Дума 18. Януари 2017 , брой: 12
"Едни го наричат "руски шпионин", други твърдят, че бил "американски агент". "Аз наистина съм шпионин - шпионин на българския народ в бъдещото управление". Това казва Румен Радев в обширно интервю за германския "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). В началото на статията, озаглавена "Генералът, шпионин на народа", журналистът Райнхард Везер разказва за кратката политическа кариера на Радев и цитира собственото му обяснение: "Социалистите знаеха, че никой от техните редици няма сериозни шансове да бъде избран, тъй че накараха социолозите да проучат как изглежда мечтаният президент на българите. А след това потърсиха кандидат, който пасва към този образ".
Везер представя позицията на Радев по въпроса за санкциите срещу Русия като прагматична: новоизбраният български президент се застъпва за диалог и доверие към Русия. Радев се застъпва за спазването на споразуменията от Минск и за търсене на дипломатическо решение в Украйна.
"По отношение на Русия Радев отчетливо се различава от досегашния президент Росен Плевнелиев, който в този вестник преди няколко седмици предупреди, че Кремъл иска да дестабилизира ЕС. "Един държавен глава не бива да работи за това да изнамира врагове на страната си", казва Радев. На въпроса дали Русия е заплаха за Запада отговаря: "Ако говорим, от една страна, за ЕС и за НАТО, а от друга - за Русия, тогава трябва да се борим срещу насрещните паранои и у двете страни". В България позицията на отиващия си президент се споделя само от едно малцинство, което обаче е политически много активно. Става дума най-вече за либерални партии и представители на гражданското общество, които се смятат за продължители на антикомунистическото дисидентство. От своя страна бъдещият президент Радев огласява позицията на голямото мнозинство", пише в статията си Везер.
Във връзка с "Брекзит"-а, еврокризата и кризата с бежанците Радев казва: "Трябва да насочим всичките си усилия към запазване на единството в ЕС. Ако допуснем той да се разпадне, това би било гигантско разхищение на усилията на цели поколения". Но Радев има и конкретни очаквания към ЕС: България най-после да бъде приета в Шенгенското пространство, защото "не приемам да има Европа на две различни скорости".
В статията става дума и за решимостта на Радев да се бори срещу корупцията.
"Радев се различава от своя предшественик по много неща, не само по отношението към Русия. Той създава впечатлението за човек, владеещ се по военному, докато отиващият си президент често пъти реагираше емоционално. Двамата обаче имат една обща черта: говоренето им рязко се различава от често пъти безпределния популизъм, на който човек се натъква навред из българския политически пейзаж. Поне по време на предизборната борба Радев явно наистина се е доближил до образа на желания български президент. Доказват го изборните резултати в София: прозападно ориентираната столица е от промените насам непревземаема крепост за социалистите. Но Радев спечели и там ясно мнозинство".


Първата визита на новоизбрания президент ще бъде в Брюксел

Седмица след встъпването си в длъжност - на 30 и 31 януари, президентът Румен Радев ще замине за белгийската столица.
Програмата на посещението предвижда срещи с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и с председателя на Европейския парламент.
В главната квартира на НАТО Радев ще се срещне с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг. В рамките на визитата новият президент ще посети Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа в Монс.