. Кремъл разшири влиянието си на няколко геополитически арени, на които Вашингтон има стратегически интерес, като Сирия, Северна Корея, Венецуела и Афганистан. Поставяйки се като важен играч в тези зони, Москва си откри обиколен път за влияние: може да съдейства на Вашингтон, когато има прогрес в преговорите и да вреди на интересите му, когато те не напредват.
С увеличаването на напрежението между двете страни, всеки от тези театри е потенциална мишена за асиметричната стратегия на Москва. В близките месеци Украйна изглежда в най-голям риск да попадне по средата на бойното поле на двете суперсили.
При положение, че отпадането на санкциите няма да се случи, Москва няма да се чувства задължена да се подчинява на Минските договорености, които предвиждат примирие и други отстъпчиви действия в Донбас. Като се има предвид, че САЩ публично обявиха за възможността да предоставят на Киев летални оръжия, Русия може да има интерес да възобнови военните действия чрез сепаратистите в Източна Украйна. Действията на Русия могат да стигнат до това, да подкрепят превземането от бунтовниците на територии в близост до линията на съприкосновение, включително стратегически важни градове като Авдеевка или Мариупол.
И действително, знаци за потенциална ескалация на враждебните действия вече се появиха. На 18 юли Александър Захарченко, ръководителят на Донецката народна република, предложи да се създаде нова държава, на име Малорусия, със столица Донецк, която да замени "провалилата се държава" Украйна.
Другите сепаратистки лидери и руското правителство официално се дистанцираха от идеята, наричайки я "лична инициатива" на Захарченко, но предложението може да се чете като предупреждение от Москва, която изразява неудоволствието си от сегашното състояние на нещата в Украйна.
Най-вероятно не е случайност, че Киев отчете най-големия брой жертви за годината на 19-и юли, когато по време на схватки са загинали най-малко девет войници, а още поне пет са ранени. През последните седмици също има индикации, че достъпът до Донбас е ограничен за западни медии и наблюдатели от ОССЕ.
Няма гаранция, че развитието на събитията ще завърши със значима офанзива на бунтовниците, подобни раздвижвания са се случвали и преди, без да предизвикат голямо военно стълкновение.
Независимо от това Русия може да постави Украйна под напрежение, използвайки други лостове за влияние. Все пак това е страната, която е най-уязвима за всички видове хибридни тактики на Кремъл. Сред вероятните ходове са политическа манипулация, енергийни и икономически ограничения, кибератаки, подривни действия, както и дезинформационни и пропагандни кампании. Използването на някой от тези методи в Украйна, може да е отговорът на Русия на нарастващия натиск от страна на САЩ, в допълнение към използването и на други находчиви начини за подриването на позицията на Вашингтон на световната сцена.