Постинг
01.05.2017 19:13 -
Пластовете във Франция се разместиха.Неодобрението към две десни неолиберални партии до юни може да изведе напред Меланшон
Дума 2. Май 2017 , брой: 84 Проф. Венко Кънев, Париж
Отмина първият тур на президентските избори във Франция. Но страстите не утихнаха, а се разпалиха още повече. Започна веднага двубоят и лозунгите "Да изберем Франция" на Марин льо Пен и "Заедно с Франция" на Макрон. Много патриотично.
Какво остана? Изводи много, всяка партия ги понаглася, но има и неоспорими факти. Най-важните са, че "Националният фронт" е отново на финала. Марин льо Пен се класира на второ място. С партията на Льо Пен вече всички се съобразяват. Другият важен извод е, че социалистическата партия претърпя пълен провал с 6,2% от избирателите. Това се дължи на политиката на най-непопулярния президент на Франция в Петата република - социалиста Франсоа Оланд. Въпреки че за кандидат бе избран Амон от групата парламентаристи социалисти, които критикуваха и понякога се противопоставяха на политиката на Оланд и Валс, хората не му оказаха доверие. Същото можем да кажем и за традиционната десница. Фийон не можа да изведе партията на републиканците до втория тур. Личните му афери не го смутиха, в крайна сметка в тези среди какво са един милион евро или три костюма за 48 хиляди евро, но не се получи. Сега Саркози от неговата партия призовава да се гласува за Макрон.
Приликата между двете партии е, че проведоха първични избори, но впоследствие
босовете от едната и другата предадоха своя кандидат
В крайна смета личните сметки и борбата за постове се оказаха по-силни. А се оплакват, че масите не им вярват, въпреки сърцераздирателните им призиви за сплотеност.
Това доведе до едно ново разпределение на силите. Меланшон днес с 19,62% от гласовете е най-силната лява тенденция във Франция. Ако движението му "Непокорна Франция" се превърне в партия, несъмнено тя ще бъде над социалистическата. Меланшон печели все повече привърженици. Ако малките партии и движения с по 1 или 1,5% от гласовете с лява ориентация бяха насочили своите избиратели към Меланшон, той вероятно щеше да бъде на финала. Ако говорим за принципи, можеше да се очаква и социалистическата партия да го подкрепи, но те трябваше да изкарат 5%, за да си покрият разходите. Интересното при Меланшон е, че движението му печели много от големите градове, веднага след Макрон, с разлика от един град, пред социалистите и далеч пред традиционната десница на Фийон. Освен това, за него са гласували най-висок процент от младежите: 27%. Това обещава бъдеще.
Другата новост е
появата на Макрон
Както и да се погледне, той е продължител на системата. Интересно е да се отбележи, че от 11 кандидати за президент поне 8 отляво и отдясно се обявиха срещу системата и се нарекоха антисистема. Не се разграничиха от нея социалистът Амон и представителят на традиционната десница Фийон. А кандидатът, който се обяви твърдо за системата, е Макрон. Защо толкова кандидати са за антисистемата, тоест, искат Франция да излезе от Европейския съюз и НАТО, да изостави еврото, да напусне Шенген, да се премахне Европейската комисия и т.н.? Поради бурно нарастващото недоволство, което ясно се прояви с "Брекзит".
Но този 1%, който управлява Франция и света, видя опасността още преди година и повече. Победата на традиционната десница съвсем не беше сигурна след управлението на Саркози, неприет от народа за втори мандат. А покорният Франсоа Оланд дори се отказа да се кандидатира. Трябваше нова фигура и тогава се изфабрикува Макрон. Всички влиятелни фактори се впрегнаха в тази задача. Той произлиза от социалдемокрацията, но изповядва твърд неолиберализъм, млад е, минал през банката на Ротшилд, министър на икономиката на Оланд с негов закон в полза на собствениците и т.н. Медиите заработиха за него. За една година го превърнаха в най-обещаващия политик на Франция, макар че звучи кухо, с език от клишета, с празни лозунги.
Но процентът между него и Марин льо Пен е малък. Затова сега се издигна отново лозунгът за републиканския фронт, тоест - обединение срещу опасността. Развяха го, когато Ширак остана срещу Льо Пен, използваха го и на областните избори през 2015 г., когато Льо Пен спечели най-много гласове, но не взе управлението на областите, където беше първа. Веднага след първия тур социалистът Амон провъзгласи, че трябва да се гласува за Макрон. Партията на Фийон заяви същото, но през зъби. Енян с почти 5% от гласовете, ръководител на дясното движение "Франция, на крак!" не даде наставления да се гласува за Макрон, Меланшон пък след няколко дни напрегнато очакване само заяви - нито глас за Льо Пен. А председателят на Комунистическата партия, който отсъстваше през цялата кампания, въпреки че на теория поддържаше Меланшон, се яви веднага след обявяването на резултатите, за да каже да се гласува за системата, тоест за Макрон.
