Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2017 20:58 - Призракът на импийчмънта. Кой и защо иска главата на стопанина на Белия дом
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове:
2



Дума 12. Юли 2017 , брой: 134 Славчо Кънчев
"Онази нация, която е най-способна за напрежение на силите, е всякога и най-свободната и най-щастливата."
Георг Кристов Лихтенберг (1742-1799), немски учен, писател и критик

Вечерта на 14 април 1865 г., само 5 дни след завършването на Гражданската война между отцепилите са от федерацията шест южни щати - Южна Каролина, Мисисипи, Луизиана, Джорджия, Тексас и Вирджиния, обявили на 4 февруари 1861 г. образуването на Южната конфедерация, и т.нар. Север, включващ всички останали щати, върху които се разпростирала властта на федералното правителство, тогавашният президент на Съединените щати Ейбрахъм Линкълн е застрелян от актьора Джон Уилки Бутс, докато гледа пиеса в театър "Форд". Умира на следващата сутрин. Съгласно конституцията на страната клетва като нов стопанин на Овалния кабинет в Белия дом полага тогавашният вицепрезидент Ендрю Джонсън. Той е първият в историята американски президент, спрямо когото е прилагана процедурата "импийчмънт". Този конституционно установен процес реализира правото на Камарата на представителите в Конгреса да обвини държавен служител (президент, вицепрезидент, съдия) в извършване на престъпление или наказуема постъпка. Първият етап на импийчмънта представлява гласуване от конгресмените по отделните точки на обвинението. За да бъде одобрено то от Камарата на представителите, е необходимо мнозинство от 2/3 от нейните 435 членове. После, ако поне по една от точките на обвинението е налице необходимият кворум, Сенатът разглежда случая, като накрая гласува дали да одобри импийчмънта. Ендрю Джексън оцелява през 1867 г. на поста, като само един глас в Сената не достига за неговото отстраняване.
Вторият президент на САЩ, попаднал под заплахата от импийчмънт, е републиканецът Ричард Никсън през 1974 г. Но той предвидливо сам подава оставка, за да избегне почти сигурното очакващо го съдебно дело, след като Юридическият комитет на Камарата на представителите го обвинява в нарушения на закона, които дават основание за импийчмънт, включително възпрепятстване на правосъдието, свързано със

скандала "Уотъргейт"

В едноименния вашингтонски комплекс по време на предизборната президентска кампания през 1972 г. Демократическата партия наема офиси. В тях е извършено нахлуване с взлом, планирано от сътрудници и съветници на Ричард Никсън. Те наемат бивш агент на ЦРУ и антикастровски кубински емигранти, за да монтират подслушвателно устройство на телефона на председателя на ДП Лари О"Брайън и да се докопат до секретни документи за предизборната кампания на съперника на Никсън. Взломаджиите са заловени. Усилията да бъде прикрито това престъпление от президента, главния прокурор Джон Митчел, началника на президентския кабинет Х.Р. Халдеман, сътрудника Джон Ерлихман и други лица от обкръжението на Никсън довежда до изслушвания в Конгреса. Затова Никсън подава унизителна оставка през август 1974 г. Много от замесените в аферата "Уотъргейт" президентски сътрудници получават ефективни присъди и биват изпратени зад решетките.
Заплахата от импийчмънт не отминава и Бил Клинтън заради прословутата сексуална афера със стажантката в Белия дом Моника Люински, по-точно заради опитите му да заблуждава чрез своите показания пред Голямото жури назначения специален прокурор Кенет Стар, който вече разследва тогавашния държавен глава на САЩ по редица обвинения - скандалите "Уайтуотър", "Файлгейт" и "Травълдейт". Извънбрачната афера започва през 1995 г., когато 21-годишната Люински, току-що дипломирана от колежа "Люис и Кларк", постъпва на работа в Белия дом като стажантка. Не след дълго започва интимната й връзка с Клинтън. След като техните взаимоотношения охладняват, Люински напуска Белия дом и започва кариера във военното министерство. Разочарована от отношението на президента към нея, тя споделя подробности за аферата си с Клинтън на своята приятелка и колежка Линда Трип. Последната записва телефонните си разговори с Люински и ги прави публично достояние в крайно неудобен момент за Клинтън - когато избухва скандалът с казуса "Пола Джоунс", обвиняваща президента в сексуален тормоз.
Новината за извънбрачния демарш на Клинтън се появява в медиите на 17 януари 1998 г., когато тече неговият втори президентски мандат, а на 21 януари излиза публикация в най-популярния в. "Вашингтон Поуст". Скандалът се превръща в световна новина № 1. Притиснат от шумния медиен отзвук, Бил Клинтън дава пресконференция на 26 януари с.г. в Белия дом, по време на която американският президент държи прочувствено слово и емоционално тържествено отрича сексуалните си

