Дума  28. Февруари 2017 , брой: 41 Д-р инж. Александър Трифонов
   Предизборната кампания включва различни прийоми за привличане вниманието на избирателите.  И аз, като гледам тази снимка, се питам:

    1. Защо чак сега тези лица се сещат за възможностите на плана "Юнкер", респ. Европейския фонд за стратегически инвестиции - ЕФСИ? Още на 5.06. 2016 г., след като в края на 2014 г. е отхвърлен от Европейската комисия списъкът от 18 проекта от България, г-жа Павлова установява, че този план е предназначен основно за частни фирми. На 16.04.2015 г. зам.-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен заяви: "Държавите няма да участват в разпределянето на средствата или оценяването на проектите". Лишава се родната държавна бюрокрация да се разпорежда с този ресурс и затова почти 2 години няма инициатива от правителството на ГЕРБ да се възползва от тази възможност. В политическата програма на ПП ГЕРБ няма нито един ред, че ще се използва този механизъм, а устните обещания и такива мероприятия нямат задължителна обвързаност.

    2. Защо предоставените от държавния бюджет за 2016 г. 873,2 млн. лева на МРРБ съгласно т. 4.1 "За управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство", не беше направено нищо? Или е направено, но не е оповестено за обществото. А планът "Юнкер" предвижда именно да се привлекат публични финанси за подпомагане на частни инициативи за техния устойчив и проспериращ растеж. Предпочитана форма е публично-частно партньорство, а правителството на ГЕРБ побърза да отмени този закон. Опита се да въведе т.нар. несамофинансиращи се концесии, за да може законово да се източва държавният бюджет, а така също и общинските бюджети в полза на "привилегировани" или "щедри" концесионери. По този начин просперираща икономика трудно ще се изгради, но пътят към колонизиране на държавата чрез концесиониране на публичната собственост за договорим и спекулативен период от време е широко открит.

    3. Защо не се използва опитът на другите европейски страни в насочването на ресурса на ЕФСИ и националния капитал - публичен и частен, за подпомагане и/или изграждане на проспериращи национални производствени мощности, чрез които:

    - поне част от националната икономика да не бъде зависима от глобализиращи компании и организации;

    - националната икономика да има свое лице, с което да се гордее, а не да работи основно на "ишлеме", тъй като по този начин се изнася повече национален доход;

От анализа на одобрените проекти за финансиране чрез ЕФСИ се вижда, че:

    - секторното разпределение е както следва:

"    23% са проекти в областта на енергетиката;

"    21% са проекти в научноизследователска и развойната дейност ( НИРД);

"    10%  - проекти в цифровата икономика;

"    8% транспорт;

"    4% социална инфраструктура;

"    4% околна среда и ресурсна ефективност.

     Останалите 30% са за финансиране на малкия и среден бизнес, от което са се възползвали удачно и своевременно български банки, а чрез тях и около 700 МСП в България.

-    Максималното участие на Европейския фонд за стратегически инвестиции е до 50% като делово участие или гаранционно осигуряване на проектите (  

http://www.eib.europa.eu/efsi/efsi-projects/index.htm). Останалите 50% се осигуряват от публични и частни инвестиции, а при представените български проекти търсят финансиране в рамките 99 - 60%.  

- 21% от проектите са в областта на изследователската и развойната дейност, тъй като е гаранция за икономически растеж. От списъка на приетите проекти се вижда, че в около 50% от тях е постигнато споразумение между няколко държави в ЕС за решаване на конкретни научно-технологични проблеми. Къде е специализацията на България в рамките на региона?  

4. Защо Министерството на енергетиката не изпълни препоръката на Сметната палата от одитния й доклад (№0400001414)  относно договора за концесия на находището Челопеч въз основа на заключението й, че той "не е достатъчно ефективен", а именно: "1. Да се разработи финансово икономически анализ на концесията и да се предприемат действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за държавата и концесионера." По този начин ли ще продължи да се управлява безхаберно общонационалната собственост и отношението към заключенията на контролните органи?

5. Защо, вместо да се инвестира в общинска икономика (в т.ч. и по линия на ЕФСИ ), Министерството на финансите продължава практиката да предоставя субсидии на общините, което позволява да се прилага политически отенък относно размера, респ. политически рекет спрямо непослушните/инакомислещите/друговерци. По този начин се задълбочава спиралата на общинския дълг-http://www.minfin.bg/bg/page/1127 и достига към м. ноември 2016 г. на 1,2 млрд.лева.

Изводи: 

1. Демагогията на ГЕРБ в името да вземе отново властта ще се засилва.

2. Без ясна визия за икономическото бъдеще на България.

3. Продължава да робува поредното правителство на чужди парадигми, на съвети на хищни финансови институции, вместо да търси защита на националния интерес и просперитет.

4. Докато Европа се старае - България нехае.