Медийната машина намери новите врагове
всички се нахвърлиха върху "ренегатите". Те ще са виновни, ако спечели Марин льо Пен. Макрон се нахвърли върху Меланшон, сякаш той нещо му дължи, после нахока Марин льо Пен, защото отишла при работниците, чиято фабрика предстои да бъде затворена. Медиите веднага откликнаха, като казаха, че това било долен удар.
Едно е ясно, републиканският фронт явно вече не е убедителен. Ще видим на втория тур, но още отсега много хора заявяват, че няма да гласуват нито за единия, нито за другия. В много френски градове се проведоха манифестации изключително от млади хора срещу двамата кандидати. Те квафицираха Марин Льо Пен като ксенофобка и расистка, а Макрон като представител на олигархията. Маневрата с Макрон отблъсна още хора от политиката.
Но на 20 юни предстоят парламентарни избори... Работата на медиите не е приключила.
И отново Меланшон...
Очевидно най-важната новина от първия тур на Франция е напредъкът на Меланшон и движението му "Непокорна Франция!". Той е на трето място, но ето някои числа, които показват какво точно се е случило. Първото е, че той е напреднал с 65% в сравнение с изборите от 2012 г. Липсваха му 620 хиляди гласа, за да отиде на втория тур. Ще кажете много са, но за Франция с 47 милиона избиратели не са много.
Още малко числа. За Меланшон са гласували 7 милиона и 60 хиляди души, или 19,62% от избирателите. От тях 84% процента са негови убедени привърженици. И нещо още по-важно - 30% от младежите са гласували за него. А от 95 френски департамента, Меланшон е пръв в 38. Той води и в редица градове, някои управлявани от социалистите като Лил с 29,9%, където Мартин Обри, една от най-видните личности на социалистическата партия, е кмет на града. Пръв е и в градове, където управлява десницата като Марсилия с 25%, което е невероятен успех. Пръв е в градчето Иври на Манюел Валс, в Хавър с 39%, в Тулуз с 29,2%, Гренобъл с 28,9%, Авиньон (градът на Папите) с 28%, Монпелие с 31%, Сан Етиен с 25% и в някои малки градчета като Жоенвилие с 47%, Курньоф с 44%. В редица големи градове Меланшон не лидира, но има внушителни проценти - в Бордо 23%, Страсбург 24%, Рен 26%, Нант 25%, Амиен 25%.
На какво се дължи този успех? За пръв път, от доста време много хора получиха възможността да гласуват не за по-малкото зло, а по убеждение. Но основното е последователната, принципна политика на Меланшон. Той въплъти социалистическите стойности, без празни обещания, без невероятни съюзи и коалиции като за избори, с програма в полза на трудовите хора и срещу неспираните от нищо своеволия на капитала.
От друга страна, за пръв път формулата за полезния вот не даде очаквания резултат. Не действа и формулата за републиканския фронт, тоест, всички срещу Марин льо Пен, следователно всички за Макрон. А провалът на традиционната десница, представяна от Фийон, за когото добре се помни, че беше министър-председател на Саркози и провалът на социалистическото правителство на Оланд с Манюел Валс показаха колко хората вече не приемат неолиберализма. Така че за втория тур останаха един срещу друг
"крайните финанси" с Макрон и "крайната десница" с Льо Пен
Но се отчита, че във Франция 65% от хората няма да са представени политически.
В своето високомерие Макрон поиска избирателите на Меланшон не само да гласуват за него, но и да се присъединят към движението му "Франция напред!" В отговор Меланшон не даде указание за кого да се гласува от уважение към избирателите си, както той заяви. А на призива на Марин льо Пен към избирателите му отговори, че няма да гласува за нея.
Но вече се гледа към бъдещето. На 20-ти юни ще се проведат важните избори за парламент. Смята се, че привържениците на Меланшон ще бъдат добре представени в 451 избирателни района от общо 577. А освен това 10 милиона французи не са гласували, защото са докрай разочаровани от еднаквата дясна политиката на двете традиционни партии, на един технократичен неолиберален елит, който се е поставил окончателно в ръцете на финансите. Там са резервите на Меланшон. Франция става все по-непокорна.