взаимоотношения с Моника Люински

Погледнала още тогава към бъдещето и своя самостоятелна политическа кариера, Хилъри Клинтън умело отиграва ролята на влюбена съпруга, която има пълно доверие в своя партньор. Затова и публично го подкрепя. И понеже най-добрата защита е нападението, а и самата тя е дългогодишен опитен юрист, в телевизионно интервю Хилари заявява, че целият компромат е част от крупен план за дискредитиране на съпруга й от страна на десницата, задействан от деня на неговата инаугурация за втория му мандат.
Няколко месеца основната тема в САЩ е дали президентът е излъгал и по този начин възпрепятства правосъдието. Освен телефонните заплахи обаче не съществуват други доказателства, понеже Моника Люински отказва да говори. Специалният прокурор Кенет Стар не бездейства и на 22 май 1998 г. федерален съд в САЩ постановява, че агенти на Сикрет Сървиз могат да бъдат заставени да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със скандала. На 28 юли с.г. Люински най-сетне прави признание за интимната си връзка с президента, като предоставя на Кенет Стар доказателства - прочутата синя рокля с петна от семенна течност по нея. Това е разгромяващото версията на Клинтън от 26 януари за неговата невинност доказателство, понеже е възможно да бъде извършен ДНК-анализ на петната.
Притиснат в ъгъла, на 17 август с.г., пред съдебни заседатели и милионна телевизионна аудитория по-късно, той прави самопризнание, че е имал "непристойни физически взаимоотношения" с Моника Люински. Клинтън заклеймява връзката си със стажантката като "грешка". Той не се признава за виновен в умишлено подвеждане на публиката и съдебното жури, като обяснява, позовавайки се на различни законови дефиниции, че терминът "сексуални взаимоотношения" изключва пасивния аспект на оралния секс. Ето защо, както преповтаря видимо стресираният Бил Клинтън, той не би следвало да бъде обвиняван в публична лъжа относно отношенията си с Моника Люински.
С оглед и на допълнителните доказателства, събрани от Кенет Стар, Бил Клинтън е обвинен в неуважение към съда, отнет му е лицензът за юридическа практика и е глобен 90 000 щ.д. За да уреди предявените претенции на Пола Джоунс за сексуален тормоз, заплаща 850 000 щ.д.
Гилотината на справедливостта обаче не се стоварва върху главата на Бил Клинтън. Въпреки че Камарата на представителите е одобрила предложението за импийчмънт - втория в историята на САЩ спрямо президент - след 21-дневен процес в Сената, на 12 февруари 1999 г. предложението за импийчмънт от 19 декември 1998 г. е отхвърлено с 55 гласа "невинен" срещу 45 "виновен".
В случаите с Ричард Никсън и Бил Клинтън, както и при по-раншния опит да бъде отстранен от върховния държавен пост Ендрю Джексън, кампаниите за иницииране на евентуален импийчмънт са предприемани не непосредствено или скоро след заемането на президентското кресло в Овалния кабинет на Белия дом. Затова и не биха могли да бъдат квалифицирани като насрещни операции за своего рода неотложен във времето реванш на групите на интереси, подкрепяли политическите конкуренти на спечелилия изборите кандидат.
Но изборите на 8 ноември 2016 г. генерираха нов тип реакция на противниците на победителя Доналд Тръмп. Този път не беше приложено правилото за стоте дни толерантност.

Политическата стрелба срещу "пианиста"

в Белия дом започна почти веднага след инаугурацията. Върху сензационната шумотевица за целенасочена хакерска атака откъм Русия, с прозрачни намеци за "Кремълска следа" в инициирането й, извършени с цел саботиране на предизборния процес във вреда на кандидатката от ДП Хилъри Клинтън, започна да се наслагва "изтеклата" информация за срещи преди избирането на Тръмп с посланика на Русия във Вашингтон Сергей Кисляк на главния прокурор (министър на правосъдието) Джер Сешънс, на бившия съветник на Доналд Тръмп по въпросите на националната сигурност Майкъл Флин и на първия съветник и зет на Тръмп Джаред Къшнър.
Последва изказването на уволнения директор на ФБР Джеймс Колин, че Тръмп се е опитвал да му влияе, за да не бъде компрометиран при извършването на разследването за "руската намеса" в отминалите президентски избори. Назначен бе специален прокурор, който да разследва цялата афера - истинска или мнима. По този начин противниците на Доналд Тръмп започнаха да полагат основите на евентуален процес на импийчмънт срещу него. Всъщност кои са те?
Загубата на Хилъри Клинтън е тежко поражение за членовете на "клуба на аргироманите" (болезнените сребролюбци - б.а.) - най-агресивната част от глобалната финансово-политическа върхушка, която си е осигурила силни позиции и в двете доминиращи партии в САЩ.
По време на своята предизборна кампания Тръмп последователно излагаше основната си визия за своето бъдещо управление - приоритет са интересите на неговите съграждани и той не желае да ги жертва заради прикритата цел на глобализацията - постепенното установяване на наднационална администрация, доминирана от крупния финансов капитал. Показателно е и първото интервю на 45-ия американски президент: "Ние изхарчихме в Близкия изток 6 трилиона долара. Шест трилиона. За тези пари можехме два пъти да построим страната ни наново. Вижте нашите мостове, нашите тунели, нашите летища - всичко е овехтяло и остаряло", сподели Тръмп пред телевизионния канал СВS.
Именно неговите намерения да премести фокуса на федералното управление от глобалната към вътрешната политика се подкрепя от онези сили, които са против финансовата глобализация (т.нар. реална икономика). На 8 ноември 2016 г. беше документиран резултатът от продължителното противопоставяне на две групировки на глобалния елит. Но загубилите не възприемат ситуацията като окончателно дефинирана, а я смятат за подлежаща на динамична промяна. Като всички средства за нейното постигане са добри, важно е да са много. Измежду тях импийчмънтът е най-сигурният.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3032583
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031