Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2017 23:59 - България и Румъния не са бедни заради ниска производителност на труда.Трудът в двете държави дава най-висока за ЕС възвръщаемост на капитала
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 413 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 21. Юли 2017 , брой: 141 Лучиан Давидеску, Riscograma
Защо румънците имат ниски заплати? Защото производителността им е малка, отговарят хората, които правят сметки. Наистина това показват статистиките. Румъния е на предпоследното място в ЕС по производителност и на предпоследно по заплати, преди България, докато на върха е Ирландия. Изглежда, че има смисъл, нали? Но хайде да отидем докрай със счетоводните сметки. Защото, докато има 60% от производителността на европейско ниво и само 25% от заплатите, ясно се вижда къде е проблемът!
Числото 60% включва едно преизчисляване според паритета на покупателната способност. Но на практика тази дискусия би трябвало да тече в съвсем друго русло. Дори и статистически „продуктивността“ е сложно съотношение, което обаче има малко значение. Евростат я изчислява като съотношение между БВП и броя работещи. Като инвеститор обаче човек разбира под производителност нещо съвсем друго: възвръщаемост! Или колко труд получава за едно евро. В момента, в който направим нужните преоценки, класацията се обръща с главата надолу. На първо място обаче не е дори България, а нашата любима Румъния!
Обяснения на изчисленията. От една страна, имаме „средностатистически европеец“ – еталон за производителност. Той получава 3000 евро на месец, за да произведе 100 детайла месечно. Разходите на един детайл са 3000/100=30 евро. От друга страна, един „средностатистически румънец“ е по-малко продуктивен – на 60%. Той произвежда 60 детайла месечно, за което получава 750 евро. Разходът за един детайл е 750/30=12,5 евро. Каква е производителността на инвестираните пари? Близо два пъти и половина по-голяма в полза на румънеца.
Спрямо средното за ЕС възвръщаемостта на инвестициите в труд в Румъния е повече от двойна. Най-голяма полза в ЕС има от

труда на източните народи

следвани от южняците, включително Гърция и останалите от групата PIGS. Под средното за ЕС е дисциплинираната Европа: Дания, Швеция, Холандия, Белгия, Австрия, Великобритания, Франция и Германия! Не че не произвеждат, произвеждат, само че заплатите там са непропорционално по-високи спрямо „производителността“.
Производителността е определяна от три основни фактора: финансирането, технологията и мениджмънта. В Румъния проблемът за достъпа до технологии бе разрешен заедно с падането на комунизма – можехме да внасяме свободно всичко, което ни липсваше. След това проблемът за достъпа до капитал бе разрешен при влизането в ЕС. На първо място е наша вина, че не сме могли да използваме по полезен начин всички пари, които са ни били заделени, и че те са отишли за надуване на балони с цените на имотите.
Но това води до едно значително нарастване на производителността в Румъния. По този показател също сме на първо място в Европа. Между 2000 г. и 2017 г. средната производителност в ЕС (на всички страни членки в момента) е нараснала с 18,7%. България е на второ място с 63% ръст. Румъния е на първо място – със скок в производителността от 135%!
Истина е, че Румъния е била много назад. Но е вярно и че тя има успехи в кохезията си с ЕС. Също е вярно и че заплатите на свой ред нарастват, в някои случаи дори по-бързо. Истина е обаче и че е дошъл моментът, в който румънците да приведат очакванията си в съответствие с пазара, за присъединяването си към който са работили толкова много.
Разликата е в лидерството на всички нива, като започнем от политическото ръководство. Но за да говорим за отношения на производителния труд, трябва да разгледаме бизнес мениджмънта.

Проблемът с мениджмънта

не се е разрешил особено. Имаме шефове, мениджъри обаче липсват. А мениджърите, които все пак съществуват (без да подстрекавам към „класова омраза“), са статистически доста ниско продуктивни. Ако служителите работят над средното ниво, а резултатът е под него, математиката показва, че виновните са шефовете!
Значението на мениджмънта често е подценявано тъкмо заради факта, че мнозина не могат да си вършат работата, така че да има полза от нея… а тя е важна! Тайната на големите заплати за малко работа на Запад е именно в съществуването на добри мениджъри, които дори дават добавена стойност на труда.
В един зле управляван бизнес „шефът“ не умножава, а разделя, тоест пилее парите на компанията и плаща колкото се може по-зле само за да може да отложи максимално края. Това се случва днес в Румъния повече, отколкото на други места. В някакъв смисъл е очаквано – ниските заплати привличат на първо място онези, които са стигнали до края на пътя и които просто не могат да правят нещата другояче. Това видяхме в началото на ХХІ век, когато вълната от фабрики за шиене на копчета спря временно в Румъния по пътя за Бангладеш. После видяхме Nokia, която опита късмета си за кратко, преди да фалира. И отново Nokia се премести от Бохум в Жуку при една и съща производителност! Производителността е точно същата, а заплатите са една четвърт от тези в Германия. Не са издържали, защото не са знаели повече как да продават телефони. После отидоха в Азия и след още малко всичките им усилия се провалиха. Този вид миграционни инвестиции бяха полезни в своето време, но сега е време да отидем по-напред.