Отмина първият тур на президентските избори във Франция. Но страстите не утихнаха, а се разпалиха още повече. Започна веднага двубоят и лозунгите "Да изберем Франция" на Марин льо Пен и "Заедно с Франция" на Макрон. Много патриотично.
Какво остана? Изводи много, всяка партия ги понаглася, но има и неоспорими факти. Най-важните са, че "Националният фронт" е отново на финала. Марин льо Пен се класира на второ място. С партията на Льо Пен вече всички се съобразяват. Другият важен извод е, че социалистическата партия претърпя пълен провал с 6,2% от избирателите. Това се дължи на политиката на най-непопулярния президент на Франция в Петата република - социалиста Франсоа Оланд. Въпреки че за кандидат бе избран Амон от групата парламентаристи социалисти, които критикуваха и понякога се противопоставяха на политиката на Оланд и Валс, хората не му оказаха доверие. Същото можем да кажем и за традиционната десница. Фийон не можа да изведе партията на републиканците до втория тур. Личните му афери не го смутиха, в крайна сметка в тези среди какво са един милион евро или три костюма за 48 хиляди евро, но не се получи. Сега Саркози от неговата партия призовава да се гласува за Макрон.
Приликата между двете партии е, че проведоха първични избори, но впоследствие
босовете от едната и другата предадоха своя кандидат
В крайна смета личните сметки и борбата за постове се оказаха по-силни. А се оплакват, че масите не им вярват, въпреки сърцераздирателните им призиви за сплотеност.
Това доведе до едно ново разпределение на силите. Меланшон днес с 19,62% от гласовете е най-силната лява тенденция във Франция. Ако движението му "Непокорна Франция" се превърне в партия, несъмнено тя ще бъде над социалистическата. Меланшон печели все повече привърженици. Ако малките партии и движения с по 1 или 1,5% от гласовете с лява ориентация бяха насочили своите избиратели към Меланшон, той вероятно щеше да бъде на финала. Ако говорим за принципи, можеше да се очаква и социалистическата партия да го подкрепи, но те трябваше да изкарат 5%, за да си покрият разходите. Интересното при Меланшон е, че движението му печели много от големите градове, веднага след Макрон, с разлика от един град, пред социалистите и далеч пред традиционната десница на Фийон. Освен това, за него са гласували най-висок процент от младежите: 27%. Това обещава бъдеще.
Другата новост е
появата на Макрон
Както и да се погледне, той е продължител на системата. Интересно е да се отбележи, че от 11 кандидати за президент поне 8 отляво и отдясно се обявиха срещу системата и се нарекоха антисистема. Не се разграничиха от нея социалистът Амон и представителят на традиционната десница Фийон. А кандидатът, който се обяви твърдо за системата, е Макрон. Защо толкова кандидати са за антисистемата, тоест, искат Франция да излезе от Европейския съюз и НАТО, да изостави еврото, да напусне Шенген, да се премахне Европейската комисия и т.н.? Поради бурно нарастващото недоволство, което ясно се прояви с "Брекзит".
Но този 1%, който управлява Франция и света, видя опасността още преди година и повече. Победата на традиционната десница съвсем не беше сигурна след управлението на Саркози, неприет от народа за втори мандат. А покорният Франсоа Оланд дори се отказа да се кандидатира. Трябваше нова фигура и тогава се изфабрикува Макрон. Всички влиятелни фактори се впрегнаха в тази задача. Той произлиза от социалдемокрацията, но изповядва твърд неолиберализъм, млад е, минал през банката на Ротшилд, министър на икономиката на Оланд с негов закон в полза на собствениците и т.н. Медиите заработиха за него. За една година го превърнаха в най-обещаващия политик на Франция, макар че звучи кухо, с език от клишета, с празни лозунги.
Но процентът между него и Марин льо Пен е малък. Затова сега се издигна отново лозунгът за републиканския фронт, тоест - обединение срещу опасността. Развяха го, когато Ширак остана срещу Льо Пен, използваха го и на областните избори през 2015 г., когато Льо Пен спечели най-много гласове, но не взе управлението на областите, където беше първа. Веднага след първия тур социалистът Амон провъзгласи, че трябва да се гласува за Макрон. Партията на Фийон заяви същото, но през зъби. Енян с почти 5% от гласовете, ръководител на дясното движение "Франция, на крак!" не даде наставления да се гласува за Макрон, Меланшон пък след няколко дни напрегнато очакване само заяви - нито глас за Льо Пен. А председателят на Комунистическата партия, който отсъстваше през цялата кампания, въпреки че на теория поддържаше Меланшон, се яви веднага след обявяването на резултатите, за да каже да се гласува за системата, тоест за Макрон.
