Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2017 19:45 - Външната политика на България - пасивна и дебалансирана.
Автор: 1997 Категория: Политика   
Прочетен: 583 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Извъневропейското ни поведение наподобява по-скоро самоизолация, а в ЕС ни липсва активност и самоинициатива
Дума 31. Май 2017 , брой: 104 Петър Карлуковски, бивш дипломат
Не е тайна за никого, че и днес, десет години след приемането на страната ни за член на ЕС, на България продължава да се гледа като на страна-членка по политическо снизхождение. Без да е показала политическа и икономическа зрялост, която предполага пълноценно членство в ЕС. Присъствието й в политическия дебат на европейско равнище, а и на вътрешно, е притеснително и безлично, сведено до стриктно необходимата процедура.
Следите от корупция, която и днес е тясно обвързана с политически властови структури, вместо да избледняват, се задълбочават. Това вреди на репутацията и подсилва и без това отрицателния ни имидж на европейско равнище.
Независимо от това България би трябвало да поеме ролята си на пълноправна и равноправна членка на ЕС. Страната ни не бива да се страхува да изразява различни позиции и да се разграничава от тези, които не са в неин интерес или противоречат на стойностите на нейните хора. Точно обратното, тя трябва да участва по-активно и без комплекси в политическия живот на ЕС и да обогатява решенията му.
Днес обаче, десет години след приемането й за член на ЕС, се наблюдава продължаваща пасивност, безинициативност и липса на настойчивост за успешно преследване и прокарване на националните интереси, а това е като стабилизиращ фактор на Балканите. Страната ни в ЕС се държи така, че все едно е федерална част от Европа, а не самостоятелна държава с отстъпен частично суверенитет, която преследва свои национални цели. Погледът върху извъневропейското измерение на външната ни политика наподобява по-скоро самоизолация. Ако в началото на членството на страната ни в ЕС това беше в известна степен оправдано, то днес е не само непростимо, но и нетърпимо.
Пасивната и дебалансирана външна политика на страната, която се наблюдава през последните години в съвременния глобален свят на взаимни зависимости, означава само едно -

пропуснати възможности

за националното ни развитие. Толкова дълго време политиците ни така и не разбраха, че ЕС е само спомагателен инструмент за постигане на нашите национални цели - благоденствието на нашия народ. Или поне така трябва да бъде. За постигане на тази цел трябва да се използват всички възможни външнополитически лостове, чрез активна и настъпателна дипломация във всички направления на международните отношения, където би могло да се постигне изгода за страната. Активна външна политика предполага проактивна вътрешна политика с високи цели за развитието на страната.
Вече е ясно за все по-голяма част от българското общество, че управленският капацитет на управляващата партия достигна тавана на своите възможности и не може да предложи промяна в икономическото развитие и да подобри качеството на живота в страната. Липсват визия, ясно очертани национални цели за развитие на България в близките 15-20 години.
Икономическата активност на правителството се схваща само в рамките на европейските фондове. Управлението на страната се разглежда в къс хоризонт, ориентирано към спечелване на следващите избори, за продължаване на престоя си във властта. Прокламираната основна цел да се пази стабилността, означава само едно - застой без реформи. Няма размах, мащабно мислене, инициативност и действие за промяна.

Дефицитът на управленски капацитет

във вътрешната политика намира негативно изражение и във външната политика. Налице са системни неудачи и в някои случаи провали, в ущърб на развитието на страната, на нейното достойнство и образ. Някои от тях са твърде показателни като: неуспешните посещения в Катар, откъслечната и непоследователна политика в отношенията с Китай, недооценяване и до днес на възможностите за развитие на отношенията с тази страна, като очертаващ се световен лидер през 21 век, оттеглената кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, колебливите и непоследователни действия относно важни геополитически енергийни проекти като АЕЦ "Белене" и "Южен поток"... Тези примери са ясно доказателство за отстъпление от нашите национални интереси или неумение да се защитят определени икономически и стратегически позиции чрез дипломацията. Допуснаха се съмнения, че нашите външнополитически решения се формират под влияние на нашите западни партньори и обслужват чужди интереси. Неучастието на България в организираната от Китай международна среща на страните на "Пътя на коприната" е възмутително.
В резултат на провежданата дебалансирана външна политика през последните години страната ни

се превръща в ничия територия

България не реализира стратегическите си географски предимства и възможности за тласък на социоикономическото си развитие. Пропуснатите възможности на външната политика намират пряко измерение в забавяне на икономическото ни развитие.
Системният спад на преките външни инвестиции в страната през последните години се отрази на недостатъчния икономически растеж. Вместо реално съществуващите пропуснати възможности за постигане на икономически растеж от 5-6%, статистиката отчита малко над 3%, което е крайно незадоволително. Предизборно и в настоящата управленска програма на правителството не се виждат конкретни, по-високи национални цели и воля за по-радикална икономическа политика. Очертава се да продължи да действа в същия политически стил и рутина във външната политика, независимо от настъпващото изменение в геополитическата обстановка в света и острата необходимост от нов подход в развитие на международните ни взаимоотношения извън ЕС. Закъснява се с обективен и задълбочен анализ на състоянието на ЕС и опасностите, които се задават от преминаването му на две скорости и неспособността му да се обособи като самостоятелен геополитически субект, отстъпвайки тази роля на САЩ и произтичащите от това последици за България.
Робуването на останките от остарялото блоково мислене отпреди и след влизането на страната в ЕС и последвалата инерция на самоуспокоение и самодоволство, както и наивното очакване, че някак си нещата ще се получат, разчитайки единствено на членството ни и благоволението на Брюксел, ни обричат на още по-голямо изоставане. Все повече се вижда, че ЕС не е това, което се надявахме и очаквахме.

Икономическата тежест на Изтока

в развитието на света добива все по-ясни очертания за бъдещето. Глобалният инвестиционен проект по "Пътя на коприната", който Китай подготвяше от години, вече е факт. Заявката е за глобален инвеститор, с всички произтичащи от това последици. Тук забележителното е в това, за разлика от досегашната глобална политика на САЩ, че е налице заявка за отказа на Китай от блоковото мислене, чрез вмешателство във вътрешните работи на другите страни и избора на тяхното политическо устройство и принадлежност. В нарастващата роля на Изтока в развитие на световните отношения трябва да се добави и признанието за възстановената роля на Русия като глобален, незаобиколим фактор в новия геополитически полюс и в света.
Естествено е да се зададе въпросът за мястото на България и как може тя да преодолее изоставането си в настъпващите геополитически изменения в света и да защити преди всичко своите икономически интереси. Ако България продължава да мълчи, да не забелязва и оценява новото съотношение на силите и нарастващата глобална роля на Китай като водещ световен лидер, това би могло да задълбочи нашето икономическо изоставане и въобще нашето оцеляване. Преоценката, пренастройването и балансирането на нашата външна политика е вече закъсняло и е повече от необходимо да се бърза.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3034579
Постинги: 3517
Коментари: 2406
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031