Не работниците са отговорни

за това, защото те доказват, че са вече производителни и тук, и там. Време е за един по-добър мениджмънт!
На местно ниво в момента имаме следната пирамида. Връх от мениджъри, които са наистина компетентни, играят ролята си сериозно и носят значителна добавена стойност. Те обаче са прекалено малко на брой за нуждите на икономиката. Значителни низини, които разбират какво им се случва, но намират решение, така че прибягват до прийоми като личностно развитие и коучинг. Сред тях има и изключения, но голямата част от тези хора са продавачи на празни приказки и на фалш. Значителна база от некомпетентни хора, които смятат, че служителите са виновни за всички проблеми и които ще дадат всичко от себе си, ако изчезнат някои „малки пречки“ – като минималната работна заплата или „социалните помощи“. За последните няма нужда да скърбим. Нито за шефовете (те ще увеличат още предлагането на пазара на труда, след като излетят от постовете си), нито за компаниите им (където се търси единствено по-голяма производителност), нито за служителите им (които ще си намерят по-добри работни места).
Относно теоретичния аргумент (неприложим в казуса с Румъния, където би заработил, ако минималната заплата достигне 400-500 евро, а средната се доближи до 1000 евро), че едно покачване на минималната заплата ще доведе до безработица – не виждам проблем. Да имат право на избор е за предпочитане от онези, които искат да правят нещо, да бъдат добре платени – и решават да отидат да берат ягоди в Италия или в Испания.
Да се върнем на начина, по който цените влизат в уравнението. Числото за производителност от 60% за Румъния включва паритета на покупателната способност, така че да се изчисли показателят. „Паритет на покупателната способност“ означава, че

нашите по-ниски заплати

са компенсирани отчасти от цените у нас, които също са по-ниски. Но някои от фирмите на свой ред оправдават факта, че плащат по-зле с това, че са принудени да продават по-евтино, отколкото на Запад. Ето защо, когато един европеец дойде в Румъния, всичко му се струва много евтино, а ако един румънец отиде в ЕС се кръсти, когато трябва да си плати едно кафе. Това е един порочен кръг, от който трябва да излезем. На счетоводен език се нарича „реална конвергенция“, но на човешки език обратното би било „на европейски цени румънски заплати“.
Покупателната сила на една развита държава й позволява да внася благоденствие на ниски цени. От социална гледна точка паритетът на покупателната способност дава предимство в Румъния на първо място на хората с доходи значително над средните и големите. Те си позволяват услуги, които дори на Запад не могат да си позволят. Включително простите мениджъри, за които говорих по-горе, са в тази група. Докато онези, които имат само 100 евро за храна месечно, дори не усещат голяма разлика или чувстват, че нещата са в техен ущърб.
За един дребен производител на гевреци по-големи разходи за труд могат да означават неизбежен фалит. Ако повиши геврека от една лея на 1,5 леи, дори ще остане без клиенти. Единственото „мениджърско решение“, което може да вземе, е да успее да продава сам.
Тук вероятно се стига до последния болезнен, но неизбежен праг: в ЕС ще се изравнят не само заплатите, но и цените, което означава средно оскъпяване от 20-30% за няколко години. Поскъпването ще е между 0% за храните и други блага, до почти двойно за услугите и наемите.
Проблемът би се разрешил мигновено и без болка, ако по един абсурден начин в икономиката влязат рязко няколко десетки милиарда евро, които ни липсват. Те няма да влязат бързо, а трябва да продължим да работим за тях. За да привлечем пари в Румъния, трябва „да убедим“ да стоят тук и онези средства, които вече са дошли, да ги увеличим с колкото се може повече талант и успех. И повече от всякога да се продаваме максимално по-скъпо!

(От сайта Гласове със съкращения)
 



Гласувай:
1
1



1. apostapostoloff - В западна Европа 3000 евро
21.07.2017 06:30
получават министрите!

Бачкаторите, за които иде реч, получават СЛЕД всички данъци, такси и удръжки около 300 евро на месец.

Заплащането и в Румъния, и в България е най- доброто в целия ЕС.

Българският бачкатор взима вече над 1000 ЛЕВА месечно чисто, а тези 1000 ЛЕВА имат покупателната сила на 2000 евро!

Време е най- сетне и тъпак като теб да проумее това.
цитирай
2. 1997 - В западна Европа 3000 евро получ...
21.07.2017 11:29
apostapostoloff написа:
В западна Европа 3000 евро получават министрите!
Бачкаторите, за които иде реч, получават СЛЕД всички данъци, такси и удръжки около 300 евро на месец.
Заплащането и в Румъния, и в България е най- доброто в целия ЕС.
Българският бачкатор взима вече над 1000 ЛЕВА месечно чисто, а тези 1000 ЛЕВА имат покупателната сила на 2000 евро!

Време е най- сетне и тъпак като теб да проумее това.

Малоумни apostapostoloff, защо минаваш на лични оскърбления?
Нямам нищо общо нито с Лучиан Давидеску, нито с твоя просташки израз. А и не бих искал да съм в твоята среда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 1983740
Постинги: 3360
Коментари: 2183
Гласове: 988
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031