Постинг
22.01.2017 18:18 -
Какъв данък предлага всъщност БСП.
Защо семейното облагане и 20% налог за доход над 10 000 лв. са по-справедлив вариант от плоския или прогресивния данък
Дума 23. Януари 2017 , брой: 15 Пламен Милев
Въвеждането на плосък данък за всички доходи в повечето европейски страни се случва през XIX век. В исторически план тази фискална мярка се е смятала за революционна в сравнение със ситуацията, в която аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци.
У нас плоският данък бе въведен през 2008 г. с цел повишаване на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност. Сега девет години по-късно можем да кажем, че плоският данък изигра своята роля, но изчерпа своите възможности и вече не е онзи фактор, който привлича чуждестранни инвестиции.
Прогресивното подоходно облагане в общоприетия му вид - с необлагаем минимум и нарастване на данъчната ставка през определен интервал обаче, също е данък от миналото. Той е въведен в повечето европейски страни след Първата световна война, за да се финансират нарастващите правителствени разходи във връзка с войната. Още през втората половина на XX век редица икономисти стигат до заключението, че прогресивният данък е безполезен - данъкоплатците, особено богатите и мобилните, успяват да избегнат високите ставки. В съвременния свят капиталът е намерил своята вратичка чрез данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове. На практика с появата на данъка върху дивидентите прогресивният данък обхваща трудещите се и дребните рентиери. Притежателите на дялове в търговски дружества, както и едрите собственици на недвижими имоти, се облагат с данък върху дивидентите. За да има равенство между облагането на труда и капитала, следва със същите стъпки да повишим и данък дивидент. В днешната ситуация това ще доведе обаче до отлив на инвеститори и загуба на работни места, което от своя страна ще се отрази върху социалната система. Въвеждането само на прогресивно данъчно облагане ще доведе до преструктуриране на формата на възнаграждение в големите търговски дружества в посока от високи заплати към ниски и средни заплати плюс дивидент, с което на практика ще се заобикаля плащането на данъци.
Въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата (460 лв.) означава, че както човекът с доходи, близки до него, така и този с неимоверно високи доходи ще се ползват от този необлагаем минимум - или при 3 млн. заети и близо 100 хиляди лица с доходи от наеми в бюджета всеки месец ще постъпват със 142 млн. лв. по-малко. Което означава близо 1,7 млрд. лева "дупка" в бюджета на годишна база (приемаме, че няма да има заплати под 460 лв. 3 100 000 х 46 х 12 ).
На следващо място стои въпросът кого бихме засегнали с чисто прогресивна скала?
- Работещите в сферата на ИТ и комуникациите - 87 000 души
- Работещите в държавната администрация (от средно ниво нагоре в министерства, агенции) - 224 000 души
- Работещите във фармацевтичния бранш - 12 000 души
- Работещите в енергетиката - 39 000 души
- Художествено-творческата интелигенция (хората на изкуството работят предимно на хонорар и един договор например за 3000 лева, било той и единствен за годината, автоматично ги качва на по-високото данъчно стъпало) - 30 000 души
- Лекарите - 1 300 00 души
- Учените (въпреки ниската щатна заплата, хонорарите им по проекти ще повишат облагаемия им доход) - 103 000 души
- Преподавателите (те са с ниски щатове, но когато им прибавим лекторските, както и хонорарите, ще ги качим пак на по-високо данъчно стъпало) - 185 000 души.
Тук трябва да отбележим, че прогресивното подоходно облагане в познатия му отпреди десетилетия вид ще замрази темпа на нарастване на заплатите до горните прагове на скалата, от една страна, а от друга, ще стимулира "сивата" икономика, особено в сектори като туризъм (хотелиерство и ресторантьорство), строителство и селско стопанство. Т.е. "сивата" икономика ще спусне пелената си над близо 600 000 заети.
За избягване на несъвършенствата на плоското и прогресивното подоходно облагане следва да въведем система на семейно подоходно облагане, в центъра на която стои не отделният индивид - данъкоплатец, а семейството или още по-точно домакинството. Разликата е, че под домакинство за нуждите на данъчното облагане се разбират две и повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище и имат общ бюджет, независимо дали имат или нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, стая или част от стая и е на самостоятелен бюджет.
При семейното подоходно облагане общият доход на домакинството се разпределя на всеки член и едва след като средствата покрият необходимия екзистенц минимум за всеки член от домакинството, горницата се облага. Този начин на облагане е по-справедлив и дава облекчения както за семейства с деца, така и за тези, които се грижат за свои близки.