Медийната машина намери новите врагове
всички се нахвърлиха върху "ренегатите". Те ще са виновни, ако спечели Марин льо Пен. Макрон се нахвърли върху Меланшон, сякаш той нещо му дължи, после нахока Марин льо Пен, защото отишла при работниците, чиято фабрика предстои да бъде затворена. Медиите веднага откликнаха, като казаха, че това било долен удар.
Едно е ясно, републиканският фронт явно вече не е убедителен. Ще видим на втория тур, но още отсега много хора заявяват, че няма да гласуват нито за единия, нито за другия. В много френски градове се проведоха манифестации изключително от млади хора срещу двамата кандидати. Те квафицираха Марин Льо Пен като ксенофобка и расистка, а Макрон като представител на олигархията. Маневрата с Макрон отблъсна още хора от политиката.
Но на 20 юни предстоят парламентарни избори... Работата на медиите не е приключила.
И отново Меланшон...
Очевидно най-важната новина от първия тур на Франция е напредъкът на Меланшон и движението му "Непокорна Франция!". Той е на трето място, но ето някои числа, които показват какво точно се е случило. Първото е, че той е напреднал с 65% в сравнение с изборите от 2012 г. Липсваха му 620 хиляди гласа, за да отиде на втория тур. Ще кажете много са, но за Франция с 47 милиона избиратели не са много.
Още малко числа. За Меланшон са гласували 7 милиона и 60 хиляди души, или 19,62% от избирателите. От тях 84% процента са негови убедени привърженици. И нещо още по-важно - 30% от младежите са гласували за него. А от 95 френски департамента, Меланшон е пръв в 38. Той води и в редица градове, някои управлявани от социалистите като Лил с 29,9%, където Мартин Обри, една от най-видните личности на социалистическата партия, е кмет на града. Пръв е и в градове, където управлява десницата като Марсилия с 25%, което е невероятен успех. Пръв е в градчето Иври на Манюел Валс, в Хавър с 39%, в Тулуз с 29,2%, Гренобъл с 28,9%, Авиньон (градът на Папите) с 28%, Монпелие с 31%, Сан Етиен с 25% и в някои малки градчета като Жоенвилие с 47%, Курньоф с 44%. В редица големи градове Меланшон не лидира, но има внушителни проценти - в Бордо 23%, Страсбург 24%, Рен 26%, Нант 25%, Амиен 25%.
На какво се дължи този успех? За пръв път, от доста време много хора получиха възможността да гласуват не за по-малкото зло, а по убеждение. Но основното е последователната, принципна политика на Меланшон. Той въплъти социалистическите стойности, без празни обещания, без невероятни съюзи и коалиции като за избори, с програма в полза на трудовите хора и срещу неспираните от нищо своеволия на капитала.
От друга страна, за пръв път формулата за полезния вот не даде очаквания резултат. Не действа и формулата за републиканския фронт, тоест, всички срещу Марин льо Пен, следователно всички за Макрон. А провалът на традиционната десница, представяна от Фийон, за когото добре се помни, че беше министър-председател на Саркози и провалът на социалистическото правителство на Оланд с Манюел Валс показаха колко хората вече не приемат неолиберализма. Така че за втория тур останаха един срещу друг
"крайните финанси" с Макрон и "крайната десница" с Льо Пен
Но се отчита, че във Франция 65% от хората няма да са представени политически.
В своето високомерие Макрон поиска избирателите на Меланшон не само да гласуват за него, но и да се присъединят към движението му "Франция напред!" В отговор Меланшон не даде указание за кого да се гласува от уважение към избирателите си, както той заяви. А на призива на Марин льо Пен към избирателите му отговори, че няма да гласува за нея.
Но вече се гледа към бъдещето. На 20-ти юни ще се проведат важните избори за парламент. Смята се, че привържениците на Меланшон ще бъдат добре представени в 451 избирателни района от общо 577. А освен това 10 милиона французи не са гласували, защото са докрай разочаровани от еднаквата дясна политиката на двете традиционни партии, на един технократичен неолиберален елит, който се е поставил окончателно в ръцете на финансите. Там са резервите на Меланшон. Франция става все по-непокорна.
Няма коментари