Въвеждането на семейното подоходно облагане ще стане поетапно, като се започне с най-острите за страната проблеми. Отчитайки демографската криза като най-сериозния проблем, свързан със съществуването ни като нация, първата стъпка към преминаването към семейно подоходно облагане е въвеждането на преференция в съществуващото към момента данъчно законодателство за родителите с деца под 18 г., като за всяко дете единият от родителите ще приспада до 50 лева месечно от дължимия данък общ доход. Така на практика се въвежда необлагаем минимум от 500 лева на месец за родители с едно дете, 1000 лв. за родители с две деца и т.н. Мярката ще даде данъчни преференции на 755 946 семейства, като от тях: 478 550 с едно дете, 239 880 с две деца, 27 068 с три деца, 10 448 с четири и повече деца. (данните са на НСИ от преброяването на населението през 2011 г.).
В същото време следва да изгладим голямата несправедливост, породена от максималния осигурителен праг, в резултат на което данъчноосигурителната тежест за работещите с възнаграждение под прага от 2600 лв. е близо два пъти по-висока от данъчноосигурителната тежест за хората примерно с четирикратно по-високи доходи.
От таблицата се вижда, че данъчноосурителната тежест (удръжки за сметка на служителя спрямо брутния доход) за лице с брутен месечен доход в размер на 2500 лв. е близо два пъти по-висока спрямо данъчноосигурителната тежест за лице с брутен месечен доход в размер на 10 000 лева. За критиците на прогресивния данък ще отбележим, че прогресивността на данъка следва да се разглежда като повишаване на средната, а не на пределната ставка в съответствие с дохода. Важно е каква част от дохода губим за всяко негово равнище, а не каква е нормативно определената ставка за даден етаж от скалата.
От посочения по-горе пример се вижда, че средната ставка (отношението удръжки към дохода) може да расте, дори и когато имаме плоска ставка, а в нашия случай е напълно несправедливо - колкото повече нараства доходът, толкова по-малка е данъчноосигурителната тежест. Поради тази причина запазваме данъчната ставка от 10% за висококвалифицираните и образовани заети във високотехнологичните сектори, и приемаме, че именно 10 000 лева месечен доход е критичната точка, над която следва да има корекция в ставката, която да възстанови справедливостта в данъчното облагане. В тази връзка ще въведем 20% ставка за облагане по ЗДДФЛ на лица с доходи над 10 000 лева месечно, или 120 000 лева годишно.
По отношение на бизнеса няма да се увеличава данъчната тежест, а напротив ще въведем допълнително преференция за млади предприемачи (до 35 г.), стартиращи собствен бизнес - нулева ставка за данък печалба през първите две години, ако новосъздадената компания има назначени на трудов договор минимум 5 работника и реализира 150 000 лв. оборот от търговска дейност.
Дума 23. Януари 2017 , брой: 15 Пламен Милев
Въвеждането на плосък данък за всички доходи в повечето европейски страни се случва през XIX век. В исторически план тази фискална мярка се е смятала за революционна в сравнение със ситуацията, в която аристокрацията и духовенството са освободени от почти всякакви данъци.
У нас плоският данък бе въведен през 2008 г. с цел повишаване на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност. Сега девет години по-късно можем да кажем, че плоският данък изигра своята роля, но изчерпа своите възможности и вече не е онзи фактор, който привлича чуждестранни инвестиции.
Прогресивното подоходно облагане в общоприетия му вид - с необлагаем минимум и нарастване на данъчната ставка през определен интервал обаче, също е данък от миналото. Той е въведен в повечето европейски страни след Първата световна война, за да се финансират нарастващите правителствени разходи във връзка с войната. Още през втората половина на XX век редица икономисти стигат до заключението, че прогресивният данък е безполезен - данъкоплатците, особено богатите и мобилните, успяват да избегнат високите ставки. В съвременния свят капиталът е намерил своята вратичка чрез данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове. На практика с появата на данъка върху дивидентите прогресивният данък обхваща трудещите се и дребните рентиери. Притежателите на дялове в търговски дружества, както и едрите собственици на недвижими имоти, се облагат с данък върху дивидентите. За да има равенство между облагането на труда и капитала, следва със същите стъпки да повишим и данък дивидент. В днешната ситуация това ще доведе обаче до отлив на инвеститори и загуба на работни места, което от своя страна ще се отрази върху социалната система. Въвеждането само на прогресивно данъчно облагане ще доведе до преструктуриране на формата на възнаграждение в големите търговски дружества в посока от високи заплати към ниски и средни заплати плюс дивидент, с което на практика ще се заобикаля плащането на данъци.
Въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата (460 лв.) означава, че както човекът с доходи, близки до него, така и този с неимоверно високи доходи ще се ползват от този необлагаем минимум - или при 3 млн. заети и близо 100 хиляди лица с доходи от наеми в бюджета всеки месец ще постъпват със 142 млн. лв. по-малко. Което означава близо 1,7 млрд. лева "дупка" в бюджета на годишна база (приемаме, че няма да има заплати под 460 лв. 3 100 000 х 46 х 12 ).
На следващо място стои въпросът кого бихме засегнали с чисто прогресивна скала?
- Работещите в сферата на ИТ и комуникациите - 87 000 души
- Работещите в държавната администрация (от средно ниво нагоре в министерства, агенции) - 224 000 души
- Работещите във фармацевтичния бранш - 12 000 души
- Работещите в енергетиката - 39 000 души
- Художествено-творческата интелигенция (хората на изкуството работят предимно на хонорар и един договор например за 3000 лева, било той и единствен за годината, автоматично ги качва на по-високото данъчно стъпало) - 30 000 души
- Лекарите - 1 300 00 души
- Учените (въпреки ниската щатна заплата, хонорарите им по проекти ще повишат облагаемия им доход) - 103 000 души
- Преподавателите (те са с ниски щатове, но когато им прибавим лекторските, както и хонорарите, ще ги качим пак на по-високо данъчно стъпало) - 185 000 души.
Тук трябва да отбележим, че прогресивното подоходно облагане в познатия му отпреди десетилетия вид ще замрази темпа на нарастване на заплатите до горните прагове на скалата, от една страна, а от друга, ще стимулира "сивата" икономика, особено в сектори като туризъм (хотелиерство и ресторантьорство), строителство и селско стопанство. Т.е. "сивата" икономика ще спусне пелената си над близо 600 000 заети.
За избягване на несъвършенствата на плоското и прогресивното подоходно облагане следва да въведем система на семейно подоходно облагане, в центъра на която стои не отделният индивид - данъкоплатец, а семейството или още по-точно домакинството. Разликата е, че под домакинство за нуждите на данъчното облагане се разбират две и повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище и имат общ бюджет, независимо дали имат или нямат родствени връзки помежду си. Домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище, стая или част от стая и е на самостоятелен бюджет.
При семейното подоходно облагане общият доход на домакинството се разпределя на всеки член и едва след като средствата покрият необходимия екзистенц минимум за всеки член от домакинството, горницата се облага. Този начин на облагане е по-справедлив и дава облекчения както за семейства с деца, така и за тези, които се грижат за свои близки.
Въвеждането на семейното подоходно облагане ще стане поетапно, като се започне с най-острите за страната проблеми. Отчитайки демографската криза като най-сериозния проблем, свързан със съществуването ни като нация, първата стъпка към преминаването към семейно подоходно облагане е въвеждането на преференция в съществуващото към момента данъчно законодателство за родителите с деца под 18 г., като за всяко дете единият от родителите ще приспада до 50 лева месечно от дължимия данък общ доход. Така на практика се въвежда необлагаем минимум от 500 лева на месец за родители с едно дете, 1000 лв. за родители с две деца и т.н. Мярката ще даде данъчни преференции на 755 946 семейства, като от тях: 478 550 с едно дете, 239 880 с две деца, 27 068 с три деца, 10 448 с четири и повече деца. (данните са на НСИ от преброяването на населението през 2011 г.).
В същото време следва да изгладим голямата несправедливост, породена от максималния осигурителен праг, в резултат на което данъчноосигурителната тежест за работещите с възнаграждение под прага от 2600 лв. е близо два пъти по-висока от данъчноосигурителната тежест за хората примерно с четирикратно по-високи доходи.
От таблицата се вижда, че данъчноосурителната тежест (удръжки за сметка на служителя спрямо брутния доход) за лице с брутен месечен доход в размер на 2500 лв. е близо два пъти по-висока спрямо данъчноосигурителната тежест за лице с брутен месечен доход в размер на 10 000 лева. За критиците на прогресивния данък ще отбележим, че прогресивността на данъка следва да се разглежда като повишаване на средната, а не на пределната ставка в съответствие с дохода. Важно е каква част от дохода губим за всяко негово равнище, а не каква е нормативно определената ставка за даден етаж от скалата.
От посочения по-горе пример се вижда, че средната ставка (отношението удръжки към дохода) може да расте, дори и когато имаме плоска ставка, а в нашия случай е напълно несправедливо - колкото повече нараства доходът, толкова по-малка е данъчноосигурителната тежест. Поради тази причина запазваме данъчната ставка от 10% за висококвалифицираните и образовани заети във високотехнологичните сектори, и приемаме, че именно 10 000 лева месечен доход е критичната точка, над която следва да има корекция в ставката, която да възстанови справедливостта в данъчното облагане. В тази връзка ще въведем 20% ставка за облагане по ЗДДФЛ на лица с доходи над 10 000 лева месечно, или 120 000 лева годишно.
По отношение на бизнеса няма да се увеличава данъчната тежест, а напротив ще въведем допълнително преференция за млади предприемачи (до 35 г.), стартиращи собствен бизнес - нулева ставка за данък печалба през първите две години, ако новосъздадената компания има назначени на трудов договор минимум 5 работника и реализира 150 000 лв. оборот от търговска дейност.
Няма коментари
